Последният велик откривател

Снимка: ReeveJolliffe

Той изкачва най-високите върхове на седемте континента. Достига със ски до Северния и Южния полюс. Това му носи титлата „Големия шлем на изследователите“ през 2017. Следващото му приключение обаче ще го запише в историята като първия човек в света, успял да се спусне и до дъното на всички пет океана. Преди него човек се е гмуркал само до дъното на Тихия океан. След няколко години усилия през 2019 екипът му успява да го спусне до най-дълбоките точки на Атлантическия, Индийския, Тихия, Северния ледовит и Южния океан в мисия, наречена „Експедицията на петте дълбини“ (Five Deep Expedition). Постижението ще бъде излъчено като документален сериал по „Дискавъри“.
Океанското дъно е последното неизследвано от човека място. Парадоксално е, че в момента знаем за Космоса много повече, отколкото за океанските дълбини. Макар световният океан да заема 70% от площта на планетата, 90-95% от океаните остават непознати за човечеството. Това се опитва да промени с експедицията си Весково. 

Той е Виктор Весково. На 53 години от Тексас. Бивш морски офицер, сега частен инвеститор, в Борда на директорите на десет компании. С дипломи по „Политически науки и икономика“ от Станфорд, „Отбрана“ от MIT и MBA от Харвард.

снимка: ReeveJolliffe

Няколко пъти се сблъсква със смъртта – като дете на 3 години при автомобилна катастрофа, при лавина на Еверест и при други екстремни експедиции. „Смъртта е нещо, което трябва да се приеме. Най-големият риск е човек да пропилее времето си на Земята, да стигне края, без да е изживял на максимум живота си, да не е изпитал всичко, което би могъл, преди да умре“, счита Весково. „Контролирай това, което можеш, и бъди наясно с това, което не можеш“ става негова житейски философия. По думите му ние сме способни на много повече, отколкото смятаме, но 99% от хората никога не достигат пълния си потенциал.

Маршрут на „Експедицията на петте дълбини“

Миналата година Весково разказа в платформата TED за експедицията до петте океана и за технологията, благодарение на която тя стана факт.

За смисъла, предизвикателствата и удоволствието от първооткривателството, за живота на макс и ценните уроци – изследователят и инвеститор Виктор Весково пред Economy.bg

Весково на връх Еверест
Снимка: The Explorers Club

Виктор, какво се крие зад стремежа Ви да се потопите до най-дълбоката част на всички океани и да изкачите най-високите планински върхове: желанието да се провокирате, да проучите планетата, да бъдете пръв, поставяйки рекорди, да оставите следа след себе си или просто Ви беше скучно и искахте да изпробвате още нещо ново?
Бяха няколко неща, както отбелязвате. Беше голямо лично предизвикателство. Но също и предизвикателство за целия ми екип да проектира и изгради първия в света спускаем подводен апарат за многократна употреба, който може да достигне надеждно до всяка точка на дъното на световния океан. До миналата година имаше само две спускания за 60 години до най-дълбоката точка на океана – Марианската падина. Ние се спуснахме 5 пъти за 10 дни и можехме да продължим. Така че за мен това беше и лично удовлетворение – да дам своя принос за напредъка на морските технологии. А управлявайки сам съда, имах възможността да участвам в едно изключително приключение, подобно на това с покоряването на най-високите планински върхове. Това беше една перфектна симетрия – от изкачването на най-високите върхове до спускането до най-дълбоките точки на планетата.

Снимка: Caladan Oceanic

Кое беше по-трудно – да изкачите най-високите върхове или да се потопите до най-дълбоките точки на всички океани?
Трудно е да се каже, защото те са тотално различни. Изкачването на върховете и особено на Еверест са изключително изтощаващи физически. Изисква се много физическа и психическа подготовка, както и тренировка. Аз успях след втория опит. Гмуркането до дъното на океана изисква огромен финансов ресурс, организация, екип от над 100 души по цял свят, за да направя пълна обиколка на света и да стигна до най-дълбоките точки на всички океани. И двете начинания са изключително трудни, но са предизвикателни по различен начин. То е като да сравняваш кое е по-болезнено – екстремната горещина или изключителния студ. Трудно е да се сравнят.

Снимка: The Five DeepsExpedition

Снимка: ReeveJolliffe

Кое Ви донесе най-голямо удовлетворение?
В края на експедицията бяхме преодолели толкова много проблеми, че беше прекрасно просто да изпълним мисията по спускането без особени трудности и да се фокусираме върху картографирането и науката. Имаше и момент – на дъното на океана в падината Чалънджър (бел. ред.: най-дълбоката точка на Земята в южния край на Марианската падина), когато просто изключих витлата, облегнах се назад и тихо се понесох по дъното, като изядох един сандвич с риба тон. Беше много непринуден, но невероятен момент – да си абсолютно потопен в това изключително негостоприемно и отдалечено място, на което само трима души са били, и никой толкова дълго, колкото бях аз.

Всичките Ви експедиции са изключително опасни. Имаше ли момент, когато си помислихте: „Това е!“? Какво е отношението Ви към смъртта? Как гледате на нея?
Е, все още съм жив, така че….Почти не умрях при един автомобилна катастрофа, когато бях на три години. Опитах се да подкарам колата. Без успех, очевидно. Тази случка ме направи много осъзнат по отношение на това, че съм смъртен. Опитвам да взема възможно най-много от живота, като поемам премерени рискове. Разбира се, няколко пъти при изкачването на планинските върхове или дори в подводницата, ми е минавала мисълта: „О, това не е добре. Може би това ще е краят.“ Но емоциите бързо се променяха и нещата никога не са били толкова лоши, колкото изглеждаха първоначално. Захващах се за работа, решавах проблема и преминавах през това.

Снимка: Atlantic Productions

Как да не позволяваме на страха да диктува живота ни? Какъв е Вашият съвет?
Страхът е нещо, което ни помага да оцелеем като хора. Но той не бива да доминира мислите и действията ни. Страхът е просто част от психологията ни, но никога не бива да допускаме той да ни ръководи.
Страхът може да бъде изцяло контролиран, просто трябва практика. Първото нещо, което трябва да усвоите, е здравословна степен на самодисциплина. Ако постигнете това, можете да се захванете и с контролиране на емоциите си, включително на страха. Един от любимите ми цитати е от романа „Дюн“ на Франк Хърбърт: „Умът ми контролира моята реалност“. Смятам, че това е мното вярно. А страхът е нещо, което може да се контролира.

Снимка: Caladan Oceanic

Как изглежда животът ни на Земята от върха и от дъното?
Много различно, със сигурност. От върха виждаш брилянтно синьо небе, ярка светлина, ярки звезди вечер, както и скалисти, остри хребети с върхове навсякъде. Изумително красиви, поне за мен. В океанските дълбини е много по-безмълвно, зловещо тихо и имаш много по-силно усещане за безвремие, но всъщност е много по-спокойно. Те са като Ин и Ян наистина. Планините са огънят и ледът на нашия свят – драматични, внушителни и нетърпеливи с ураганните си ветрове, докато океаните са вода и земя – стабилни, безкрайно тихи и търпеливи.

Снимка: Caladan Oceanic

Какво научихте за себе си по време на всички тези експедиции?
Затвърди се теорията ми, че ние, хората, сме способни на много повече, отколкото смятаме. С много планиране, организация и самодисциплина в комбинация със съмишленици и здравословно ниво на финансови ресурси – почти всичко е възможно. Научих също, че се справям добре под натиск, когато нещо се обърка и няма надежда за спасение. И да, понякога не можем да чакаме други хора или правителства да свършат нещата, които трябва да бъдат свършени. Понякога ти трябва да си основната движеща сила, за да се постигне напредък или подобрение в света.

Снимка: ReeveJolliffe

Колко голяма част от световния океан все още е неизследвана? И защо според Вас познаваме по-добре Космоса, отколкото океаните?
Около 90-95%. Огромна част от океаните никога не e била посещавана или проучвана. И да, вярно е, че знаем повече за повърхността на Марс, отколкото за нашата планета.
Няма недостъпни океани. Но с Космоса е по-лесно, защото няма препятствия. Дълбоките океани се отразяват изключително неблагоприятно на механични устройства заради налягането, солената вода, ниската температура и лошото време. Смятам за интересно, че в рамките на една година изпратихме човек в Космоса (бел. ред.: Юрий Гагарин извършва първия космически полет през 1961) и на дъното на океана (бел. ред.: швейцарецът Жак Пикар и американецът Дон Уолш достигат най-дълбоката точка на океана през 1960). И двете са изключително, изключително трудни.

Снимка: The Five DeepsExpedition

Защо е важно да проучим световния океан? Какво можем да открием в дълбините на океаните?
Океаните оказват значително влияние върху това, което ни се случва на Земята. Климатичните промени, хранителните ресурси и замърсяването на околната среда са, ако не изцяло, то до голяма степен, повлияни от случващото се в океаните. Въпреки това ние не знаем почти нищо за тях.
Според мен една от причините да е толкова трудно климатичните модели да направят точни прогнози, е поради това, че океаните играят ключова роля, а ние не знаем точно как.
Знаем най-малко за дълбокия океан, защото той е толкова далечен. Няма как да опознаем и разберем целия световен океан, без да познаваме отделните океани. Това се опитваме да променим с нашата нова технология.
Що се отнася до това какво можем да намерим, ние просто не знаем. Това именно го прави толкова вълнуващо. Като начало ще открием нови видове, геологически сведения и може би някои нови микроби, от които да бъдат генерирани нови лекарствени материали.

Южен ледовит океан, снимка: Caladan Oceanic

Какво е значението на търсенето на нови ресурси като фактор зад новите проучвания на океаните?
Те имат само научен смисъл. Моите експедиции са само с научна цел. Нямам комерсиален интерес по отношение на океаните и не подкрепям експлоатирането на ресурсите на морското дъно. Смятам, че можем да си набавим нужното от земята, без негативните последици от миннодобивните дейности на морското дъно и екологичните вреди, които те могат да нанесат.

Снимка: Tamara Stubbs

Коя е следващата Ви цел? Интересувате ли се от възможността за космически туризъм? Кога смятате, че това може да стане възможно?
С удоволствие бих летял до Космоса. Пилот съм от 18-годишен. Винаги съм искал да отида там горе. За щастие, SpaceX, Virgin Galactic и Blue Origin се надпреварват да дадат възможност на хората да отидат в Космоса. Надявам се да закупя един от първите билети.

Интервю: Детелина Калфова