Умните хора нямат нужда от много приятели?

Един от най-популярните фактори за човешкото щастие е поддържането на редовни и добри отношения с близки приятели. Оказва се обаче, че този фактор не важи за умните хора, установи проучване, публикувано в British Journal of Psychology. 

Еволюционните психолози Сатоши Каназава от London School of Economics и Норман Ли от Singapore Management University достигат до този извод в изследване, което има за цел да разкрие какво означава добре изживян живот, пише The Washington Post. 

След като анализират данните от мащабно проучване за човешкото щастие сред повече от 15 хил. американци, Каназава и Ли достигат до извода, че първобитният начин на живот на нашите предци стои в основата на представите за щастието на съвременния човек. Това е т. нар. „саванна теория“ за човешкото щастие, която предполага, че човешкото поведение не се е променило много в сравнение с поведението на първобитните хора. Затова днес много хора срещат трудности при адаптацията към бързопроменящия се модерен свят. 

Авторите използват „саванната теория“, за да обяснят две основни заключения в анализа. Първо, те установяват, че хората, които живеят в по-гъсто населените райони, като цяло се чувстват по-малко удовлетворени от живота. Или колкото по-гъсто населена е средата, толкова по-ниско е нивото на щастие. Второ, установяват, че колкото повече приятели има човек и колкото по-често общува с тях, толкова по-щастлив се чувства. 

Но има и едно изключение – за по-умните хора тези констатации важат в по-малка степен или дори с обратен знак, установяват учените. 

Оказва се, че влиянието на гъстотата на населението върху удовлетвореността от живота е двойно по-голяма за хората с нисък IQ в сравнение с хората с висок IQ. Умните хора като цяло са по-възприемчиви към новите неща и бързите промени, което означава, че нямат проблеми с адаптацията към модерния свят и гъстонаселената урбанизирана среда. 

Другият извод, до който достигат учените, е, че по-умните хора са всъщност по-малко удовлетворени от живота си, ако се срещат често с приятелите си. Когато умните хора прекарват повече време с приятелите си, те се чувстват по-малко щастливи.   

Не е изненада, че добрите социални контакти са предпоставка да се чувстваме по-щастливи. Но защо това важи с обратен знак за умните хора? 

„Тези открития подсказват (и това също не е изненада), че хората, които имат по-голяма интелигентност и капацитет да я използват, е по-малко вероятно да прекарват толкова много време в общуване, защото те са насочени към някаква друга по-дългосрочна цел“, обяснява Каръл Грахам, изследовател в Brookings Institution, който изучава икономиката на щастието, цитирана от The Washington Post. 

Замислете се за някои от най-умните хора, които познавате. Хора, посветили живота си на някаква голяма цел – предприемачи, лекари, писатели... За тези хора социалното взаимодействие е нещо, което отнема от времето им за преследване на тези цели, а това може да се отрази негативно на цялостното им удовлетворение от живота.