Диана Стоева, директор ЧР Централна и Източна Европа "Майкрософт"
Лидерите на компаниите са хората, които всеки ден взимат ключови решения, градят визия за бъдещето, вдъхновяват служителите си. Но какви са били те като деца? Какви са искали да станат и за какво са мечтаели?
А какви ръководители ще станат днешните деца? И как ще се променят бизнесът и ролята на мениджъра в бъдеще?
По повод 25-годишнината от откриването на офиса на HILL International Bulgaria – една от първите международни консултантски компании, които откриват представителство у нас и започват да развиват пазара на труда в България, решихме да се срещнем с ръководители на компании от различни индустрии и да им зададем няколко въпроса за миналото, настоящето и бъдещето.
Представяме ви Диана Стоева - директор ЧР Централна и Източна Европа,мултидържавен регион Европа, Microsoft.
Каква искахте да станете като малкa?
В детските си години, повлияна от професията на татко и някои роднини, както и многото филми, които дваха по онова време на военна тематика, имах романтичното увлечение когато порасна, да стана военна и да командвам войници В един малко по-зрял детски период, имайки достъп до сериозна литература на военна тема, гледайки документални филми, започнах да разбирам и ценностите, които военните носят в себе си, смисъла на тази институция и това дооформи желанието ми да работя в тази сфера. „Уестпойнт“ беше една силна младежка мечта.
Каква беше първата ви работа?
Първата ми сериозна работа, след като завърших следването си в университета, беше като офис мениджър и административен координатор в компания, занимаваща се със селскостопански услуги. Още си спомням вълнението от тези първи две години, съвършено новите неща за мен, като отговорност за другите, координация на хора, които не задължително се чувстваха отговорни да бъдат координирани, точност в изпълнението на задачи и изчисления, какво е да спазваш работно време и вътрешни правила за работа, работно време, безопасни условия на труд – неща, които и до днес си стоят с мен.
Сама ли избрахте своята професия?
Честно казано, нито аз си я избрах, нито тя ме избра. Никога не съм предполагала, че ще се занимавам с управление на човешки ресурси. По времето, когато се оформях като професионални интереси, това беше една нова професия, опитваща се да избяга от образа на ТРЗ и личен състав. В първите си години като административен асистент на управляващия директор на „Кока-Кола Хеленик“ в едно от подразделенията на компанията, имах удоволствието да бъда делегирана с доста задачи, касаещи екипа на управляващия директор, основно в облстта на развитие и оценка, подбор и обучение. Оказа се, че освен че ми доставяше голямо удоволствие, имаше и доста качество в моите „производни“. Това не остана незабелязано от отдел „Човешки ресурси“ и ми предложиха да участвам в конкурс за регионален супервайзор, представих се добре и така се започна. Още първите месеци ме накараха да се влюбя в тази професия, да започна да уча професионално и така вече 13 години.
Как си представятте Вашата професия след 25 години?
Не съм сигурна, че след 25 години ще има професия на мениджър или директор „Човешки ресурси“. Още сега, със силата на дигиталното управление и комуникация през социални мрежи, аутсорсинг на отделни дейности в областта на човешки ресурси, използването на консултантски компании по придобиване, сливане и ликвидация, както и засилващите се очаквания към лайн мениджърите да управляват работния живот на членовете на екипа си в пълното разнообразие от дейности, не мисля, че ще имат нужда от мениджър „Човешки ресурси“ след 25 години. Може би ще имат дигитален съветник или координатор, но не и мениджър ЧР по смисъла, койото познаваме сега за тази роля.
Как си представяте днешните деца като Ваши бъдещи служители?
Днешните деца израстват в една нова реалност, която ние, „възрастните“, не познваме много добре, често дори и не одобряваме, изцяло повлияни от новата дигитална реалност със социални мрежи, споделяне, маскиране на идентичност, други ценности и нужди. Ще е трудно едно поколение, което расте с много силен фокус върху самостоятелност, независимост, конкурентност, виртуална комуникация и интереси, да бъде привлечено от компании, които ще продължават да държат на ценности, като работа в екип, принос за успеха другите, дългосрочни придобивки, работна дисциплина... Поколението в активна възраст след 25 години ще работи отвсякъде, през виртуален офис и комуникационни канали и компаниите ще трябва да се адаптират към този нов life-work стил, да предлагат възможност за ротация в роли, да предлагат краткосрочни придобивки и възнаграждения..
Ако сега трябваше да избирате професия, каква би била тя?
Харесвам сегашната си работа много и вероятно бих избрала това, което правя сега. Бих си помислила и да следвам детската си мечта.
