петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    15654 прочитания

    ТУ-София актуализира програмите по „Компютърно и софтуерно инженерство“

    Какъв е интересът към тази специалност и как може да се увеличи броят на студентите, за да се отговори на нуждите на бизнеса, коментират проф. д-р Огнян Наков - декан на ФКСУ, и проф. д-р Пламенка Боровска - ръководител катедра „Компютърни системи“
    20 октомври 2014, 14:53 a+ a- a

    проф. д-р Огнян Наков - декан на ФКСУ и проф. д-р Пламенка Боровска - ръководител катедра „Компютърни системи“, в ТУ-София

    През новата учебна година в Технически университет – София студентите в бакалавърската и магистърската специалност по компютърно и софтуерно инженерство и магистърската програма по информационни технологии ще се обучават по актуализирани учебни програми. Те са разработени в партньорство с водещи IT компании и бизнес организации, сред които САП ЛАБС, VMware, ЕСРИ, „Микроинвест“, MM Solutions,  „Лирекс“, Българска браншова камара по електронна промишленост и информатика (ББКЕПИ), Johnson Controls, Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ), „Владстер“, „Мобилтел“, „Клъстер „Микроелектроника и индустриални електронни системи“, Nokia, „Майкрософт“, „Контракс“ и „Мусала Софт“.

    Разговаряхме с проф. д-р Огнян Наков - декан на Факултета по компютърни системи и управление, и проф. д-р Пламенка Боровска - ръководител катедра „Компютърни системи“ в ТУ-София, за интереса към специалността „Компютърно и софтуерно инженерство“, как може да се увеличи броят на студените, за да се отговори на нуждата на бизнеса за софтуерни специалисти, и как са актуализирани програмите.

    Какъв е интересът към специалността „Компютърно и софтуерно инженерство“ и планира ли се да бъдат увеличени бройките?

    Проф. Наков, търсенето на софтуерни инженери в последните години е много голямо. Увеличава ли се и интересът на младите хора към тази специалност?
    Проф. д-р Наков: Интересът не само е голям, но на фона на намаляващия брой младежи и тези, които кандидатстват в български ВУЗ-ове, интересът през последните 15 години се запазва в абсолютни числа.

    Колко кандидатстват годишно за специалност „Компютърно и софтуерно инженерство“?
    Проф. д-р Наков:  Тази година, както и миналата, разликата е с 20-30 души, по първо желание в ТУ – София са кандидатствали 1450 човека за „Компютърно и софтуерно инженерство”. За 180 места. Не знам дали има друга бакалавърска специалност, където 7-8 души да се борят за едно място.

    Планирате ли да увеличите бройките за тези специалности, предвид, че интересът е голям?
    Проф. д-р Наков: Честно казано, не. Тук е ролята на държавата и аз непрекъснато това говоря. Държавата има свои стратегии, приоритети. Бизнесът е свързан с държавата, плаща данъци. Там е мястото, където трябва да се определят насоките за развитие на висшето образование. Кои области да се развиват и кои - не. Както в момента се съобщава, че 45000 студенти учат мениджмънт, примерно. Живи и здрави, но то няма 450 предприятия, в които да трябват мениджъри.

    Но в софтуерната индустрия е обратно – няма кадри. Какво е нужно, за да се увеличат бройките при вас?
    Проф. д-р Наков:  Държавата е тази, която трябва да осигури финансирането. Не искам да кажа, че са нужни повече пари, защото в бедна държава, да не кажа фалирала, е грешно да кажа, че искаме повече пари.

    А какво?
    Проф. д -р Наков:  По-добър мениджмънт. В момента се финансират университети на база брой студенти. Не е важно дали произвеждате 5000 банкери, които примерно не са нужни, или софтуеристи, които са нужни. Софтуерната индустрия според доклад на БАИТ е в състояние да осигури 4,5% от БВП с 15-20 000 програмисти. Вижте каква принадена стойност има това.

