четвъртък, 28 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    26971 прочитания

    Трябва да стимулираме децата да правят това, което могат, а не това, което не могат

    Как образованието в България може да стане по-хуманно и ефективно, завръща ли се сугестопедията в училищата и какви са уменията на бъдещето – Пламен Натов, управител на частното училище „Артис“
    25 юли 2017, 16:22 a+ a- a

    Пламен Натов е управител на Частно училище по изкуства и чужди езици „Артис“ и основател на образователна група „Алегро Виваче“. В нея се включват центрове за изучаване на чужди езици по метода сугестопедия „Алегро Виваче“, Фондация „Артис“, в подкрепа на талантливи деца в сферата на изкуството и Семинарен център „Есенс“

    Сугестопедията е една от основите, на които българското образование може да стъпи, за да стане по-ефективно и по-хуманно. В това е убеден Пламен Натов, управител на Частно училище по изкуства и чужди езици „Артис“. Сугестопедията е методика, създадена от българския педагог Георги Лозанов, която посредством психология и педагогика, разгръща всестранните резерви на човек. Методиката е призната от ЮНЕСКО и прилагана успешно в Австрия, Канада, Русия, САЩ, Норвегия и др. Освен че признава метода, ЮНЕСКО дава препоръка за внедряването му в целия свят като една от най-иновативните методики за времето си.

    У нас сугестопедията се използва предимно в чуждоезиковото обучение, но напоследък все повече си проправя път и в началното образование. Пламен Натов вярва, че сугестопедията е посланието, което можем да сложим пред света и да кажем: „България притежава методика, призната от ЮНЕСКО, работеща по най-съвременните очаквания и изисквания и постигаща резултати с приоритетите, които има в световната образователна система. И това е българско откритие“.

    Разговаряхме с Пламен за прилагането на сугестопедията в образователния процес и за позитивните промени, които могат да се случат в българското образование. А също и за уменията, професиите и училището на бъдещето...

    Г-н Натов, спомняте ли си кога беше първата Ви среща със сугестопедията?
    Беше преди 5 години по време на едно събитие, в което участвах. Чуждестранен лектор спомена името на д-р Лозанов. Всичко, което чух за неговите постижения и за ефекта, който има неговата наука при децата и при хората, ме впечатли. Влязох в интернет и започнах да чета. Няколко седмици по-късно имах възможност да се срещна лично с д-р Лозанов в Сливен и да се докосна до неговата първа книга - „Сугестопедия - десугестивно обучение“. Това промени изцяло живота ми, защото когато човек се докосне до неговия труд, той се докосва до една философия, не само до една методика и до една наука. Философия, в която аз винаги съм вярвал и която видях реализирана в нещо, което може да служи на хората. 

    Какво представлява сугестопедията?

    Какво представлява сугестопедията и как работи в сравнение със стандартното обучение?
    Сугестопедията е наука, която изследва естествените способности на човек да учи и да усвоява информация. Това е начинът, по който едно дете навлиза в живота, начинът, по който то се развива и усвоява новите знания. Сугестопедията е хуманна методика, тя стъпва върху възможността личността да може да усвоява толкова количество информация, колкото пожелае, колкото е интересно. Тя се фокусира върху развитието на скрития потенциал на личността и на възможностите, за които ние дори не подозираме, за разлика от стандартната методика, която е фокусирана върху усвояването на т.нар. образователен минимум.  Ако погледнем как функционира всяка една учебна система, ще видим, че тя се фокусира върху усвояването на определено количество знания на определен етап.  Докато сугестопедията функционира по обратния начин – тя тръгва от голямата картина към елемента. И от елемента обратно към голямата картина. Т.е. се дава възможност на курсиста да се потопи в цялото поле на информация и от него да избере какво първо да усвои и какво впоследствие. Сугестопедията показва на човек какво може, а не какво не може. Докато стандартната система работи по обратния начин.

