вторник, 24 октомври 2017  RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    14527 прочитания

    Над 50% от хората по света ще са гении през 2050

    Световноизвестният футуролог Джероум Глен пред Economy.bg
    12 февруари 2015, 16:56 a+ a- a

    Джероум Глен е основател на глобалната аналитична мрежа Millennium Project. Организацията разработва прогнози за бъдещето в сфери като икономика, геополитика, енергетика, околна среда, сигурност и технологии. Има над 50 клона по цял свят. Прогнозите на Millennium Project се публикуват в доклада State of the Future.
    Джероум Глен беше в България за откриването на българския клон на организацията и за представянето на книгата „Човешкото бъдеще”, чийто съавтор е той. В рамките на посещението си в София футурологът изнесе лекция на тема „Технологичната промяна и бъдещето на професиите”.
    Глен има над четиридесетгодишен опит в сферата на изследванията на бъдещето, работейки за правителства, международни организации и за компании от частния сектор. Сътрудничи си с над 300 правителствени и неправителствени организации, университети, подразделения на Обединените нации и корпорации от цял свят.

    Попитахме Джероум Глен дали роботите ще ни изместят от работните места, кои професии са най-застрашени и кои са технологиите на бъдещето.

    Как се правят прогнози за бъдещето и как се става футуролог?

    Г-н Глен, с Вашите прогнози днес очакваме да надникнем в бъдещето. Откъде знаете неща, които още никой не знае. Как въобще се правят прогнози за бъдещето?
    Има около 37 различни метода за изследване на бъдещето, които използваме в Millennium Project. Един от основните начини да научиш това, което не знаеш, е като пишеш сценарии. Сценарий, като история между настоящето и възможните бъдещи условия, свързани с причинно-следствени връзки. След като напишеш тази история, стигаш до момент, когато си казваш: „Чакай малко, нямам идея какво ще се случи след това”. Така разбираш какво не знаеш, т.е. това, което трябва да разгадаеш. Тогава влизат в употреба други методи, които ти помагат да разбереш какво е възможно да се случи. Историята трябва да е правдоподобна. В процеса на писането й ти правиш още проучвания. Това е един от основните начини, но има и много други методи за изследване на бъдещето. Добра идея е да се комбинират няколко.

    Как се става футуролог?
    Всеки малко или много е футуролог. Така работи мозъкът ни. Например забелязваме, че има задръстване и започваме да мислим какъв алтернативен маршрут да изберем и какъв е шансът по него да стигнем по-бързо. Всички ние се интересуваме от научна фантастика, всички мислим за бъдещето, но разликата е, че футуристите използват систематични методи. Те изучават света, какво се случва, какви са моделите, индикаторите, какви са новите пробиви в науката, които ще навлязат по-късно в технологиите и какво ще се случи, след като технологията навлезе. Все едно взимаш камъче и го пускаш във водата, след което наблюдаваш как се образуват вълнички. Така, когато възникне нова идея, ние можем да предскажем до някаква степен какви ще бъдат последствията от нея.

    Каква е целта на българския клон и на какво трябва да обърне внимание България в бъдеще?

    У нас сте за откриването на български клон на Millennium Project. Каква е целта му? Защо го откривате точно сега? Означава ли това, че стратегическото значение на България нараства?
    Проектът „Millennium” се интересува от бъдещето на света като цяло. Имаме клонове в Техеран, но и в Тел Авив. Това не е политическа организация. И не се фаворизира един регион за сметка на друг. Откриваме клон тук, защото в България имате един от първите футуристи с докторска степен. Това е Мариана Тодорова. Тя ме попита как може да се направи български клон на организацията. Отговорих й, че трябва да се сформира група от специалисти в различни сфери. Идвам сега от Българската академия на науките (БАН), където подписахме споразумение, че те ще бъдат домакини на Millennium Project в България.

