Днес живеем по-дълго, но и прекарваме по-дълъг период на боледуване. Това е периодът на старостта, в която човек е обездвижен, взема много лекарства и буквално е на доизживяване. Но има и изключения – много дълголетници доказват, че може да има активен живот и над 100. И тези примери оправдават и осмислят усилията на учените за удължаване на живота.
Извеждайки генетичните фактори, които водят към здравословно остаряване, и разгадавайки физиологията на столетниците, могат да бъдат разработени терапевтични медикаменти, които удължават човешкия живот. Част от изследваниято в тази насока е и проектът „Геномът на българския столетник“ на генетика Любомир Балабански. Балабански и екипът му се срещат и изследват десетки столетници в България. И много от тях доказват, че животът след 100 не спира и човек може да бъде активен, въпреки преклонната си възраст. За двама такива столетника Любомир разказа по време на Форум Дълголетие 2017, който се състоя неотдавна в София. Вижте видео:
Вижте примери за български столетници, които са в добра форма и живеят активно
Погледнато в глобален план, има още по-красноречиви примери за активен живот над 100. Вижте:
Вижте как може да изглежда животът над 100
На сцената на Форум Дълголетие 2017 Балабански повдигна и друг интересен въпрос - Можем ли да живеем вечно и как геномното редактиране може да помогне за това?
Можем ли да живеем вечно и каква е формулата на дълголетието?
Един от главните разработчици на BgGPT и докторант в INSAIT разказва пред Economy.bg за възможностите на българския изкуствен интелект и как бизнесът може да го ползва