    Така е, но някой трябва да произведе тези кадри.
    Проф. д-р Наков:  Да, но някой трябва да плати за това. Плати в смисъл - трябват щатове, трябват лаборатории, ако искаме да имаме качество на обучението. Не може един асистент да бъде привлечен тук и да преподава върхови софтуерни технологии, със заплата, ще си позволя да я кажа точно – под 500 лева бруто.  480 лева бруто. Ако този човек знае .Net технологиите примерно, всяка фирма го взема със стартова заплата 1600-1700 лева. И след три години взема 4000 лева. Как да бъде привлечен с 480 лева? Относно лабораториите във ВУЗ-а. Факултетът има 22 лаборатории и те са добре оборудвани. Твърдим, с уникална апаратура. Едва ли има друг ВУЗ в страната, който има такава техника на разположение на студентите. И те са претоварени. Всички тези лаборатории са заети 8-10 учебни часа дневно, понякога и повече.

    Какъв е интересът към магистърските програми?
    Проф. д-р Наков: Има голям интерес. Хубавото е, че когато получат бакалавърска диплома от сходни специалности, както от ТУ, така и от други ВУЗ-ове в страната, от позицията на висшисти бакалаври оценяват ползата от компютърното знание, както и качеството, което получават при нас. Повече от половината ни магистри идват от други университети.

    Как се разработват учебните програми и планове?

    Колко завършват на година?
    Проф. д-р Наков: Около 180-200 магистри. Ако кажем такава цифра, няма да сбъркаме. Бакалаврите, които завършват годишно, са толкова, колкото приемаме и малко повече дори, защото се прехвърлят, така че и те са около 180-200. След като завършат бакалавърска програма, 20% веднага напускат страната, 20% започват работа и отлагат магистърското обучение. Така статистиката показва, че горе-долу наполовина наши и привлечени бакалаври продължават магистърското обучение при нас. Ще си позволя да каже още нещо относно увеличаването на бройката. В един инженерен университет има много квалифицирани кадри и специалности, към които интересът е по-малък. Тази година пуснахме втора бакалавърска програма, наистина с по-малък капацитет засега – 50 човека е тази година, ако получим помощ, ще го увеличим. Специалността е „Информационни технологии в индустрията”. Тя е замислена да се прави като 1/3 от предметите в бакалавърското учение, които се водят от водещи преподаватели със сходна насоченост. Целта е да се подготвят кадри за индустрията, тъй като и там има нужда от програмисти. Някой трябва да направи управляващата програма за производствения процес. Така че това е друга наша насока.

    Тази година направихте промени в програмите. Откъде дойде инициативата: от вас или от бизнеса?
    Проф. д-р Боровска: През всичките тези години, поне през последните 15, учебните програми и планове се развиват с водещи компании от сектора на информационните технологии, които са спонсорирали много лаборатории и обучения по технологиите, които ползват. Така че в тясно сътрудничество, партнирайки си с деканското ръководство и катедрата, беше създаден проект за иновиране и актуализиране на учебните програми, вече в съвсем тясна връзка с водещи компании от ИТ бизнеса. В бакалавърските програми ограниченията са малко по-строги относно изискванията за академична диплома. Ние имаме акредитация с най-висока оценка за нашите специалности, която изисква да има съвпадение на 80% с програмите на водещи европейски и американски университети. Докато при магистърските програми имаме по-широко поле за изява. Там вече можем да дадем на студентите възможност да се обучават в тясно сътрудничество, в партньорство с бизнеса.

    Какво е новото при магистърските програми?

    Какво е новото при магистърските програми?
    Проф. д-р Боровска: Работим в партньорство с 20 водещи компании у нас. Те участват пряко, непосредствено в учебния процес. Специално за тотално иновираната магистърска програма по информационни технологии, специалисти от компаниите ще водят свои лекционни курсове, най-вероятно в свои лаборатории, които имат. Така че тук, в рамките на тази магистърска програма, преподаватели ще бъдат хора от фирмите. Студентите  ще разработват проекти и ще имат упражнения непосредствено под менторството на експерти от тези компании.  По този начин съкращаваме пътя от завършването на студента до включването му в пазара на ИТ сектора.

