четвъртък, 28 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    14155 прочитания

    Отдадеността в професията винаги се възвръща

    Вижте д-р Явор Дренски, изпълнителен директор на „Токуда Болница София”, в интервю за Economy.bg
    17 април 2012, 17:39 a+ a- a

    Явор Дренски, изпълнителен директор на "Токуда Болница София"

    Д-р Явор Дренски е изпълнителен директор на МБАЛ "Токуда Болница София" от 01 януари 2011 година. Той е част от екипа на японската болница от самото й създаване, като последователно заема постовете административен директор /2005 - 2009/ и медицински директор /2010 - 2011/.

    Д-р Дренски е завършил медицина през 1992 година в МУ - София. Медицинското му образование продължава със специализация по акушерство и гинекология. Работил е 8 години като лекар, 3 от които в Либия.

    Д-р Дренски е завършил магистърска програма по "Здравен мениджмънт" през 2009 година, има магистърска степен по финанси от 2003 година, преминал е редица специализации в областта на болничния мениджмънт и болничните финанси. Специализирал е в САЩ, Швейцария, Унгария, Великобритания, Япония и др.

    В периода 2000 - 2005 година д-р Дренски е международен консултант в областта на здравеопазването към световни компании като Bearing Point, USA; 3M; Deloitte Touche Tohmatsu и др.

    В периода 2002 – 2004 е началник “Болнична помощ” в НЗОК.  

    Д-р Дренски участва в инициативата на JOBS.BG - CEO@UNIVERSITY.

    Д-р Дренски, как стартира кариерата Ви?
    През 1992 година завърших Медицински университет в София, след което, както всеки току-що дипломирал се млад лекар, започнах работа в подразделение на „Бърза помощ“. След това специализирах „Акушерство и гинекология”. Работих две години и половина в Либия, след което се върнах и започнах работа в Националната здравноосигурителна каса. Докато работех там, придобих магистърска степен по финанси и магистратура по здравен мениджмънт.

    Д-р Явор Дренски за трудните избори пред лекарите

    Как си представяхте, че ще се развие кариерата Ви, когато бяхте студент?
    Винаги съм знаел, че ще бъда лекар. Произхождам от такова семейство и винаги съм искал да бъда добър лекар. Добър лекар се изгражда със самото прекрачване на прага на академията, от първото упражнение. Учих усърдно с ясното съзнание, че трябва да знам абсолютно всичко, свързано със здравето на пациента. Лечението е комплексен процес, който се осъществява не само от лекаря, но също така от сестрата и от санитаря. Аз реших, че трябва да мина през всички нива на професията, за да стана добър лекар. В самото начало работех като санитар във Втора хирургия на Медицинска академия и след трети курс, когато покрих изпита по фармация, започнах да работя като сестра. След това станах и практикуващ лекар. 

    Име: Явор Николаев Дренски

    Позиция: Изпълнителен директор

    Сектор: Здравеопазване

    Брой служители: 1200

    Какво Ви мотивираше, когато работехте като санитар?
    Мотивираше ме интересът да имам поглед върху всички аспекти на болничната помощ. Мисля, че така се изгражда истинският професионалист.

    Какво е да сте изпълнителен директор на частна болница в България?
    Това е изключително трудна професия поради ред причини. От една страна, средата, в която работи болницата е усложнена поради реформиращата се здравна система. От друга страна, персоналът идва от държавни лечебни заведения и трябва да настрои своето мислене и действия към нова обстановка, в която личната инициатива е изключително важна. Имам предвид, че в частната здравна система грижата и отношението към пациента са малко по-различни, отколкото в държавните болници. Това са двете големи предизвикателства , които стояха и продължават да стоят пред мен като изпълнителен директор на „Токуда Болница София”.

    Изкушавате ли се да оставите бюрото и да отидете при пациентите?
    Да, имаше такива моменти, но те бяха наистина в самото начало, когато поех административния път. Тогава работех в Националната здравноосигурителна каса. Бях изправен пред дилемата дали да не се върна към медицинската професия. Разбрах обаче, че и в двата случая аз работя за пациента, за това да му помагам. От позицията, в която се намирам в момента, притежавам повече инструменти, с които мога да помогна на повече хора, отколкото ако съм тесен специалист. Това, смятам, е добра мотивация.

    До колко важат бизнес принципите в здравеопазването?

