Ерата на тесните специалисти свършва, ще процъфтяват менторите

Мариана Тодорова е доктор по футурология и главен асистент в Института за обществата и знанието към БАН. Била е народен представител в 43-то НС. Има специализации в „Харвард Кенеди Скуул“, Държавния департамент на САЩ и Китайската академия за управление. Представител на глобалния тинк танк: “Милениум проджект” в България. Участва в множество конференции по футуристика. През април предстои да излезе първата й книга в САЩ съвместно с американския футуролог Теодор Гордън.

Какви ще са професиите на бъдещето, как ще се развие изкуственият интелект, кога ще станем киборги и какви ще са новините през 2050 – Economy.bg попита футуролога д-р Мариана Тодорова.

Д-р Тодорова, изкуственият интелект навлиза все повече в живота ни. Какви са Вашите прогнози – как ще се развие той в близък и средносрочен план?
Изкуственият интелект ще има поне три проявления. Едното е т.нар. „първична форма“ или „тесен“ изкуствен интелект, който може да изпълнява една или няколко заложени задачи. Такива са Siri, Cortana, Alexa. В бъдеще той ще се развива в наша помощ – ще бъде наш личен асистент, ще търси подходяща работа за нас в социалните медии или в интернет, ще съдейства умният ни хладилник да сигнализира какво липсва и ще прави покупки от изцяло дигитализирани или роботизирани магазини, ще отсява нужната ни за личностно усъвършенстване информация. Технологията позволи да бъде постигнат пробив в лекуването и диагностицирането на рак на кожата. Благодарение на машинното обучение изкуственият интелект, който се захранва с огромна база данни информация, е успял да идентифицира сегменти от кожата, които са признак за заболяването без това да е видимо за човешкото око. С други думи „тесният“ изкуствен интелект ще се развива и ще ни помага в множество сфери.
Това, от което хората се страхуват, е „генералният“, „общ“ изкуствен интелект, при който ще има признаци на съзнание, т.е. той ще може да мисли за себе си като някаква същност.
И на трето място е „супер“ изкуственият интелект, който ще ни превъзхожда по всички параметри, ще бъде конкурентоспособен и ще бъде една нова същност.
Има множество дебати дали е възможен „общият“ и „супер“ изкуствен интелект. Те се водят в две посоки. Ювал Харири, който нашумя доста у нас с книгата си Homo Deus, твърди, че не е необходимо той да развие съзнание, за да бъде „супер“ или „генерален“. По думите му много скоро ще бъде възможна сингулярността или единението на човешкия мозък с изкуствения интелект – нещо, за което говори и Рей Курцвейл. Други изследователи като Стивън Пинкър – любим автор на Бил Гейтс, казва, че за да може да говорим за „общ“ или „супер“ изкуствен интелект, то той трябва да развие съзнание, а ние към момента дори нямаме единен отговор какво е съзнание.
Така че ако софтуерът, върху който трябва да се изгради изкуственият интелект, наподобява невронната мрежа на мозъка, и по някакъв начин успеем да разгадаем тайните на нашия мозък, то бихме могли да говорим, че ще се появи такъв „общ“ или „генерален“ изкуствен интелект. И тогава той ще бъде конкурентоспособен във всички наши сфери, ще има собствени цели. А когато една същност има собствени цели, може да стане и заплаха. Някои футуристи отлагат тази възможност за 2040 – 2050. Други като Ник Бостром смятат, че може да стане и веднага. Това е опасността, която хората не предвиждат. Че това, което на нас ни е отнело десетки хиляди години като еволюционен процес, в рамките на една компютърна програма може да се разиграе и симулира за часове, минути и секунди, т.е. бързината на изчислителната способност на компютърните програми може да симулира еволюционния процес за много по-кратко време и ние да сме изправени съвсем скоро пред подобно самозараждане. Затова са необходими план за действие, осмисляне на етичните и морални аспекти на този въпрос.

Този план за действие глобален или поне наднационален на европейско ниво ли трябва да бъде?
Трябва да е планетарен, защото това е проблем, пред който човечеството ще се изправи както климатичните промени, глобалното затопляне, замърсяването, пренаселването на земята. Това няма да е проблем на дадена страна, защото изкуственият интелект няма да може да бъде ограничен или регулиран в една държава. Това е глобален проблем.

Има ли подобни инициативи към този момент?
За съжаление, няма. В много страни като Америка, Южна Корея и Китай се водят активни дебати. Проблематично е, че хората там са технологични абсолютисти и детерминисти, т.е. те вярват в добрите последици. Със сигурност тях ще ги има, но е много наивно, защото учените и инженерите, които работят по тези въпроси, все още се позовават на трите закона на Айзък Азимов, че изкуственият интелект ще бъде програмиран така, че да не наранява и да не върви срещу интересите на човек. Не може към една експоненциално нарастваща и развиваща се технология да прилагаш закони и морални постановки от преди близо 70 години.

В Европа как се развива дебатът? Има ли го въобще?
Има го, но той е много фрагментарен. Миналата година работих по проблемите на технологията в изследователски център към Европейската комисия. В Европа учените са доста по-предпазливи и успяват да видят заплахата или възможностите, не отсъждат еднозначно. За съжаление политиките не са достатъчно силни. По-скоро се отделя внимание на дигитализацията и автоматизацията – нещо, което преживяваме и се случва, но е твърде далече от осмислянето на сценариите, които ще ни съпътстват, когато се развива „тесният“ и „генералнен“ изкуствен интелект.

Задава ли се бъдеще без работа? Ще ни измести ли изкуственият интелект от работните ни места?
Съществуват противоположни дори взаимоизключващи се прогнози. От една страна, отново технологичните оптимисти казват, да, много работни места и професии ще изчезнат, но това ще даде шанс да се появят нови творчески и по-креативни. Някои твърдят, че към момента 71% от професиите се упражняват от хора, а останалите са автоматизирани. Те прогнозират, че само за три години тези 71-72% ще спаднат до 52%, а до 2025 до 48%. Това касае автоматизацията и роботизацията на производства.
Други казват, че 75 млн. работни места ще изчезнат, но ще се появят нови 113 млн. Трети твърдят, че само 9 млн. ще изчезнат. И дават пример с Google преводач, който дава възможност на много хора да комуникират на различни езици и да разширят бизнес възможностите си. Според тях тези хора ще използват Google преводач, за да осъществят само някакъв първичен контакт, но след това ще им е необходим професионален преводач, който да познава детайлите и нюансите на езика, да може да води преговори, да разбира тънкостите при общуването и всъщност ще наемат преводачи и те няма да изчезнат. Тук обаче се пропуска, че машинното обучение напредва доста бързо и ако сега преводите ни изглеждат доста нелепи, то те ще се усъвършенстват. Затова по-скептични анализатори предвиждат, че счетоводители, журналисти, правни съветници, лекари за диагностициране на елементарни заболявания постепенно ще бъдат изместени и ще останат професионалистите за случаите, когато е необходимо комплексно решаване на проблеми, напр. писане или обработка на по-сложна информация, правене на по-сложен правен анализ или при диагностициране на няколко заболявания, които взаимно си влияят. Не можем да кажем, че някой е застрахован. Ювал Харири говори, че отиваме към „икономика на дехуманизацията“. Ако досега е била на знанието и на интелигентността, то в бъдеще ще бъде на машините и на изкуствения интелект и ще трябва да се търсят алтернативни източници за доходи. Въпрос на глобален консенсус е тези производства да бъдат облагани с данъци, защото те на практика почти няма да струват нищо, а ще изместят човешки труд.

Какво ще се случи с хората, които останат без работа? Трябва ли да бъдат пренасочени към други дейности или да се преквалифицират?
Някои анализатори смятат, че именно човешките качества ще станат много ценни – социални умения, емпатия, съчувствие, емоционалност. Затова се предвижда, че ментори, хора, които се занимават с коучинг, с личностно израстване, със съвети как да се справим в новата реалност, ще процъфтяват.
Затова според мен ерата на тясната специализация свършва и бих посъветвала хората да се образоват по-комплексно и в интердисциплинарни полета, тъй като ще са необходими различни умения. Ще е важно да се мисли комплексно, да има критично мислене, аналитични способности и ние да се преизобретяваме на всеки 2-3 години.
Вероятно класическите музиканти няма да свирят в оркестър, а може би ще ходят в отделение по неонатология, където музиката им ще помага на преждевременно родените бебета да се развиват по-пълноценно, или пък да свирят в оранжерии с цветя и те ще изглеждат естетически по-красиви, защото вече има изследвания за подобни връзки.

Какво ще се случи с нискоквалифицираните хора?
Трябва да има правителства, които са готови да променят образователната система, да финансират програми за преквалификация и да създадат зони и квоти, защитени от роботизация и автоматизация, поне докато хората се адаптират. В този смисъл е подходящо да се говори и за минимален базов доход, което някои страни вече обмислят и въвеждат експериментално. Един от източниците на такъв доход е чрез облагането с данъци на този тип производства. Защото иначе печалбата ще се концентрира само в собствениците на тези корпорации и ще разтвори доста пропастта между най-бедните и средната класа и най-богатите, което ще доведе до нови социални революции.

Как да се подготвим за такова бъдеще? Как да се ориентират и на какво да заложат младите хора?
Много анализатори казват, че трябва да се заложи на точните науки, инженерството, математиката (STEM сектора). Други твърдят, че трябва да се развиват чисто човешки качества, да се набляга на емоционалната и културна интелигентност, защото светът става много глобален, срещаме различни култури и манталитети и трябва да можем да общуваме и да се адаптираме към тях. Тъй като много от нещата ще бъдат дехуманизирани, хората ще имат нужда от възраждане на човешките качества. Затова ще процъфтяват всякакви социални професии – или в здравната сфера, или свързани с нашия комфорт и адаптация.

Кои страни са по-подготвени за дигитализацията и автоматизацията и кои изостават? Къде е България?
Като цяло Европа и светът изостават. Дебатите се водят по-пълноценно в Северна Америка, в някои страни в Южна Америка, в Южна Корея, в Китай, в Япония. Но всичко ще трябва да се обмисля в крачка. Някои нови професии и нови производства ще избухнат изведнъж и един ден човечеството просто ще се събуди с радикални промени и ще реагира ad hoc или постфактум. Във Великобритания например вече има супермаркет, който изцяло функционира с роботи, с автоматизация, с доставки на покупки. В Сан Франциско има аптеки, в които има робот фармацевт. В Хонконг има борд на директори, изграден изцяло на база изкуствен интелект – Vital. Той решава в кои рискови компании да се инвестира. Дори творчеството не е застраховано. Известният композитор Стив Ларсен прави експеримент с непредубедена публика, като пуска три произведения – едно свое, едно на Бах и едно на изкуствен интелект. Когато пита хората кое е най-прочувствено и най-докосващо ги, публиката избира това на изкуствения интелект. Не защото е гениален, а защото с милиони произведения е успял да направи комбинация, която е най-емоционална.
Така хем виждаме нещата да се случват, хем всъщност реагираме реактивно, напр. за редактирането на гени в Китай едва когато стана факт.

Къде е България според Вас?
Доста далеч е държавната политика и посланията, които виждаме от ключови фигури по този въпрос. Мисля, че не се взимат достатъчно под внимание новите тенденции и прогнозите, за да има адекватни управленски решения.

