Имаме ли нужда от ГМО?

Темата за генетично модифицирани организми (ГМО) все още поражда много дискусии в Европа. Позициите са полярни. Положително настроените твърдят, че генетично модифицираните култури дават по-високи добиви и са по-устойчиви на вредители. Други остават загрижени, че тези култури могат да представляват риск за човешкото здраве и околната среда.

Какво представляват ГМО?
Храните и фуражите по принцип произхождат от растения и животни, отглеждани от хората в продължение на няколко хиляди години. С течение на времето растенията и животните с най-желаните характеристики са били избирани за развъждане и производство на следващите поколения храни и фуражи. Така например са били подбирани растения с повишена устойчивост на фактори на околната среда, като болести, или с по-голям добив. Тези желани характеристики са се появявали чрез естествени генетични изменения в растенията и животните. В по-нови времена стана възможно да се променя генетичният състав на живи клетки и организми чрез техники на модерните биотехнологии, наречени генни технологии. Генетичният материал се модифицира изкуствено, за да придобие ново свойство – например по-добра устойчивост на растения на болести, насекоми, суша или хербициди, по-високо качество или хранителната стойност на храни или по-голям добив от култури. Такива организми се наричат ГМО.

Какъв е подходът на ЕС към ГМО?
През април Европейската комисия предложи изменение на законодателството, за да се даде на страните членки повече свобода да ограничават или забраняват употребата на разрешени в ЕС ГМО култури на своите територии.
В ЕС за търговски цели се отглежда само един сорт генетично модифицирана царевица - MON 810. Тя се отглежда в 5 държави от ЕС, с най-голям дял в Испания. България е сред страните, забранили отглеждането на ГМО.
В момента има 8 заявления за отглеждане на ГМО в ЕС, включително за подновяване на разрешението за MON 810. По четири от тях има издадено положително становище, а за останалите четири предстои да бъде изготвено становище, посочват от ЕК.
Освен за отглеждането на ГМО разрешение е необходимо и за тяхното пускане на пазара на ЕС, както и за използването на производни от тях продукти във веригата на храните и фуражите. Към момента в ЕС броят на ГМО, разрешени за употреба като храни или фуражи, е 58. Те включват различни видове царевица, памук, соя, маслодайна рапица и захарно цвекло. Подадени са заявления за още 58 ГМО.

Опасни ли са днешните технологии за генно модифициране, попитахме ирландският учен Порик Флъд. Той в момента е постдокторант в Max Planck Institute в Кьолн, Германия. Миналата година Флъд стана международен победител в конкурса за комуникация на науката „Лаборатория за слава” (FameLab). Порик Флъд беше един от лекторите на Софийския фестивал на науката, организиран от Британския съвет в София.

Порик, темата за ГМО е доста противоречива. Вие се обявявате в подкрепа на нуждата от ГМО. Не се ли страхувате да бъдете на погрешната според по-голямата част от обществото страна на дебата?
Не, въобще. Това, което искам, е да съм на страната на истината. Надявам се и хората да решат, че искат това. Защото смятам, че през последните няколко десетилетия хората са до голяма степен дезинформирани относно ГМО.
Първото нещо, което трябва да се осъзнае, е какво точно представляват ГМО, или генетично модифицираните организми. Самото понятие включва всички организми, които генетично сме модифицирали, включително и организмите, които отглеждаме чрез селективно размножаване. С опитомяването на различни растения и животни ние всъщност сме променяли техните гени в продължение на хиляди години и ние се храним с тях без проблеми. Някои хора обаче казват, че нямат предвид това, когато говорят за ГМО. Когато ги попитам дали според тях ГМО е генната мутация, например когато изложим тези организми на високи нива на токсични химикали или ядрена радиация, те отговорят „Да”, но не и според законодателството. Но ние се храним с продукти, които са резултат от такива мутационни експерименти от 50-60 години без проблеми. Но експериментите с мутации и традиционното отглеждане на култури са доста неточни.