    Как би изглеждал животът ни, ако ние учим едно дете на български език, така както ние после се опитваме да го учим, когато порасне? Означава ли, че  майката не си е свършила работата, ако детето примерно не може да проговори на една година? Или че детето трябва да каже в първата година точно трите думи, които системата е решила, че то трябва да знае? Естествено, че животът не работи така. Детето проговоря това, което иска и това, което най-силно го е докоснало. Защо обаче, когато това дете порасне, но остава същото „бебе“ за следващото знание, ние решаваме, че ще му го преподаваме по друг начин? И точно тук д-р Лозанов дава отговорът. Просто трябва да продължим така, както животът ни е създал. И когато използваме естествените нагласи и физиология на нашето учене, резултатът се постига с лекота, с вдъхновение и имаме дълготраен ефект на знанията. Д-р Лозанов изкарва от живота точно тези основни фундаменти, които правят успеха на един учащ в образованието. И ги съчетава в една методика, която може да бъде усвоена и преподавана. 

    С какви способи и средства се постига това?
    Това е голяма тема и аз ще цитирам някои от основните неща. Лозанов изследва влиянието на много елементи върху начина, който мотивира и който предразполага учащия да усвои тази информация. Като се започне от начина на подаване на информация (от голямата картина към елементите), премине се през средата в която се случва (каква е атмосферата, каква е класната стая), и се стигне до това, как изглежда преподавателят, интонацията на гласа му, динамиката, с която преподава информацията, таблата, по които се подава информация. Лозанов използва т.нар. фини странични перцепции  - информация, която се подава на подсъзнателно ниво. Сугестопедията подава информацията първо на подсъзнателно ниво в голям обем и след това чрез средствата на изкуството я активира на съзнателно ниво. Докато стандартните методики обикновено подават информацията на стандартно логическо ниво и тя остава в една кратковременна памет. А в нея всички знаем какво се случва – учим даден материал, минава изпитът и след две седмици е забравен. Докато в сугестопедията материалът, който е усвоен, по този естествен за човека начин, остава в дълготрайната памет. И включително д-р Лозанов доказва чрез експериментите си, че се наблюдава т.нар. хипермнезия – засилване на мисълта и на знанията на човека.

    Къде се прилага сугестопедията в България?
    В България най-масово до момента сугестопедията се прилага в чуждоезиковото обучение, особено при възрастни. Но постепенно започна завръщането на сугестопедията и в училище – при малките деца. Вече, включително и чрез промените в Закона за образованието, се даде възможност на иновативни училища, каквото е и нашето, да въведе метода в реална учебна среда, така както е предложен от самия създател.  Мисля, че българското образование с всяка следваща година се отваря. Самите родители, самата общност, включително и държава, все повече акцентират и превръщат образованието в основен приоритет за развитие. Така че неминуемо промените са започнали. Сугестопедията е просто един елемент, но съществуват и много други хуманни методики, разработени от психолози, които тръгват именно през личността. Считам, че това е основното, на което българското образование е необходимо да наблегне. Да се оцени личността на учащия се, как тя да бъде подкрепена в този процес и как да заобича ученето.

    В какви други области може да намери приложение?
    Методът е подходящ за всяка област, особено за началото на навлизане на човек в нея, тъй като дава връзката на голямата картина и взаимовръзката на елементите в нея. Така че аз бих я препоръчал за всяка област, в която човек навлиза. Естествено със задълбочаването в дадена материя, ние все повече се насочваме към логическата мисъл и там вече може да се приложи стандартната методика. Но в началото, когато е необходимо човек да види принципите, да види основата, върху която се развива дадена наука или дадено познание, сугестопедията за мен е единственият метод, който може да го позволи по толкова добър и дълготраен начин. 

    Завръща ли се сугестопедията в българските училища?

    Вярвате ли, че скоро сугестопедията отново може да се завърне в българските училища?
    Иска ми се да вярвам. Според мен това е избор на екипите. Избор на хората. Обществото ще покаже. Не е нужно да влиза сугестопедията, но ако ние се отворим към философията на сугестопедията, дори и да не е конкретно тя, мисля, че сме направили важната крачка. Просто това е само един от методите, който е описан и върху който преподавателят може да стъпи. 