Вие сте ръководител на българския клон на Millennium Project. Какъв е вашият сценарий за България за следващите години?
Всичко много зависи от бъдещето на Европейския съюз. Затова е важно да видим как ще преминат европейските избори. Хората трябва да са активни и да гласуват. Трябва да видим каква ще е структурата на следващия Европейски парламент и Европейска комисия, защото има силна вълна на нов тип популисти и националисти. Това може доста да преструктурира политическите сили там и да доведе до нов тип решения и поведение на ЕС. Наблюдаваме една възраждаща се вълна на неоконсерватизъм, т.е. глобализмът доста отстъпва като проявления, отговорът е по-скоро на затваряне и засилване на националните държави. Това не е непременно лошо, но доста от политиките и от правата може би ще бъдат преосмислени. Ако надделеят нови сили – популисти, националисти, непременно ще се получи разделение в ЕС и това от което новоприсъединилите се страни се притесняваме, а именно Европа на няколко скорости – силно ядро от държавите идеолози на ЕС и по-бедна периферия. Ако това стане, тенденциите за България няма да са много благоприятни.
Виждаме, че инвестициите, които се привличат, не са достатъчни и за съжаление, няма вложения в сферата на иновациите.
Това, което е проблем в цял свят, се наблюдава и тук – изоставащо учебно съдържание и възпроизвеждане на информация, а най-важно е децата да бъдат научени да мислят, да интерпретират, да анализират, да могат да намират информация.

Как ще изглежда работното място и градът на бъдещето? Ще има ли въобще един централизиран офис?
Прогнозите са, че през 2050 половината от човечеството ще е самонаето в специфични, творчески ниши. Това не изисква да има едно централизирано работно място. Със сигурност ще има места, в които ще трябва да има човешко присъствие и да се запазят офисите. Но много от работата може да се върши от вкъщи и вероятно във всеки дом ще има едно работно пространство. В момента се води дебат, ако скоро автомобилите и градският транспорт станат автономни, дали личният автомобил няма да бъде и офис пространство или място за релаксация, т.е. когато няма да сме ангажирани с шофиране, може да ползваме времето за работа или почивка.
Тенденцията е всичко да става умно – умни градове, умни домашни системи – от електрически уреди до отопление, фасадите на сградите ще бъдат променящи се спрямо метеорологичните условия – ако е лято, ще изглеждат по един начин, ако е зима – по друг. Това, когато се съчетае с Интернет на нещата, когато е снабдено със сензори, ще крие своите рискове – да бъде хакнат дома, хладилника.

Да очакваме ли скоро да станем киборги? Вероятно тези устройства ще навлязат първо в медицината.
Има хора, които вече са киборги. Познавам един британски изследовател – Кевин Уоруик, който още през 2009 беше имплантирал чип в периферната нервна система на себе си и на съпругата си. Осъществяха комуникация по този начин. Успяха да докажат, че мозъкът ни е способен да развива друг тип сетива извън петте, които имаме. Когато той правеше определено движение с ръката си, съпругата му, отдалечена на 3000 км, го усещаше. В медицината нещата се развиват доста бързо. Благодарение на 3D и 4D принтерите и стволовите клетки вече могат да се правят тъкани, органи, които да бъдат замествани. Илън Мъск има компания Neuralink, която работи за възможността да се осъществи комуникация между мозъка и изкуствения интелект чрез вграждане на чипове в мозъка. Вече има регулиране на болести като Алцхаймер и Паркинсон с имплантация на чипове.
С други думи, това ще се превърне в новото нормално. Може би в някакви социални групи ще има отказ, но когато това стане доста масово и касае възможността да живееш в този свят и да си конкурентоспособен, вероятно доста от хората на чисто здравословно равнище ще се възползват.
В по-далечното бъдеще, ако се осъществи комуникацията между мозък и изкуствен интелект, ще е доста интересно, къде ще е границата между нашата свободна воля и волята на изкуствения интелект.

Какъв очаквате да бъде новинарският дневен ред към 2050?
Вероятно ще има трансформации на държавите, ще има силни центрове около някакъв тип градове, т.е. светът, както сега се глобализира, в някакъв аспект доста ще се фрагментира, и новините ще са ориентирани към специфични мегаполиси. Вероятно медийното съдържание ще ни бъде поднасяно чрез холограми. Вероятно ще са вече факт космически туристически пътувания и превоз на товари. Войните ще бъдат от нов тип – вече не физически, а в киберпространството. Нов тип хора – киборги. Сигурно ще продължават и проблемите с глобалното затопляне.