Модерната технология се нарича трансгенетика, или процес, при който гените на един организъм са копирани в друг вид. За много хора това е доста плашещо. Трябва да призная, че първия път, когато чух за ГМО преди доста години, също бях притеснен и мислех, че може би е опасно. Но доказателствата сочат, че технологията е напълно безопасна. Има безброй проучвания, които потвърждават това. Това, което ме ядосва, е, че технологията е безопасна и има голям потенциал да ни помогне да произвеждаме повече храна, но тя не е забранена. Така че не се страхувам да съм на погрешната страна на дебата, защото знам, че не съм. Знам, че съм на страната на истината.

Казахте, че има много проучвания в подкрепа на ГМО. Сигурен ли сте, че те не са платени от съответните корпорации?
Абсолютно. Хората обичат да вярват в различни теории на конспирацията, като напр. „Не е ли платил Monsanto всички тези изследвания?” Но това не е вярно. Имам колеги, които са правили проучвания по темата и знам, че не са им плащали големи компании. Ако разберете наистина какво е ГМО, ще видите, че процесът е по-точен от традиционното отглеждане на култури, когато селектираш най-сладките или най-вкусните сортове. Правили сме това в продължение на хиляди години. Трансгенетиката е просто по-прецизният начин да се направи това. Няма причина да се счита, че технологията сама по себе си може да е опасна. Както всички технологии, ако ги използваш с лоши намерения, тогава те може да произведат нещо опасно. Но това не означава, че самата технология е опасна. Важно е тези две неща да бъдат разграничени, когато се взема решение дали да бъде регулирана технологията. По отношение на ГМО трябва да се решава случай за случай, а не на база на самата технология.

Как си обяснявате тогава, че толкова много хора са против ГМО?
Вероятно е по-добре да зададете този въпрос на психолог или философ.

Всички тези хора грешат?
Не искам да звуча грубо, но това може да се случи. Има хора, които са против ГМО от началото. И някои от тях са против с пълно основание, защото не знаехме достатъчно. Но сега имаме достатъчно информация и те все още са против, но поради идеологически причини, а не на база на логиката. И те въздействат на емоциите и на други хора. А ние хората много лесно се повлияваме, когато ни въздействат на емоционално ниво.
Може би сте чували за психолога Даниъл Канеман, според когото има две системи, които ръководят мисленето. Система 1 е бърза, интуитивна и емоционална. Система 2 е бавна, съзнателна и логична. Хората имат тенденция да мислят бързо, защото сме свикнали да взимаме решения бързо на база интуиция. Но когато става дума за комплексни въпроси като ГМО, нашето интуитивно мислене вече не е релевантно.

Казахте, че има проучвания, доказващи, че ГМО е безопасно, но има достатъчно проучвания, твърдящи точно обратното?
За всички проучвания, които твърдят, че ГМО не е безопасно, се доказа, че са научно дефектни, т.е. че не са проведени правилно.

Откъде знаете, че другите са проведени правилно?
Можете да видите как учените са осъществили експериментите си. Всяко научно изследване трябва да покрива определен стандарт, за да може да се вярва на резултатите му. Но тези, които твърдят, че ГМО са опасни, не покриват стандартите. Както се оказа с известното френско проучване на плъхове, които уж са развили рак в резултат на това, че били хранени с ГМО-царевица.

А защо хората трябва да вярват на Вас?
За себе си мога да кажа, че никой не ми е плащал да защитавам ГМО. В момента работя за изследователски институт към германското правителство. Нямам финансов интерес. Единственият интерес, който имам, е, че ценя истината. Освен това смятам, че тази технология наистина може да е много полезна за нас като цивилизация в бъдещето, както и да ни помогне в опазване на природата, за да минимизираме ефекта от човешките действия. Да, ГМО няма да реши всичките ни проблеми, но те са част от решението. А да забраниш технологията просто защото те е страх и не я разбираш, за мен е трагедия. Всяка година по света умират хиляди деца, защото тази технология е забранена. Имаме средствата да им помогнем, но не ни е позволено. Ядосва ме, че хората на Запад си седят зад стената, имат достатъчно храна, и защитават позиция, основаваща се на емоции, а не на логика, което осъжда хиляди деца на смърт или на слепота. За мен това е изключително арогантно. Някой може да каже, че лъжа. Не, не лъжа. Защото това е се основава на доказателства.