    За който има изследвания и зад който стоят учени, включително и ЮНЕСКО, с препоръката си за внедряване на метода в целия свят като една от най-иновативните методики за времето си. Това е нещо, с което трябва да се гордеем, защото когато говорим за престижа на българския учител, трябва да погледнем и къде стои България с престижа си в световната образователна система. И не съм съгласен, че ние сме на опашката, защото имаме големи открития. Въпросът е да ги видим, да се зачетем, за да могат да ни зачетат и другите хора. Така че за мен сугестопедията е посланието или знамето, което ние можем да сложим пред света и да кажем: „България притежава методика, призната и от ЮНЕСКО, работеща по най-съвременните очаквания и изисквания и постигаща резултати с приоритетите, които има в световната образователна система“. И това е българско откритие. Защо да не дойдат деца да учат в България? Защо българските деца трябва да учат в чужбина по съвременни методики, в които много от елементите на д-р Лозанов са внедрени? Аз вярвам, че можем да се превърнем в страна, в която хората да идват да учат. От друга страна погледнато – третият свят и предизвикателствата, които има в тяхната образователна система. Сугестопедията за три седмици ограмотява децата. Защо това нещо да не се приложи в третия свят? Тя не е скъпа методика. Изисква една приятна и приветлива среда, малко стени, върху които да се поставят нагледните материали и сугестопедичните табла и един вдъхновен учител, който знае как да използва това познание, което д-р Лозанов е оставил на света. Той не го е оставил само на България. Но винаги е държал да се знае, че е българско. Така че нека стъпим върху силните личности, които България има. 

    Подготвени ли са преподавателите в България да обучават по тази методика и има ли централизирано обучение?

    Има ли достатъчно подготвени и мотивирани педагози в България, които да преподават по тази методика?
    Д-р Лозанов казва, че всеки добър педагог е и малко сугестопедагог. А всеки сугестопедагог задължително е и много добър педагог. Така че това е едно от предизвикателствата на сугестопедията. Да могат да се открият хората с правилната нагласа и философия, които изисква тази система. Това е нагласа за живот. Дори личностното развитие на самия педагог, как той подхожда към децата, към ученето, към неговата работа. Това за мен е предизвикателство за цялата ни образователна система. Нагласите на преподавателите и начина, по който те се развиват във времето. Защото обучението, за съжаление, е структурирано по един доста прагматичен начин на отделни елементи, без да се залага върху факта, че педагогиката е психология и комуникация и има изключително голяма нужда да се вниква в душата на човек, да бъде подкрепена личността на учащия се. Така че той да се чувства уверен, да се чувства убеден, да обича това, което прави и по този начин да може да усвоява все повече и повече. Не е важно какво учим, а как го учим. Не толкова конкретните познания, а уменията. 

    Нещо повече, сугестопедията е може би единствената педагогика, която развива еднакво силно и преподавателя и обучаващия се. Защото преподавателят е предизвикан във всеки един момент да изгражда връзките и да работи и на съзнателно, и на подсъзнателно ниво. Да вкарва материала в желанието на учащия се. Това е основното предизвикателство пред сугестопедията – обучението на преподавателите, които е важно да се развиват, от една страна, като личности, от друга – като творци и от трета – да могат да внедряват всичко съвременно за знанието, което преподават. Важно е и обществото да започне да осъзнава колко е важен престижът на преподавателя в образователния процес. Ако ние учим от човек, когото не уважаваме, няма как да получим знания. Първото нещо е да възстановим престижа на преподавателя. Когато той има престиж, ще може да си върши работата по-добре. 

    Къде може да се подготви един преподавател?
    На този етап няма централизирано обучение. Лично аз вярвам, че тази методика ще се преподава в университета като допълнителна специалност. Когато д-р Лозанов е създавал методиката, тя се е преподавала в Софийския университет. Смятам, че рано или късно образователната система ще откликне към тези методики, които така или иначе се налагат и изискват от обществото. В конкретния случай ние обучаваме преподавателите самостоятелно. Имаме възможността и честта да работим с огромна част от хората от екипа на д-р Лозанов – общо 9 преподаватели, които са участвали в екипа и в разработките. Всички те са и автори на учебници, така че нашето поколение все още има възможност да се докосне до първоизточника и хората, които са създавали методиката. Но тук идва и предизвикателството и отговорността на нашето поколение как ще пренесе тези знания по-натам. Така че работим в тази посока.

    За всеки ли е подходящ този метод на обучение?
    Когато говорим за образование особено при малки деца, за мен е много важно да се търси подходящият метод за всяко дете. Няма нещо, което да е универсално в света за абсолютно всички хора. Така че сугестопедията е просто един от методите, които могат да се използват. Разбира се, ние сме много различни хора и всеки преподавател трябва да намери пътя към детето. Но ако погледнем сугестопедията като философия за образование, да – тя е валидна за всички. 