    Студентите ще се включват във всички курсове на всички компании или ще избират тези, които са им най-интересни?
    Проф. д-р Боровска: Те се включват в абсолютно всички, но има избираеми проекти, теми за дипломни работи, където вече могат да си изберат ментори от фирмите, а освен това и фирмата да си избере тези, които намира за най-обещаващи. И нещо повече. Сега имахме пресконференция за анонсиране на новите програми и дойдоха първите оферти на две от най-големите фирми - VMware и САП ЛАБС, които анонсираха, че определят субсидии за развойна дейност, която да включва наши студенти. Сега очакваме тематиките и смятам, че това е най-добрата форма - студентите да разработват теми и да бъдат оценени от бизнеса.

    Ще е нещо като стипендия?
    Проф. Д-р Наков: Няма да е под формата на държавна стипендия, а по-скоро бонус или награда при завършен продукт, който се оценява съответно от нас и специалисти на компанията и се бонифицира.

    Проф. д-р Боровска: Най-хубавото обаче не са средствата. Нашите студенти са много добри, много умни и съм сигурна, че ще разработят нещо добро, с което да впечатлят компаниите, а и компаниите ще имат добри кадри.

    В София има повече 10 частни академии, които подготвят кадри за софтуерната индустрия. Какво мислят за тях проф. д-р Огнян Наков и проф. д-р Пламенка Боровска.

    В София има повече 10 частни академии, които подготвят кадри в рамките на няколко месеца, за работа в софтуерната индустрия. Какво е вашето мнение за тях?
    Проф. д-р Наков: Този въпрос вчера ми го зададоха първокурсниците, сред които имаше и хора, които са се запасили в някои от тях. Когато има голямо търсене, което е непокрито, в случая от нас, а младежите искат да учат и има и работа за тях, винаги ще се явят фирми, защото това са фирми – не са университети, които добре или недобре, но правят опит да запълнят тази празнота. Животът ще покаже как се справят, ние имаме наше мнение. Истината е, че има нещо правилно. Те ги обучават тематично в една тясна област. Сега колко добре ги обучават, е друга тема. Лектори – няма. Това са обучаващи се в по-горни години студенти, които учат другите. Но да не коментираме това. Този модел съществува примерно в САЩ, където обучението е много тематично, без общи дисциплини. Германският модел е друг. Учи се по-широк профил и се става инженер. Ние гледаме нито едната, нито другата да абсолютизираме. Това им казах и вчера. Не можеш да бъдеш инженер и да не знаеш какво е интеграл. Или скоро ми се случи да кажа на второкурсник: „Я измери зарядния ток на акумулатора на колата си”. И той не знае. Трябва да се учат тези неща. „Електрически измервания” е дисциплина от първи курс.

    Критиките са, че в държавните университети се изучават предмети, които не са необходими на един софтуерен инженер, като физика, химия, например.
    Проф. д-р Наков: Има неща, с които се борим. Има неща, които и ние сме намалили през последните години. Но не трябва да се абсолютизира. Примерно, вместо машинознание, ние сме въвели CAD системи. Компютърно програмиране има, да, това е полезно да се знае. И това е един процес. Но докато има празнина, някой ще я запълва.

    Проф. д-р Боровска: И да не забравяме, че говорим за сектора на върхови информационни технологии, които се развиват страшно бързо. Примерно може да се започне с някаква много нова технология, но тази тясна подготовка, само за една фирмена технология, утре може да се окаже пречка за развитието на този човек. Една по-широкопрофилна подготовка – говоря за софтуерни, хардуердни технологии, перспективи, тенденции на развитие и т.н., правят този специалист много по-подготвен. И утре, когато започне работа в рамките на този сектор, да може да се ориентира във всяка една технология. А сега е несериозно. Само С++ като научи? Нещата се развиват. Да не даваме пример с езици, които са почти умрели.