    Свързани новини

    Какъв е вашият сценарий за България през следващите пет години?
    Надявам се, че след като подписахме споразумението с БАН, ще работим по различни европейски проекти. Millennium Project вече има 55 клона по света. Създадохме мрежа от европейските клонове, наречена Foresight Europe, към която вероятно ще се присъедини и българският клон. Българският клон и БАН може да си сътрудничат с всички клонове на организацията по света.
    Предполагам, че българският клон ще изготви State of the Future Index за България. Той може да допринесе за създаването на система за колективна интелигентност за България. Може да си сътрудничи с различни университети и училища за изготвяне на различни курсове, които да се включат в учебната система. Така децата освен история, може да изучават и възможни бъдещи сценарии.

    И все пак, можете ли да направите някаква прогноза за България?
    Не правим това. Това, което ние правим, е да изследваме възможностите и последствията от тях, на какво трябва да се обърне повече или съответно по-малко внимание.

    На какво трябва да обърнем внимание в България?
    Повишаване на интелигентността на национално ниво. Това трябва да е целта на Министерството на образованието според мен. В момента образователната система ти казва: „Ще ти дадем знание и ще те направим добър гражданин”. Но ние вече знаем, че функционалността на мозъка може да бъде подобрена. Преди 50 години не го знаехме. Знаем също, че можем да повишим интелигентността си чрез различни системи за изкуствен интелект. Така че вече спокойно можем да кажем, че интелигентността на хората може да се повиши. Защо тогава това да не е приоритет на Министерството на образованието?

    Неведнъж сте подчертавали, че „песимизмът трябва да бъде спрян”. Ние българите обаче сме известни като една от най-песимистичните нации в света. Какво бихте направили, ако имахте възможност, за да спрете песимизма у нас?
    Вземете два аспирина и се наспете добре. Шегувам се, разбира се.
    Един от начините е българското звено е да се свърже с медиите за да установи, какви са възможните или желаните от българите бъдещи сценарии и какви са начините те да се реализират. Защото ако човек види, докосне или почувства какво е възможно, то тогава има основание да е оптимист. Но ако не можеш да видиш как нещата могат да се подобрят, казваш си, че нищо не се случва, нищо не се подобрява, то тогава ще имаш право да си песимистично настроен. Работата на футуролозите е да покажат възможните сценарии и начините те да бъдат реализирани. Например Министерство на образованието довечера може да обяви: „Повишаването на интелигентността на нацията става основен приоритет”. Учителите веднага биха се запитали: „Как точно се подобрява функционирането на мозъка? Как да интегрираме това в учебния план? Как това ще промени начина, по който преподаваме? Как по света проследяват всички възможности за повишаване на функционалността на мозъка и как ние в България използваме това знание, как стимулираме нашите мозъци?” Такава дискусия може да възникне в резултат на новата цел на Министерство на образованието. Това би дало основание на хората да са малко по-оптимистично настроени. Защото сега хората си мислят, че функционалността на мозъка е фиксирана. Но вече знаем, че както можем да развием мускулите си с различни упражнения, така можем да тренираме и мозъка си.

    В кои области изостава и в кои отбелязва напредък човечеството?

    Какво показва последният ви доклад за състоянието на бъдещето (State of the Future) – по-скоро изоставаме или напредваме и в кои области?
    Изоставаме в някои много важни области, но напредваме в много повече области, отколкото хората осъзнават. Базисното човешко състояние се подобрява. Всяка година, когато подготвям доклада, виждам, че голяма част от данните сочат подобрение: хората живеят по-дълго, по-малко бебета умират, хората се радват на по-добро здравеопазване и образование, на по-добра връзка с Интернет, повече източници на чиста вода отпреди и т.н. Но изоставаме в някои сфери, като опазване на околна среда, борба с организираната престъпност и корупцията.

    В този смисъл оптимист ли сте за бъдещето?
    Няма смисъл в това да си песимист или оптимист. За мен това деление е глупаво. По-важно е да знаеш какво се случва, какви са желаните бъдещи сценарии и какво аз като човек, като семейство, като страна, като бизнес, като университет мога да направя, за да адресирам пропастта между настоящето и вероятното или желано бъдеще. За това има смисъл да се мисли. А не дали съм песимист или оптимист. Това е глупава игра.

