Николай Славов за приноса на неговото откритие в борбата с рака

Името на българина Николай Славов обиколи българските медии тези дни. През октомври тази година той получи наградата New Innovator на Националния здравен институт на САЩ за постиженията му, които могат да намерят приложение в борбата с рака. Заедно с наградата българският учен в САЩ получи и грант на стойност 2.35 млн. долара, за да продължи работата си.
Славов заминава за САЩ през 2001, за да учи молекулярна биология в престижния Massachusetts Institute of Technology (MIT). Има докторантура от университета в Принстън, работил е и в Харвард. В момента е ръководител научен екип в Northeastern University в Бостън.

Economy.bg се свърза с Николай Славов, за да разбере повече за откритието му и за неговия принос в борбата с рака.

Николай, как се стигна до наградата на Американския здравен институт?
Наградата е за постижения, които могат да доведат до нови, много по-ефективни лечения на болести, с които в момента не можем да се справим. Моят проект попада в сферата на фундаменталните изследвания. Той има потенциал да има много дългосрочни приложения.

Какво е значението на твоето откритие? Как то може да допринесе за борбата с рака?
Какво е значението му за рака? Много видове рак имат специфични мутации в определени протеини. Това са протеините, които участват в рибозомата. Тези мутации се наблюдават у голям брой пациенти и ние не можем да разберем защо те се случват. Голяма част от мутациите водят до това, че протеинът загубва своята нормална функция в клетката. Връзката с рака е, че тъй като това е протеин, който функционира нормално в човешкото тяло, ако ние възстановим неговата функция, това може да доведе до лечение без странични ефекти. Много лесно е да се справим с раковите клетки, но е трудно да ги убием, така че да не увредим нормалните. А едно лечение, което възстановява нормален компонент на клетката, може да забави развитието на ракови клетки с мутации в протеините, без да навреди на клетките на тялото.

Какъв е твоят принос в това отношение?
Направих експерименти, които за първи път дават директни данни, каква може да е функцията на тези мутации в рибозомните протеини. Защото ако не знаем каква е функцията им, не можем да разработим ефективна терапия за ракови клетки с подобна мутация. Доказал съм, че няма само един вид рибозоми, а има много, които могат да регулират синтезирането на протеините, а не само да го катализират. С други думи, за структури в клетката, за които смятахме, че са само изпълнители, че са низше ниво работници, вече разбрахме, че имат мениджърски правомощия.

Какво следва оттук нататък? Какви резултати очакваш, че можеш да постигнеш от бъдещите ти проучвания с наградния фонд?
Ще използвам гранта за моята лаборатория. Аз съм научен ръководител на лаборатория. С него ще назнача хора, ще плащам за консумативи и т.н. Очаквам да докажа, че рибозомите имат регулационна роля.

Откъде тръгна интереса ти към тази научна сфера?
Откакто се помня, от съвсем мъничък, винаги съм обичал природонаучните дисциплини. Винаги съм бил много любопитно дете. Любовта ми към науката първо беше ориентирана към физиката и математиката. После в гимназията моята страст беше химията. Участвах в международни олимпиади по химия. Именно това беше стъпалото към това да ме приемат в MIT. Не кандидатствах директно в чужбина, а останах в Софийския университет една година. На базата на оценките от олимпиадите имах право да отида, в който факултет искам. Записах „Молекулярна биология”, защо тя беше най-перспективната специалност, а и много мои приятели искаха да учат това. Освен това ме привлече факта, че молекулярната биология синтезира всички останали дисциплини, които обичах. Това, което правя сега, също е много интердисциплинарно.
В MIT кандидатствах след първата година в Софийския университет. Тя беше чудесна, имах някои много добри преподаватели. Но за съжаление те бяха по-скоро изключение. Имахме преподаватели, които си четяха лекциите. Много бързо ми стана ясно, че този път няма да доведе до сериозни научни изследвания и ако искам да се занимавам с наука, трябва да отида на място, което ми дава повече възможности. Кандидатствах като трансфер за MIT и за три години завърших образованието си.

Мислиш ли, че щеше да е възможно да направиш това откритие, ако беше останал в България?
Грантът, който получих, е по най-престижната програма за САЩ. Но в ЕС има абсолютно същата програма. И ако бях дошъл в България със собствена изследователска група, щях да имам възможност да кандидатствам за този грант.

Какво означава за теб това признание?
За мен най-важният аспект от тази награда е, че ми дава възможност да развивам и доказвам идеите си в бъдеще. Тя също е шанс да получа много голяма видимост сред научната общност.

Повечето млади хора възприемат науката като скучна. Като човек, който се занимава отдавна с наука, какво би им казал?
Няма нищо по-вълнуващо от науката. За мен в момента тя е еквивалент на Дивия Запад преди 200 години. Науката е вечното приключение. Винаги има вълнуващи новости, догадки, изследвания. За мен това е най-интересната и най-малко скучна кариера.

Как могат повече млади хора да бъдат въвлечени в науката?
На децата в училище не трябва да им се преподават факти, които да наизустяват. По-скоро трябва да бъде възбудено тяхното любопитство. Да бъде породен интереса у едно дете, така че то да иска да знае повече.
Науката не е набор от обяснения или знания. Красивото в науката или поне това, което аз обичам в нея, е методът, който ни позволява да разширяваме границите на нашето знание и да отговорим на всеки един въпрос.