Революционното откритие преобръща досегашните представи за произхода на човека от Африка
Международен екип от учени доказва, че най-древният предтеча на човека е живял преди 7.2 млн. год. на Балканите. Откритието е резултат от работата на учени от Германия, България, Гърция, Канада, Франция и Австралия, ръководени от проф. Мадлен Бьоме (Зенкенбергския център за човешка еволюция към университета в Тюбинген) и от проф. Николай Спасов (Национален природонаучен музей при БАН). Те твърдят, че еволюционната линия, водеща към човека, се заражда на Балканите преди 7.2 млн. години.
Откритията им са представени в едно от най-авторитетните научни списания PLOS ONE, което публикува две статии, представящи нова гледна точка за времето и мястото, където древните човекоподобни са направили първите си стъпки в еволюцията към човека.
Най-близкият съвременен родственик на човека е шимпанзето. Кога е започнало отделянето на човешката линия от тази на шимпанзето и къде е живял последният им общ предшественик, е въпрос, широко разискван в палеоантропологията.
Според съвременните теории разделянето е станало преди около 5-8 млн. години и това се е случило в Африка. Двете изследвания, публикувани в PLOS ONE представят друг „сценарий“ относно началото на човешката история.
Долната челюст на грекопитека Photo: Wolfgang Gerber, University of Tübingen
Новата гледна точка се базира на изкопаеми останки, открити в Гърция (край Пиргос Василисис, на юг от Атина) и в България (местността Азмака край Чирпан).
В първата статия авторите показват, че и двете останки принадлежат към един и същи вид - изкопаемия хоминид (представител на човешкото семейство) Graecopithecus freibergi, както и че неговите белези дават основание да бъде смятан за пряк представител на еволюционната линия, водеща към човека.
Горният предкътник от м. Азмака, край Чирпан, отнесен към грекопитека Photo: Wolfgang Gerber, University of Tübingen
Втората статия изчислява възрастта на грекопитека като използва биохронологични и геофизични методи. Възстановена е също и засушливата саванна обстановка, в която е живяло това същество. Открити са останки от мастодонта ананкус (Anancus sp.), преживното Tragoportax macedoniensis и някои други видове, което доказва, че възрастта на находищата Азмака и Пиргос Василисис е по-късна от тази на световно-известното Пикермийско палеонтологично находище в Гърция. Анализите показват, че възрастта на находката от Азмака е 7.24 млн. год., а тази от Пиргос - 7.175 млн. год.
Всичко това определя грекопитека като най-стария хоминин (предчовек), чиято възраст надвишава с няколко стотин години тази на сахелантропа (Sahelanthropus), открит в Чад и смятан до сега за най-древен.
С това най-ранният етап от развитието на човешкото родословно дърво би трябвало вече да се свързва с Балканите и източното Средиземноморие, а не с екваториална Африка, както се приемаше до момента.