Кажете повече за проучванията, които твърдят, че ГМО е безопасно.
Трансгенетичните продукти или ГМО са на пазара от средата на 90-те години. Разработени са в началото на 80-те. Изхранваме хора и животни с тях от години. По света около 20 млн. фермери използват ГМО, които се отглеждат на стотици милиони хектари земя. Стотици милиони животни се изхранват с тях и нито веднъж не е имало проблем, свързан с ГМО. Много малко технологии са се доказали с времето като толкова безопасни. Освен това учените досега не се намерили нито едно доказателство, че ГМО са по-опасни от традиционното земеделие.

Ако са толкова безопасни, защо в много от страните от ЕС ГМО са забранени?
По политически причини. Защото на избори политиците се интересуват от гласовете в тяхна подкрепа. На някои политици им пука, но други просто искат да спечелят безпроблемно вота. И са готови на всичко, което считат, че ще ги направи популярни. Тъй като антиГМО кампанията е толкова успешна и толкова много хора имат ясно изразени позиции против ГМО, политиците предпочитат да защитават тази позиция. Това е политика. Тя не е базирана на доказателства и на това, какво е добро за света, а какво ще ги доведе или остави на власт.

Вие самият какво консумирате като хранителни продукти?
Бих консумирал ГМО, но е много трудно да намеря такива продукти тук в Европа. Всъщност ние потребяваме ГМО по един или друг начин, но просто не ни е позволено да ги отглеждаме. Много съставки в храната ни произлизат от ГМО, като например соя, която се внася в Европа. Оказва се, че ГМО са нещо лошо, но само ако се отглеждат в Европа. Иначе сме склонни да го внасяме.
Трябва да се има предвид също, че ГМО не са само растения. Има много генно модифицирани микроорганизми, които ние използваме отдавна, например различни бактерии в сиренето. Този подход е по-добър, отколкото да извличаме тези бактерии от стомаха на малко теле. Инсулинът, използван при диабет, също е произведен от ГМО. Ако се замислите за същността на ГМО, ще разберете, че те не са опасни. Защото организмите не са така генетично стабилни, както хората смятат, че са. Мутации се появяват в природата постоянно, постоянно има трансфер на гени в природата, което е естествен процес на трансгенетика. Например преди месец учени откриха, че сладките картофи са естествено възникнала генетично модифицирана култура. Ядем сладки картофи от хиляди години и нямаме здравословни проблеми.
Актът на генно модифициране сам по себе си не е опасен. Разбира се, ако модификацията е такава, че да произведеш токсин, то без съмнение това ще е опасно. Но самата технология не е опасна.

Миналата година Вие победихте в международния конкурс за комуникация на науката „Лаборатория за слава” ( FameLab). Как млад човек като Вас беше привлечен от науката?
Още от малко момче обичам природата. Винаги съм бил удивен от нея. И съм много загрижен за нея. Отглеждам различни зеленчуци и обичам да ям това, което съм отгледал. Това винаги е било моя страст и да започна да се занимавам с наука беше съвсем естествено продължение, защото исках да науча повече и да разбера света около мен.

Защо е важно младите хора да се интересуват от наука. В България повечето млади хора възприемат науката като скучна.
Смятам, че това е тъжно. Може би е резултат от начина, по който науката се преподава в училище. Защото ако поднесеш науката на учениците по правилния начин, тогава тя няма как да е скучна.

Кой е правилният начин на преподаване на наука?
С ентусиазъм. Да покажеш на учениците как тя разширява разбирането им за света около тях. Науката е начин да погледнеш към света така, че да можеш да разбереш защо нещата са такива, каквито са. Ако учителят успее да предаде своя ентусиазъм и възхита към науката на децата, сигурен съм, че това ще зарази и тях. Защото науката е най-добрият начин да обясниш живота.