    За технологиите на бъдещето

    Какви според Вас ще са заглавията на новините през 2050?
    Населението на света вече достигна 9 млрд. души и над 50% от тях са гении с подсилени сетива и памет (augmented geniuses).

    Какво означава това?
    Вие носите очила. С други думи вие сте човек с подсилено зрение. И аз съм човек с подсилено зрение, като си сложа очилата. Какво би станало, ако подсиля (augment) сетивата и паметта си и се превърна в гений? Ако на IQ тест резултатите ви покажат, че сте гений, вие ще трябва да можете да решавате проблеми по-добре от 99% от населението. Но ако имате контактни лещи, които подразбират въпросите ви и ви дават отговорите в момента, в който те възникнат, вие ще имате възможно най-добрия резултат на IQ теста, което означава, че той ще стане безсмислен в бъдеще. Това е много вероятен сценарий. Ако се замислите, сега имате постоянен достъп до Google навсякъде. Google Translate става все по-добър, така че езикът вече няма да е пречка. Ще имате системи за изкуствен интелект, работещи едновременно с вас, като ваш партньор. Ще имате аватар, който ще се научи да ви представлява навсякъде. Например ако вие нямате време да научите нещо, това би могло да направи вашият аватар. Така, работейки с вашия аватар, вие ще се превърнете в гений с подсилени сетива и памет (augmented genius).

    Кои ще са останалите значими технологии през 2050?
    Друга значима технология ще бъде синтетичната биология. Взимате генетичен материал от няколко вида и на компютър създавате нов генетичен материал, който дори не съществува. По този начин могат да се създадат нови биологични видове, които не сме виждали преди. Една от възможностите, която обичам да споделям, е за бактерия, която може да „изяде” отлаганата в мозъка плака. Знаете, тя е в основата на склерозата. Така, когато остареете, паметта ви ще е свежа.

    Твърдите, че постепенно преминаваме от Информационна ера към ера на съзнателна технология (Conscious-Technology Age). Какво точно означава това?
    Ние все повече използваме технологии, като произвеждаме миниатюрни версии на различни устройства (microminiaturization) и ги поставяме в телата си. Същевременно прехвърляме идеите, мислите и желанията ни към софтуер или система за изкуствен интелект във физическия свят. Например в бъдеще стената ще може да ни говори, както и ние на нея. Тези тенденции ще се задълбочат, ще започнат да си взаимодействат и ще стигнат такова ниво, че ще е трудно да се направи разграничение между нашето съзнание и нашата технология. Това се нарича Conscious-Technology Age. Няма да е ясно къде започваш ти и къде свършва технологията.
    Взаимодействието с хората ще е много различно. И тук идва мястото на мистиците, които са говорили за споделяне на съзнанието през всичките тези години. Не говоря за религия. А за мистичния опит на споделяне на съзнание. Разбирането на споделеното съзнание ще се превърне в нещо много важно. Как технологиите ще опосредстват това, ще стане основна характеристика на следващата ера.

    Ще ни изместят ли роботите от работните места и кои професии са най-застрашени?

    Трябва ли да се страхуваме, че изкуственият интелект и роботите ще ни изместят от работните ни места и ще сложат край на човечеството?
    Да, определено. Ние вече правим глобално проучване, как да се адресира тази тема, защото всяка професия, която включва повторяеми действия, може да бъде автоматизирана. Смятаме, че в бъдеще ще можем да разработим софтуер, който да пренаписва кода си на базата на обратна връзка, получена от сензорни мрежи из целия свят. Това означава, че системите за изкуствен интелект или роботите ще стават по-интелигентни с всеки изминал ден, което е доста по-бързо от Закона на Мур. Това ще доведе до изчезването на много професии. Все още имаме време да обмислим импликациите от този проблем.
    Изкуственият интелект крие и някои опасности. Само преди дни Илън Мъск дари 10 млн. долара за проучване на рисковете от изкуствения интелект. Ние му изпращаме наши анализи по темата. Защото тя поставя както правни, така и финансово-икономически въпроси. Така че темата е изключително важна, но няма причина да сме песимисти. Ето например, всички мислехме, че ще се стигне до Трета световна война между САЩ и Русия по време на Студената война, но тя не се случи, нали? Беше трудно да се избегне. А сега имаме повече време да решим какво да правим по темата с изкуствения интелект. Светът се пробужда и осъзнава опасността, което е много добре и ние се опитваме да си сътрудничим на глобално ниво, как да отговорим на това предизвикателство.

    Кои професии ще изчезнат до 2050?
    Роботи например ще изместят земеделците. Чрез сателитна връзка ще се знае къде и кога да се напоява, колко тор да се сложи. Автоматизира се работата в разсадниците, при прибиране на реколтата, при пакетирането. Така че много голяма част от земеделската работа може да бъде лесно автоматизирана.
    Същото е и с шофирането. Знаете за автономните коли, които вече излизат на пазара. Много от професиите, свързани с каране на кола, на автобус, камиони, също могат да бъдат автоматизирани.
    Има риск и за голяма част от позициите в обслужващия сектор. Системите за изкуствен интелект ще могат да предугаждат и да се свързват с вас, още преди да е възникнал даден проблем при вас. Така че много от професиите в обслужващия сектор могат да бъдат унищожени.
    Адвокатите също има за какво да се тревожат, защото често работата им се свежда до попълване на правни документи. Ако вашият аватар е обучен как да попълва такъв тип документи, той ще може да го направи вместо вас.
    Много от позициите в медицинския сектор са поставени под въпрос. Например кръвен анализ ще може да се прави и на смартфон.

    Какъв съвет бихте дали на младите хора? Какво трябва да учат, за да са успешни в света на автоматизацията?
    Да повишат интелекта си и да станат по-умни. Винаги е по-добре да си умен, отколкото глупав.

    Можем ли да очакваме социални и политически промени в резултат на замяната на човешкия труд?
    Концепцията за националните граници започва да се променя. Те все повече губят значение. Благодарение на Интернет хората все повече осъзнават, че са в центъра на световната мрежа, така че границите и нормалните политически системи не са така доминиращи, както в миналото. Все повече младите хора осъзнават потенциала на това, да могат да се свържат с всеки по света и да направят нещо заедно. Работа може да се върши от дистанция, сякаш физически присъстваш на дадено място. Това е голямо промяна.
    Освен това хората могат да се самоорганизират в нови групи. В миналото най-напред хората се организираха според религията, следващото ниво бяха националните държави, а сега имаме мегакорпорации. Все по-влиятелни обаче ще стават отделните хора, които ще могат да създават „ад хок” (според интересите им) формирования.

    За работата с Айзък Азимов

    Работили сте с Айзък Азимов. Какво е да работиш с него?
    Много хора са работили с него. Помагал съм в писането на една от книгите му. Той наемаше хора като мен за писането на отделни глави или параграфи в книгите му.Това е и една от причините той да може да напише толкова много книги толкова бързо.

    Ако имахте възможност, в кой период бихте избрали да живеете в бъдеще?
    Бих се радвал да мога да живея през цялото време. Има доста работа за вършене. Не бих избирал конкретен период.

    Нагоре
    Отпечатай
    Коментари ()
     

    преди 5 часа
    Българското вино очарова Белгия, Холандия и Люксембург
    Страната ни беше почетен гост на специализираното изложение „Мегавино“
    преди 5 часа
    Привличаме туристи с 12 винено-кулинарни дестинации
    Над 6,5 млн. е общият брой посещения на чуждестранни туристи в България за първите осем месеца на 2017
    преди 1 ден
    Аутсорсинг индустрията у нас с двуцифрен ръст
    Освен в София индустрията на изнесените услуги се развива и в по-големите градове като Пловдив, Бургас и Варна
    преди 1 ден
    Google ще плаща на хакери
    Те ще имат задачата да търсят проблеми в приложения за Android