    Проф. д-р Наков: И ако отиде в компанията като Johnson Controls, където трябва да пише софтуер близо до хардуера и като не е учил, да кажем микропроцесори, в тези споменати от вас обучаващи фирми – как ще се справи?

    Как се реализират завършилите ТУ-София?

    Имате ли данни как се реализират завършващите при вас студенти?
    Проф. д-р Боровска: Завършилите нашата специалност „Компютърно и софтуерно инженерство” са на първо място по реализация в пазара на труда в ранкирането на министерство на образованието.

    Проф. д-р Наков: Всички знаят, че най-високите заплати в България са в ИТ сектора. Тук също има диверсификация. Зависи в кой университет са завършили, защото на доста места може да се завърши в България. Стартовата заплата в завършили нашия ВУЗ, по спомени, е 1300 лева и нещо. Стартова заплата. Това е върховата. Друга е заплатата, ако е завършил друг град или друг университет. Същата стартова заплата е и за завършилите бакалаври в Софийския университет „Информатика“. Аз и това искам да кажа: няма значение къде ще завършат – тук или във ФМИ в Софийския университет. Това са две образователни институции, които тясно си сътрудничат. Във ФМИ е малко по-математизирано, алгоритмизирано обучение. Тук е по-близо до апаратурата, реалната компютърна среда. Но подчертавам - и на двете места се учи еднакво сериозно и в пълен обем съвременния софтуер като технологии. Един мисли по-теоретично, по-математически, той ще отиде във ФМИ. Друг мисли по-прагматично, по-инженерно - той ще дойде тук. Икономиката има нужда от двете неща. По данни на НСИ безработни наши студенти са малко над 1%. Значи на 100 души 1 и то защото винаги има един, който не иска да работи.

    На фона на кризата за ИТ специалисти е абсолютно обяснимо, предвид че търсенето за тези хора е по-голямо от предлагането?
    Проф. д-р Боровска: Това е едно. Но във всички случаи, колкото и добре да са подготвени студентите, постъпвайки във фирмата, има един толеранс от време, в който те трябва да бъдат обучени. Тук при новите програми това е големият плюс, че студентите се запознават непосредствено с технологиите, които се използват и разработват във фирмите, а от друга страна, самите фирми могат да работят със студентите и да си подберат кадри, които смятат, че ще бъдат най-ефективни и подходящи за тях. Така че младите хора трябва да знаят, че специалност „Компютърно и софтуерно инженерство”, както и специалност „Информационни технологии” в Технически университет-София, ще им даде възможност да придобият умения, знания, опит, експертиза, които ще им дадат възможност да се реализирате много успешно на пазара на труда. Респективно, софтуерни и хардуерни технологии. Целият спектър може да се покрие. Естествено, иска усилия, защото при нас изискванията са високи и е напрегнат учебният процес, но завършването на тези специалности ви гарантира пълна реализация и разгъване на вашия потенциал на пазара на труда в ИТ сектора.
     

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 2 часа
    Очаква се пазарът на смартфони да се възстанови през 2024 г.
    Най-голям ръст се очаква в премиум сегмента, показват данни на Counterpoint Research
    преди 3 часа
    38 млрд. долара достигат загубите от финансови измами през 2023
    БОРИКА стартира инициатива за превенция на финансови измами
    преди 3 часа
    Започва поетапно изключване на отоплението за град София
    Изключването на топлоподаването стартира на 31 март
    преди 4 часа
    Богданов: ЕК одобри проект за единен инвестиционен портал
    Целта е да се обедини цялата административна дейност около обслужването на потенциалните инвеститори у нас
    преди 4 часа
    БНБ: Има риск от нарастване на необслужваните кредити
    Очаква се затягането на условията в еврозоната да се пренесе върху лихвените проценти в страната
    преди 5 часа
    TSMC планира да увеличи работната си сила до 100 000 души
    Най-големият производител на чипове наема с огромни темпове