сряда, 18 юли 2018  RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1370 прочитания

    Николай Ангелов, IBM: Ученето нито започва, нито приключва с университета

    Щом 12-годишни деца могат да разработват софтуер, ние трябва да ги стимулираме и да си сътрудничим с образованието, казва главният оперативен директор на IBM България и Югоизточна Европа
    12 юли 2018, 15:22 a+ a- a

    Николай Ангелов е главен оперативен директор на IBM за Югоизточна Европа и България. Преди да поеме тази роля, той заема няколко ключови позиции в областта на финансите, сред които - главен финансов директор на IBM Global Markets, Global Business Partners and Digital Sales за Централна и Източна Европа и MEA, както и главен финансов директор на IBM за Югоизточна Европа и Сърбия. Благодарение на работата си с множество различни екипи, той натрупва богато финансово и оперативно познание във всички сфери на бизнеса на IBM.

    Неотдавна IBM България и Висшето училище по телекомуникации и пощи (ВУТП) стартираха нова образователна програма, която ще обучава кадри за професиите на бъдещето. В нея ще се преподават умения, идентифицирани като ключови от бизнеса, а студентите ще могат да започват работа по специалността си още преди завършването си.

    Анонсът на новата програма е повод да се срещнем с Николай Ангелов, главен оперативен директор на IBM България и Югоизточна Европа. Разговаряме за сътрудничеството между бизнеса и образователните институции, най-търсените умения, колко важна е дипломата и от какво зависи успешната реализация на човек днес. 

    Кои са най-търсените умения от бизнеса и какво трябва да знае и умее човек днес?

    Г-н  Ангелов, кои са най-търсените от бизнеса умения в момента и как ще се променят през следващите години?
    Бизнесът се диктува от технологиите. Те се развиват с огромна скорост през последните години и това до голяма степен дефинира какво се търси от бизнеса. Например, ако погледнем преди 10 години, ще видим, че един касиер беше много важна фигура в банката. Докато днес функциите му до голяма степен са иззети от банкомата като една проста технология. От друга страна, се задават нови професии, за които не бяхме чували допреди няколко години. Като например Data Privacy Officer, Data Scientist и т.н., които поради голямото натрупване на данни в бизнеса, предизвикват нуждата от такива професии. Това се търси и това ще дефинира в голяма степен какво се случва на пазара на труда в следващите години. 

    Какво трябва да знае и умее човек, за да е адекватен на всички тези промени?
    Заради бързото развитие на технологиите тези умения постоянно се променят. Важното е да осъзнаем, че процесът на обучение нито започва, нито приключва с университета. Ние трябва да продължаваме да се усъвършенстваме. Като пример мога да дам, че в IBM на глобално ниво инвестираме 500 млн. долара годишно за професионално развитие на своите служители. Всеки един служител на компанията прекарва средно по 60 часа в професионално обучение, за да надгради своите умения за текущата си работа и да бъде готов за бъдещето. Защото то ще ни донесе много нови професии, които все още не съществуват днес. 

    Дипломата или уменията са по-важни?

    В тази връзка колко важна е дипломата според вас?  Дипломата или уменията са по-важни, за да се реализираш успешно на пазара на труда днес?
    Дипломата е нещо много хубаво, но типичният процес на обучение в университета, който ние приемаме като дадено важно условие от 4 години, доста се променя с партньорството между бизнеса и университетите. Като пример мога да дам най-младия ни служител в Америка, който е едва 14-годишен. Все още учи и в същото време е разработчик на софтуер в IBM. Ние мислим, че това е една страхотна колаборация, тъй като достъпът до информация, обучение и технологии, които се предлагат на младите, до голяма степен подпомагат развитието им. Но също така дипломата остава сякаш на втори план. Уменията определено са нещо, което взема превес. Наскоро попаднах на статия, че голяма технологична компания награждава 12-годишно момче от село в Южна България за разработката на онлайн компютърна игра. Това е показателно само по себе си. Щом 12-годишни деца могат да бъдат разработчици на софтуер, ние само трябва да ги стимулираме и да си сътрудничим както с университетите, така и с училищата. Така ще можем на все по-ранен етап да им предлагаме възможност да се докоснат до технологиите и да развият своите умения. 

    Какво прави IBM в тази насока?
    IBM е много активна в тази сфера. Освен 500 млн. долара инвестиция в обучение годишно, в рамките на България имаме редица инициативи. През 2017 стартирахме стажантска програма и дадохме възможност на 200 студенти да се докоснат до компанията, да видят как тече работата на различните отдели и как се случват нещата на практика. Голяма част от тях останаха да работят в IBM след това. Мислим, че сме им предложили нещо интересно и като умения, и като предизвикателство за по-нататъшното им развитие. Допълнително имаме различни програми. Една от най-интересните е технически Escape room, която направихме във връзка с нарасналия напоследък интерес към този тип стаи за игра. В нея дадохме практически задачи на студенти от Техническия университет, с които трябваше да си извоюват пътя извън стаята. С някои от тях сме в контакт, за да продължим развитието им. Както в университета, който е наш партньор, така и в IBM, където могат да започнат работа.

    За партньорството с Висшето училище по телекомуникации и пощи

    Стартирахте съвместен образователен проект с Висшето училище по телекомуникации и пощи. Разкажете ни малко повече за него и целта му.
    Имахме удоволствието да се съберем и да помислим как може бизнесът да си партнира с университета, така че да подготвим студентите в колкото се може по-ранен етап. Да имат практически умения по все по-модерни технологии като Blockchain, Интернет на нещата, облачни услуги. За целта създадохме една изцяло нова програма за обучение в университета, където освен че даваме на студентите да използват най-новите технологии, им предоставяме достъп до платформите и до код. Осигуряваме и преподаватели, които са служители на IBM.

    Партнирате ли си и с други университети?
    Вече повече от 80 години, откакто съществува IBM в България, си партнираме с почти всички водещи университети. По-рано тази година имах възможността да е запозная с почетния председател на Управителния съвет на Нов български университет, с който  подписахме документ за сътрудничество. Партнираме си и със Софийския университет, УниБИТ, Техническия университет и т.н. С тези партньорства искаме да развиваме младите специалисти, да им помогнем да навлязат в новите технологии и да са готови за бъдещето. 

    Университетът произвежда специалисти, които имат базови умения. Но ако бизнесът се включи в това обучение и в процеса, нещата стават по-различни. Така може да се осигури едно много по-адекватно ниво на подготовка за започване на професионалния живот. 

    Това ли е бъдещето на образованието?
    Образованието продължава да се променя, най-вече поради развитието на технологиите. Вече има възможност за различен процес на обучение и за достъп до новите технологии, на които трябва да се обучат бъдещите професионалисти. За да е успешна трансформацията на образованието, трябва да има известна промяна и в самите образователни институции. Мисля, че това е една от основните причини ние да си партнираме с университетите. Така можем да сме сигурни, че не само има разбиране от институциите, но и като работодател да имаме достъп до адекватно развити кадри, които да са в крак с новите технологии.  

    Откъде трябва да тръгва инициативата за непрекъснато учене - от хората или от компаниите?

    Казвате, че човек не трябва да спира да учи. Откъде трябва да идва инициативата за ученето – от хората или от компаниите?
    Това е една непрекъсната колаборация. Личният ми опит показва, че можеш да покажеш на някого вратата, но не можеш да го накараш да влезе вътре. IBM много успешно стимулира развитието (нашата програма за обучение е не само пожелателна, но и до голяма степен задължителна), но в същото време най-успешни са тези хора, които сами търсят своето развитие. Ако някой се установи на едно място и реши, че вече е постигнал потенциала си, то той спира дотам. Поради развитието на технологиите и поради много други фактори, бъдещето ще дойде много бързо и той най-вероятно ще е изостанал назад. 

    Едно от най-интересните предизвикателства, с които ние се сблъскваме, са т.нар. милениали. Те вече са част от пазара на труда и дават една много по-различна перспектива за всеки бизнес. Те са израснали по различен начин, мислят по различен начин и най-прекрасното в цялото нещо е, че ние можем да научим много от тях. Трябва да се променят както институциите за обучение на кадри и университетите, така и корпорациите.  Светът и технологиите се променят, но хората също. И ако ние не се учим от милениалите, значи не сме в крак с бъдещето и настоящето дори.

    Какво научи IBM от своите милениали и как те промениха компанията?
    В IBM действа т.нар. Agile процес на работа и това е нещо, което много се харесва на милениалите. Т.е. нещата да се случват по-бързо. Противопоставено на една голяма корпорация като IBM, това беше една страхотна промяна, която до голяма степен се върза с навлизането на милениалите. И смея да твърдя, че на тях това много им харесва. Така че, да – IBM се промени. Ние сме много по-бързи, много по-способни да реагираме адекватно на случващото се и продължаваме да обучаваме служителите си и да насърчаваме тяхното самообучение. 

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 17 часа
    Аквапарк и басейни с минерална вода ще има в парк „Възраждане“ (Видео)
    9,5 млн. лв. ще бъдат вложени в изграждането на новите атракции и разширението на парка
    преди 17 часа
    Комисията за финансов надзор създаде технологичен иновативен център
    Той ще подпомага сътрудничество между регулатора и компаниите, предлагащи нови финансови технологии
    преди 19 часа
    ЕС и Япония подписаха споразумение за свободна търговия
    То ще премахне мита, възлизащи на 1 млрд. евро, заплащани всяка година от фирмите от ЕС, които изнасят за Япония
    преди 19 часа
    Ще можем да оставаме без виза до 30 дни на китайския остров Хайнан
    Островът е известен като китайските Хаваи