Според учените видът на тъканите, от които е изграден апандиситът, подпомагат развитието и размножаването на бактериите, нужни за нормалната работа на червата
До момента учените смятаха, че апендиксът е безполезен орган, който не изпълнява никаква функция. Ново проучване разкрива, че това съвсем не е така. Според д-р Хедър Ф. Смит от „Мидуестърн Унивърсити Аризона Колидж“ за остеопатична медицина органът служи за ограничаването на специфични бактерии да напуснат червата.
Смит изследвала еволюцията в стомашно-чревните характеристики при 533 различни животински вида. Резултатите разкриват, че при някои бозайници има развит апендикс, а при други той липсва. Апандиситът е еволюирал независимо при различните генетични „връзки“, като се наблюдават над 30 различни вариации на промяна. Освен това, след появата му в почти нито един от случаите апендиксът не е изчезнал напълно при определена линия генетично идентични животни. Според Смит органът е останал в телата на животните, за да изпълнява определена цел и да им помогне да се адаптират към промените.
Хедър Ф. Смит и съавторите ѝ от медицинския център на Duke University, университетът „Стеленбош“ в Южна Африка и Националният природонаучен музей във Франция успяха да оборят твърденията и предходните хипотези, че апендиксът може да е свързан с диетични фактори или околната среда. В допълнение към проучването си учените открили, че животински видове, които имат апендикс имат повече лимфоцитна тъкан в сляпото черво.
Според учените видът на тъканите, от които е изграден апандиситът, подпомагат развитието и размножаването на бактериите, нужни за нормалната работа на червата.
Това не е първото изследване, което твърди, че апендиксът има роля в човешкото тяло. Идеята за орган, предпазващ и спомагащ развитието на определени бактерии, бе представена в проучване през 2007.
„Хората с премахнат апандисит продължават да водят значително здравословен живот и не срещат големи странични ефекти от операцията“, разказва Смит.
Въпреки това някои проучвания показват, че липсата на апендикс води до повишени нива на инфекциозните заболявания, отколкото при хора, при които органът все още е на мястото си и функционира правилно. Друг негативен фактор е по-бавното възстановяване след боледуване, тъй като важните за човешкия организъм бактерии се изхвърлят от тялото.