    Можем ли да говорим за бизнес в здравеопазването в България?
    В чистия смисъл на думата „бизнес” не, защото здравният сектор е „квазипазар”. Да, има елементи на пазарни отношения, но в същото време нашият продукт е опазването на човешкото здраве, социалното проспериране на човека в обществото. От тази гледна точка не могат да бъдат приложени с пълна сила правилата на пазара и на бизнес отношенията.

    Как смятате, пазарната или държавната регулация е в по-голяма помощ на пациентите?
    И двете регулации биха могли да помогнат. Държавната регулация е коректив на пазара в името на пациента. От друга страна пазарните и в частност конкурентните взаимоотношения между изпълнителите на медицинска помощ създават по-високо качество и по-широка достъпност до медицинска помощ. Мисля, че това е добро съревнование, от което печеливш е пациентът.

    Парите – това е свобода, изкована от злато — Ерих Мария Ремарк

    Обичам да говоря за работата си.

    Чувствам се добре, когато виждам, че усилията и уменията, вложени в разумната промяна дават своя резултат.

    Успехът е два вида – общественото признание и личностното удовлетворение. Вярвам, че с проекта "Токуда Болница" създадохме едно лечебно заведение високо оценявано от пациентите и носещо чувство за личен успех на всички членове на нашия екип. Разковничето е в отношението и разбирането на проблемите на пациентите и постоянството на качеството на диагностично-лечебния процес.

    Възхищавам се на хора, които имат смелостта да отстояват идеалите си и всеки ден се стремят към самоусъвършенстване.

    Как виждате в бъдеще развитието на частния сектор в здравеопазването в България?
    Според мен законите, по силата на които се развива едно частно лечебно заведение, са по-различни от тези, които са рамка за държавната болнична помощ. Вярвам, че бъдещето е именно в частния сектор заради неговата гъвкавост, контрол на качеството, ефективност на процесите и не на последно място – в центъра на модела стои пациентът със своята личност и индивидуални потребности.

    Как смятате, че ще се променят нуждите и изискванията на пациентите към лекарите? Днес те са много по-информирани за здравето си и начините на лечение.
    Имаме шанса да се развиваме в динамична и отворена среда, в която достъпът до точна и детайлна информация е лесен и бърз. Това поставя пред медиците нови изисквания. Пациентите става все по-информирани, очакват подробни разяснения и алгоритъм на своето лечение, изискват второ мнение. В държавните болници тази тенденция все още се неглижира. Промяната в поведението и нагласите на пациентите, както и интензивната конкуренция са единствено и само в полза на пациента и прекият ефект от тях е по-голямо внимание и ефективно лечение на болните. Колегите все повече започват да възприемат пациента като участник в процеса на излекуване. Това е изключително важно, защото когато болният е информиран, независимо от диагнозата и прогнозата за развитието на болестта, той участва активно в собственото си лечение и резултатът е по-добър.

    Вече сте достигнали един връх в кариерата си. Какво следва за Вас оттук нататък?
    В професионален план вярвам, че когато в една структура, каквато е болницата – жив, многообразен организъм, работещ с човешкото здраве, когато са поставени ясни правила на играта, когато всеки получава достойно заплащане и оценка за положения от него труд, посоката е правилна и резултатите са високи. Мечтата ми е да превърна „Токуда” в болница на първия избор, т.е. първата болница, за която пациентът се сеща, когато има нужда от лечение. Също така бих искал нашата болница да стане много привлекателна за младите колеги, които сега завършват обучението си. Ние усърдно работим в тази посока. Бих казал, че никъде другаде не се обръща толкова сериозно внимание на специализантите. Щастливи сме, че сме учебна база и наложихме практиката специализантите да бъдат поставяни на равни начала с другите лекари. Те участват активно в болничните процеси и получават достойно заплащане за това. Аз всеки месец се срещам с тях, за да обсъждаме и да решаваме проблемите на специализиращите лекари.

    Какво е да работиш в Токуда?

    Голямото Ви желание е „Токуда” да привлича младите лекари. Какви са изискванията Ви към тях?
    За мен най-важното качество е отдадеността към професията в услуга на пациента. Имам предвид, че работното време и ангажиментите на лекарите трябва да са съобразени с потребностите на пациентите им. Никога не оставяме пациентите си да чакат и затова често всички ние жертваме личното си време.

    Какъв е съветът Ви към студентите по медицина, които биха искали да направят кариера в България?
    Да бъдат отдадени. Да не се отчайват от трудностите и да бъдат честни и откровени с пациентите, защото лекарите са тук заради пациентите. Отдадеността на тази хуманна професия винаги се възвръща.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 2 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 3 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 4 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 5 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 7 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк