Коя е главната причина за стреса, който преживяваме?

Д-р Брад Блантън (1940) е известен американски психолог, обучавал се в школата на Фриц Пърлс – основателят на гещалт психологията

„Аз съм на шейсет и четири години. Работил съм като психотерапевт във Вашингтон, окръг Колумбия, в продължение на 30 години. Хората идват в кабинета ми и ми плащат, за да им обърна внимание и да им помогна както мога. Притежавам известни умения да съдействам на хората в стремежа им животът им да потръгне. Ето какво съм научил: Всички ние лъжем като за световно. Това изсмуква жизнените ни сили. Това е главната причина за стреса, който преживяват хората. Накратко: лъгането ни вижда сметката“.

Така започва книгата си „Радикална честност“ американският гещалт-психолог д-р Брад Блантън. Изданието, което  ИК „Изток-Запад“ пусна у нас, внушава, че ако искаме да променим живота си към добро, трябва да се научим да приемаме и говорим за истината без никакви компромиси.

„Най-смъртоносното лъгане е премълчаването на нещата, или скриването на информация от човек, на когото мислим, че тя ще се отрази неблагоприятно. Най-тежките психологически заболявания са резултат от този тип лъжа. Психологическото оздравяване е възможно единствено при наличието на свободата – когато престанем да таим нещо в себе си. Пазенето на тайни и потулването на факти пред другите е капан. Юношите прекарват по-голяма част от времето си в игра на тази криеница. Колкото по-добри сте били като юноши в умението да минавате между капките с тази игра, толкова по-трудно става да пораснете по-късно в живота. „Важните“ тайни и всичките кроежи и мислене, свързани с тях, са пълни глупотевини. Умът е затвор, изграден от глупотевини... Когато спестяваме неща, когато не казваме на другите какво чувстваме или мислим, оставаме заключени в този затвор. Колкото по-дълго време прекарваме там, толкова по-бързо западаме. Образно казано или ще избягаме от този затвор, или ще умрем в него. Спасението е в това, да се научим да казваме истината“.

В „Радикална честност“ Блантън говори за трудния път към постигането на реални сигурност, гаранции, предвидимост и контрол – все състояния, чиято необходима наличност умът трябва да осигурява непрестанно. Днес мнозина от нас са се изолирали от истинското преживяване, замествайки реалността с интерпретация за нея – въз основа на втълпените ни от околните и от обществото „истини“ ние сме си приели удобни базисни лъжи, към които прибягваме всеки път, когато трябва да „обясним“ какъв (не) трябва да бъде животът ни и съответно – какъв (не) е. Но кой в действителност дефинира истината? Не е ли тя многозначно понятие? Или за да избегнем двусмислици е най-добре просто да препредаваме точно и ясно това, което сме чули, видели, разбрали…? Дали не грешим, създавайки правила с едничката цел да се подсигурим, като вкарваме в удобни за нас рамки околните чрез тях?