ИПИ: Пазарът на ипотечни кредити се раздвижва

През 2013 се наблюдава ръст на търсенето на ипотечни заеми с по-голям размер. Това показват данните на Пощенска банка, цитирани в съвместен тримесечен икономически анализ на банката и Института за пазарна икономика /ИПИ/. Анализът показва още, че икономическият ръст от 0.9% за годината е надминал очакванията, а през 2014 се очаква засилване на растежа. Засилването на инвестиционната активност може да се интерпретира като сигнал за завръщане на инвеститорското доверие.

През 2013 отпуснатите кредити между 20 и 80 хил. евро се увеличават с между 0,9% и 2,3%. Може да се предположи, че най-големите "печеливши" от подобряването на икономиката са били хората с по-високо образование, което им е позволило да не загубят работата си и/или да увеличат доходите си. Потребителите изявяват ясни предпочитания към ипотечните кредити в левове - кредитите в евро са 10% от всички изтеглени жилищни заеми.

Анализът на ИПИ и Пощенска банка установява и двоен спад при понижението на цените на жилищата в сравнение с 2013. В същото време има ръст на цените в някои големи градове. Това е доказателство за повишаване интереса за покупка на жилище и предпоставка за ръст на пазара на жилищни кредити в следващите месеци.

Положителни тенденции на пазара на недвижими имоти са увеличението на започналото ново строителство и ръстът на броя жилища с издадени разрешителни за строеж.

Данните показват, че през 2013 близо 60% от новоотпуснатите ипотечни кредити са на хора с висше образование. Около две трети са били отпуснати на потребители с позиция "служител", които имат дългосрочни договори и стабилни доходи. 39.4% от кредитите са били отпуснати в София.

През 2013 пазарът на труда излъчва положителни, макар и плахи сигнали. За първи път от 2009 годината приключва с нетно създаване на работни места (900 нови заети). Същевременно коефициентът на заетост се увеличава до 46.9% след две поредни години на застой, се казва още в анализа. Данните показват, че диспропорциите в следкризисното възстановяване пазара на труда между Северна и Южна България продължава да се задълбочава. 7 области в Северната част на страната поддържат заетост под санитарния минимум от 40%. Сред причините е тежкият удар от кризата върху област Варна, която създаваше заетост за много хора в околните области. твърди още анализът.