    Може ли със сугестопедия да се ускори завършването на начално образование?

    Може ли със сугестопедия да се скъси срокът на завършване на начално образование?
    Мисля, че важното е не да се скъсява срокът, а така да се използва времето за учене, че децата да придобиват едно по-голямо познание и повече умения. Навремето д-р Лозанов, когато е въвеждал методиката в български училища, е искал да покаже ефективността на системата и децата в първи клас са вземали материала до трети. И това нещо е доказано, описано и на тази база се е развило. Но в момента, включително и в разговорите със специалистите от Института на д-р Лозанов, ние работим да използваме времето как децата да разширят уменията си и да придобият по-голяма представа за тези знания, които получават. Особено в началния етап на образование. В сугестопедията началното ограмотяване, четене и писане се случва от 3 до 4 седмици. А по стандартната система последните букви от азбуката се вземат чак март месец. Времето, което остава до края на 1 клас, използваме децата да развият уменията си за писане и четене. Ето така използваме ускореността. Но не влизаме в материала, който е предвиден за по-горните нива, най-малкото поради факта, че живеем в много динамично време. На някои деца може да се наложи да се преместят в различни градове и образователни институции и изучаването на материала в по-висока степен само може да нанесе допълнителна вреда на детето. Така че за нас е важно как използваме времето на децата и как развиваме техните личностни качества. Така че те, когато завършат 1 клас, да обичат математиката, а не да бъдат задължително на първо място или да могат да смятат до 100 или до 1 милион. Защото това не е толкова важно. Важното е детето да обича математиката. И ако успеем да постигне това, ние сме изпълнени задачата си. 

    Ако човек отвори и прочете новия Закон за образованието, ще открие много вярна посока. Там се отива в приоритет стимулиране на това, което детето може. Не на това, което детето не може. И това много ме радва. 

    Как протича един учебен ден в „Артис“?

    Как работи сугестопедията в реална среда? Как протича един типичен учебен ден в „Артис“?
    Най-хубаво е да го видите и да го преживеете. Много трудно се описва нещо, което докосва много дълбоко човек. Всеки ден е различен, има много смях, има много динамика в класните стаи. Има много силна връзка между учителите и децата. Интересно е, че вечер, когато свършва училище, децата не искат да се прибират и дори родителите стоят и ги чакат. Или когато дойде време за ваканция, децата се разделят със сълзи. Това е за мен училището – децата да го обичат, да го искат и да го чакат с нетърпение. Да броят дните, когато пак ще са в класната стая. 

    Колко деца се обучават в училището? Колко деца има в един клас има ли значения броят им за ефективността на обучението?
    В момента в училището се обучават 80 деца. Като цяло класовете са малки. Самият факт, че работим с изкуство, изисква по-малки паралелки. Но няма пряка зависимост колко деца трябва да бъдат в даден клас, за да работим. Навремето д-р Лозанов е използвал метода в стандартните държавни училища в класове от около 30 деца. Така че тук подхода към децата е по-скоро възможността преподавателят да може да обърне внимание на всяко едно дете. Това е предизвикателство на частното образование. Така че класове от около 16-17 деца са нещо като неписан стандарт за частното образование. От тази гледна точка сугестопедията работи добре с такава група от деца, но тя би постигнала същите резултати и в държавното образование. Освен това, ако ние наистина искаме тази методика да влезе в държавното образование, е важно тя да може да работи с големите класове. 

    Защо езици и изкуства?

    Защо залагате на езици и изкуства в образователния процес?
    Ние смятаме, че това са двете най-важни умения, които едно дете трябва да усвоява в образованието, за да се реализира успешно в живота. Изкуството стимулира детето да твори. Ние вярваме, като ръководство и като педагогически екип, че изкуството подготвя детето на бъдещето. Защото изкуството дава възможност на детето да изгражда сензитивни умения – за комуникация, за сетивност, за творчески процес. И това ще става все по-ценно за бъдещата реализация на хората и за тяхната удовлетвореност от това, което правят. Езикът е начинът,  по който ние комуникираме. Всички са съгласни, че без умението да изграждаме комуникативни канали, няма как да се развиваме. Децата живеят в един глобален свят, така че езикът, който се изучава усилено, е английски, а вторият език е италианският – езикът на изкуството. Естествено, предвиждаме в бъдеще, при изявен интерес на родители, да се въведат и други езици. Но за нас фокусът е върху това, как тези умения ще служат на детето в бъдеще. 

