петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    20720 прочитания

    Таланти не се създават. Таланти просто не се разрушават

    Антони Христов, художествен директор в Pixar, пред Economy.bg
    04 март 2015, 15:07 a+ a- a

    Антони Христов е роден в София през 1961. Учи в Националното училище за изящни изкуства в столицата. Емигрира в САЩ през 1981. В периода 1988-1991 работи в Walt Disney. По-късно кариерата му преминава през Universal Studios, Warner Bros. и 20th Century Fox. От 2000 започва работа в Pixar като арт директор. Там работи върху анимации - носители на наградата „Оскар”, като Wall-E и „Търсенето на Немо”. Христов преподава и в Художествената академия в Сан Франциско.

    Антони Христов беше в София за участие във форума за иновации Innovation Explorer. Economy.bg разговаря с него в рамките на форума. Попитахме го как се създават и задържат таланти, как се стимулира креативната среда и защо провалът е по-добър учител от успеха.

    Как се създава творческа работна среда?

    Г-н Христов, участвате във форум за иновациите. Във Вашата работа иновациите са ключов фактор. Как се създава иновативна среда? Как се стимулира иновативното мислене?
    Не знам дали иновациите са ключов фактор в моя свят. Иновацията я правим постепенно с всеки проект, с нови технологии, които се появяват и които разработваме. Аз съм художествен директор и иновацията, в което съм въвлечен, е иновация на процеса. Да направим процеса по-ефикасен, за да може да концентрираме енергията си и да създаваме филмите си, а не да си губим времето с ненужни процедури. Манталитетът на навика трябва да се избягва. Така че иновацията при мен идва оттам, а не непременно от някаква технология.
    Моята презентация на форума беше за това, как се създава творческа работна среда. Това е нещо много важно. Като създадеш среда, която кара млади и талантливи хора да се чувстват удобно, ти можеш да запазиш. Според мен това е много важно за България, но и за Европа като цяло, защото много талантливи деца решават да емигрират. Бях в Италия наскоро, където с двама италиански партньори откривам училище за комерсиални изкуства. Казва се The Idea Academy. Имах представяне пред група студенти. Първият им въпрос беше: „Как мога да намеря работа в Pixar?” Същото ме питаха и в Полша преди две години. Всеки търси начин да емигрира. Първият инстинкт на хората, които имат нужда да са творчески задоволени, е да се махнат от тук, което е голям проблем. Трябва да се научим да създаваме среда, която да задържа талантите, за да може те да се чувстват добре от това, че са тук.

    Това е голям проблем. Но Вашата мотивация да избягате от България не е ли била същата?
    Аз не избягах, за да бъда творчески задоволен. Избягах през 1981, когато условията бяха доста по-различни. Ако исках да се занимавам с изкуство, имах по-добър шанс, ако бях останал тук тогава.

    Щяхте ли да стигнете до Pixar, ако бяхте останали тук?
    Това е теоретичен въпрос. В тези години художниците в България бяха подпомагани от държавата в професионалната си реализация. Докато моята първа работа, като отидох в САЩ, беше в ресторанти за бързо хранене. Няколко пъти съм си мислел, сега ако бях останал в България, може би щях да съм в Академията, да правя изложби, а вместо това сега ми се налага да мета пода. Така че не съм избягал за творческа свобода. Избягах за друга свобода – за материална и за по-добър живот.

    Те не са ли свързани?
    Може и да са свързани, но не съм го мислил така, защото бях на 19 години.

    Създават ли се талантите и как се стимулира креативността?

    Трудно ли се създават таланти? Създават ли се въобще или се раждат такива?
    Таланти не се създават. Таланти просто не се разрушават. И това е проблемът, че ние разрушаваме таланти, а не ги създаваме. Талантът е вътре у всеки един от нас, но зависи от средата, в която си отраснал, зависи от насърчението, зависи от уважението, което получаваш за идеите си. Много деца са отгледани по лош начин. Родителите им казват, че това, което искат да направят, не е важно, че мислите им не са важни. Това е първата крачка към разрушаването на таланта, когато децата решат, че мислите им не са много оригинални.

    Вие лично как стимулирате креативността си? Младите хора около Вас стимул ли са в това отношение?
    Страшно много. Когато имам проект, свързан с нещо, което не ме е интересувало никога, обикновено правя проучване. Започвам да говоря с хора, които имат интерес в тази област, и евентуално те ме инфектират с техния интерес.

    Вие като арт директор може би сте движещата сила на креативния процес или е обратно?
    Това е голяма грешка. Много художествени директори правят тази грешка. Аз не съм движещата сила. Аз съм поддържащата сила. Аз не съм пред тях. Аз съм зад тях. Аз им помагам да вървят напред. Аз не ги влача след себе си. Много творчески ръководители правят тази грешка, защото мислят, че това е тяхна творба. И искат да накарат всички да направят тяхната творба. Но това е погрешно. Творбата не е твоя. Например в последния филм, който правихме (Toy Story That Time Forgot, излъчен от ABC по Коледа миналата година), имах млади колеги, толкова въвлечени в тематиката, че им дадох свобода. От време на време ги ограничавах, ако се отдалечат прекалено много от идеята. Но не ги ограничавах, като им казвах как да вървят, как да стъпват. Оставях ги да проверят и опитат. Моята работа накрая е да гарантирам, че филмът е завършен навреме. В крайна сметка този филм сега изглежда по напълно различен начин, отколкото си го представях преди две години. Това е добре. Проблем са художествени ръководители, които искат техният продукт да бъде точно такъв, какъвто са си го представяли. Но така отнемаш творческата инициатива на хората около теб. Не мога да вляза в главата ти, колкото и да ми обясняваш как нещо трябва да изглежда. Единственият начин е да го направиш и да ми покажеш. Но така се лишаваш от творческия принос на другите. А филмът винаги е колективен продукт.

    Човек обаче трябва да е отворен, за да допусне идеите на другите?
    Трябва да си много сигурен в себе си. Отвореността идва от сигурността. Затвореността идва от комплексите.

    За разликата между успеха и майсторството, за провала като учител и за житейските уроци

    Каква е разликата между успеха и майсторството в дадена сфера?
    Не искам да съм master и никога не съм искал. От друга страна, всеки иска да е успешен. Не познавам човек, който не иска да е успешен. Аз се фокусирам върху филма, над който работя. Каквото помага, за да стане той по-добър, е добре дошло, независимо дали това ще бъде нечия друга идея. Не мога да работя единствено с хора, които не ги интересува филмът. Ние сме като родители, които отглеждат дете. Филмът е нашето дете. Когато единият родител не се интересува от детето, тогава ние с него нямаме нищо общо. Това, което ни свързва, е детето. Продуктът е това, което има значение. И не става въпрос за мен, колко съм успешен или гениален, а за филма и идеята. Затова винаги съм отворен към добри идеи, без значение откъде идват. Важното е да помагат на филма, на детето, което отглеждаме.

    Твърдите, че провалът е по-добър учител от успеха. Повечето хора обаче се страхуват от провала?
    Това е големият проблем. Една от причините хората да не предлагат идеи е страхът от провала. Аз съм човек, на когото много не му пука за последствията. И не мисля много за провала. Ето, през 1981 избягах през границата. Бях на 19 години. Последствията, ако ме бяха хванали, бяха поне 5 години затвор. Но не съм го мислил. Бях се фокусирал върху целта си. Просто съм си такъв тип човек.

    Бягството Ви не е ли било по-скоро някаква младежка лудост?
    До известна степен е била младежка, защото не бих го направил като по-възрастен. Аз съм си такъв, но това много ми помага, защото опитвам нови неща в работата. Не се притеснявам от провала. Дори и в Pixar има хора, които се страхуват от провал. А там климатът стимулира иновациите и изпробването на нови идеи. Според мен това е въпрос на характер. Но аз уважавам повече тези, които са се опитали и са се провалили, отколкото онези, които не са пробвали. Защото ако не се опитва, започва стагнация.

    Кои са житейските уроци, които научихте по време на дългия път от Художествената гимназия в България до Pixar?
    Човек трябва винаги да се заобикаля с хора, които смята за по-талантливи и по-умни от себе си, а не да ги избягва. Защото много хора правят точно това. Като усетят, че някой е силен, умен или амбициозен, те го държат надалеч, защото той ги кара да се чувстват неудобно. Аз в момента, в който се почувствам удобно, започвам да се притеснявам. Това означава, че нищо не уча и че се меря с някого, който е под мен или на моето ниво, което не ми е интересно.

    Препоръката към младите хора

    Лектор сте в Художествената академия в Сан Франциско. Какви умения трябва да усвоят младите хора днес, за да са успешни утре?
    Да не се страхуват да грешат. Това е голям проблем. В началото на всеки клас питам студентите: „Колко от вас се страхуват да рисуват?” И буквално целият клас вдига ръка. Питам ги: „Защо сте тогава в Академия за изкуствата?” Те се страхуват да не направят грешка. Но за много от тях вече е късно, докато стигнат до Академията, защото това идва от възпитанието вкъщи.
    Моята ситуация беше друга. Баща ми и майка ми бяха много възрастни. Баща ми е бил на 55 години, когато съм се родил. Той почина на 88 години, а майка ми е на 91 години в момента. Те очакваха да умрат още откакто бяхме в първи или втори клас с брат ми. Непрекъснато се държаха с нас като с големи. Изправяха ни пред различни ситуации, за да видят как ще се справим. Подготвяха ни за своята смърт. Баща ми видя внучета, майка ми е още жива. Това според мен много ни помогна – и на мен, и на брат ми. Защото се държаха с нас като с възрастни, разискваха с нас семейни проблеми. И винаги уважаваха нашето мнение, което е много важно, защото много родители просто отглеждат деца, без да покажат уважение към тях.

    За познанството със Стив Джобс

    Познавали сте Стив Джобс. Какво Ви впечатли най-много у него?
    Виждал съм го няколко пъти. Все пак той притежаваше Pixar. Много впечатляващ човек, много умен. Запознах се с него по време на изложба за 25-тата годишнина на Pixar в MoMA (Museum of Modern Art) в Ню Йорк. Имах там няколко рисунки.

     

     


    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 10 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 11 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 12 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 13 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 16 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк