Вижте някои от най-големите митове за паметта

Странно е, че съществуват толкова много и така устойчиви митове за паметта, независимо че всички ние си служим с това, което сме запомнили. Вижте кои са някои от най-разпространените заблуди за паметта, изброени в книгата „Силата на паметта. Упражнения и съвети за силна и услужлива паметта“, която „Книгомания“ пуска на българския пазар. 

1. Страдащите от амнезия не помнят кои са те самите. Най-често срещаната форма на амнезия е антероградната, тоест неспособност за запомняне на нови неща. Ретроградната амнезия е тази, при която хората губят спомените от миналото си, както и за своята идентичност. Въпреки че тази форма на заболяване е далеч по-рядко срещана от предходната, тя най-често е представяна във филмите – изглежда, върши добра работа на сценаристите. 

2. Паметта е нещо веществено. Много хора смятат, че паметта е нещо вродено, което се намира в определена част от мозъка, или пък че се състои от отделни елементи, които са на разположение за употреба. Някои части на мозъка наистина играят важна роля при функционирането на паметта, тя самата обаче представлява сложен и многосъставен процес, а не определена физическа даденост. Тя е специфична дейност и способност, която може да бъде практически усъвършенствана с помощта на определени стратегии. Освен това паметта не може да съществува изолирано, сама за себе си; тя е винаги матрица от асоциации.

3. Някои хора си спомнят как са се родили. Твърде малко е вероятно човек да си спомня дори отделни епизоди от първата година на своя живот. Това се дължи преди всичко на факта, че през този период хипокампът му е крайно неразвит, за да формира и складира дълготрайни спомени.

4. Хипнозата може да помогне на свидетелите да си спомнят повече подробности за престъплението, което са видели. По пътя на хипнозата човек може да бъде накаран да си спомни повече неща, но невинаги повече подробности за тях. Понякога по този метод се стига до изкривяване на спомените и до възникване на изцяло фалшиви такива. В действителност недостоверни спомени могат да се създават и не под хипноза, за което свидетелстват изследванията на т.нар. Процедура за разпространение на фалшиви истории в семейството. Родители доброволци били помолени да разказват на децата си измислени случки от тяхната „биография“ и след това около 30% от децата твърдели, че имат спомен за тези измислици сякаш те наистина са се случили. 

5. Възрастните хора имат слаба памет. Общоприето е, че менталните упражнения в ранна детска и в по-напреднала възраст гарантират забавяне на отслабването на паметта на старини. Колектив от Тюбингенския университет в Германия обаче излезе с теорията, че здравите стари хора не страдат от отслабване на паметта. Просто те са натрупали огромна информация и мозъците им изискват повече време, за да я обработят. Нещо като компютърните харддискове, които работят по-бавно, когато са препълнени. Така че никога не е късно човек да развие способностите на своята памет. 

6. Силната памет е белег за интелигентност. Услужливата визуална памет винаги се свързва с успехи в училище и способност за бързо решаване на различни задачи, но широката обща култура, успешното решаване на ребуси и изпъстрянето на речта с интересни цитати не е показател за висок коефициент за интелигентност, макар че често минава за такъв. Истинската интелигентност се проявява в способността на човек  да усвоява нова информация и да мисли креативно. При добре тренирана памет вие ще бъдете в състояние да се представяте по-добре от човек, който има по-висок коефициент на интелигентност от вашия, но не е работил систематично върху своята памет и методи за запазване на информацията. 

7. Забравянето става постепенно. В действителност забравянето най-често се случва веднага, след като сме били свидетели на някакво събитие. Това, което забравим, всъщност никога не сме го и запомнили както трябва, или пък сме го съхрани по толкова небрежен начин, че трудно ще си го спомним. 

8. Нещата, които си спомняме добре, са напълно достоверни. Увереността не е показател нито за обективността, нито за точността на запомненото. Спомените ни се повлияват от най-различни фактори, особено от информацията, която сме запаметили след дадено събитие. 

9. Развитието на паметта е лесно постижимо. Всеки би могъл да подобри паметта си, но за придобиването на някое умение е необходимо продължително практикуване на дадени техники, а не някакви трикове. Всяко нещо, което си заслужава да научите в тази насока, изисква съсредоточаване и ментални усилия.

10. Паметта е като видеомагнетофон. Видеото представлява обективно и точно изображение на някакви визуални данни, докато паметта е променяща се, активна и субективна. Спомените ни се променят всеки път, когато се докоснем до тях.  Това е много благоприятно обстоятелство за тези, които се самолекуват, като преосмислят горчивите преживелици, но е лоша новина за правосъдната система, защото спомените на очевидците са крайно субективни и неустойчиви. Ние виждаме и запомняме това, което нашите емоции, предразсъдъци и система от схващания ни диктуват. 

11. Паметта е преди всичко визуална. Процесът на запаметяване започва от възприятията, които получаваме с петте си сетива (чувства). Образите, превърнали се в дълготрайна визуална памет, са подкрепяни и осмисляни чрез връзките, изграждани в мозъка между тях и останалото познание на човека, което има предимно семантичен характер. 

12. Правенето на снимки улеснява паметта. На практика е валидно точно обратното. При изследване, ръководено от Линда Хенкел, професор по психология в университета „Феърфийлд“ в щата Кънектикът, се установило, че хората, заснели даден обект, запомнят средно 10% по-малко предмети и 12% по-малко подробности в сравнение с онези, които просто са наблюдавали. Това ученият обяснява по следния начин: „Когато натиснете копчето на апарата, вие изпращате съобщение на вашия мозък, което гласи: Нямам грижата за това. Фотоапаратът ще го помни вместо мен“. Това е и още едно доказателство за решаващата роля на вниманието по време на запомняне.