    Къде продължават обучението и реализацията си вашите ученици?
    Нашите наблюдения за този кратък период от време, в който ние сме в проекта „Артис“, са, че всичките ни ученици влизат по първо желание в университетите, които те са избрали. Комбинацията изкуство и чужди езици, която е уникална за нас като профил на училище, от една страна им дава възможност да се реализират в творческите професии като кандидатстват с изкуство. И от друга – да могат да покрият изпитите по език. Наши студенти имаме в много големи университети, включително миналата година имахме дете, което спечели пълна стипендия за „Оксфорд“ с портфолиото си от нашето училище. Всички те избират професии, свързани с изкуство под една или друга форма – дизайн, мода, интериор и т.н.

    Кои са професиите на бъдещето?

    Кои според Вас са професиите на бъдещето и как децата могат да се подготвят за тях?
    Все повече професиите се насочват върху живата комуникация. Автоматизираните и математическите процеси  отиват в сферата на роботиката или в дигитализацията. Ние все още не знаем кои ще са професиите, които нашите деца ще работят, но със сигурност знаем кое е ценно, когато изграждаме една организация. Аз като мениджър търся не толкова конкретните познания на човека, а начинът, по който той ги развива в рамките на цялата организация. Доколко той е креативен, доколко може да усети духа на организацията и да даде своя принос към нея. Смятам, че всяка една организация е ориентирана към това и това са професиите, които са най-високо платени във времето с най-голяма добавена стойност за новите неща, които се създават. Обществото върви винаги към иновацията. Ние като хора винаги ще искаме да се предизвикваме, да се развиваме и да създаваме нови неща. Така че тук целта е да изследваме какви са качествата, които дават възможност на хората да творят. А те са именно неща, които можем да преживеем в изкуството. Човек да бъде уверен, да бъде вдъхновен. Не е необходимо едно дете, което е учило изкуство, да рисува, а да припознае усещането и преживяването.  Не е важно дали ще бъде първо по математика, а да обича математиката. И когато след време срещне предизвикателство, което му е непознато или изглежда много сложно, то да си каже, че може да се справи.

    Какво е отношението ви към технологиите в образованието и вие отворени ли сте за такива в „Артис“?
    Според мен технологията и изкуството вървят ръка за ръка в професиите на бъдещето. Ние самите предвиждаме промени в гимназиалния етап и внедряване на повече дисциплини, които дават връзката технология – изкуство. Такива са арт дизайна, анимацията, вече излизат виртуалната реалност и програмирането. Всички те са творчески процеси. Те създават. Когато говорим за творчество, не трябва да мислим само за рисуване. Рисуването е само инструмент, който предизвиква творчеството. Някои деца го откриват през рисуване, други – през музика, трети – през театър. Изкуството го разглеждаме като една цялостна сфера, която придвижва хората или ги учи как да бъдат смели и да творят. Със сигурност „Артис“ работи в тази посока и развива области, в които могат да се комбинират технологии и изкуство. Те са взаимносвързани в бъдещето. Когато говорим за малките деца обаче предпочитаме те първо да усетят допира на четката и материала. Ние живеем в общество, в което няма дете, което да не се докосва до таблет, телефон или електроника. Така че в малките класове по-скоро избягваме технологията, за да запазим човешките отношения и развием комуникативните умения на децата. Но, естествено, нагоре те влизат като инструмент в преподаването. Не е необходимо човек да има час по компютри или програмиране. Програмирането и електронните устройства влизат във всеки един от часовете. 

    Как изглежда училището на бъдещето според Вас и смятате ли, че „Артис“ е такова?
    Дали „Артис“ е такова, времето ще покаже. Не знаем как ще изглежда училището на бъдещето, но със сигурност ми се иска в него да има смях, емоция, зачитане, уважение, любов. Това е училището на бъдещето. 

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 6 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 6 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 8 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 9 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 11 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк