четвъртък, 28 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    3080 прочитания

    Какво е „събитие на суперзаразяване“?

    Вероятно около 10% от случаите на Covid-19 водят до 80% от разпространението на заразата
    22 май 2020, 17:36 a+ a- a

    Според база данни, създадена от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина, заедно с Гуенан Найт от Imperial College, Лондон по време на пандемията Covid-19 са се случили много събития, които могат да бъдат наречени „суперзаразителни събития“, пише сп. Science. 

    Примери за такива събития са общежития за чуждестранни работници в Сингапур, където са установени близо 800 случая на Covid-19, 80 случая свързани със събития с музика на живо в Осака, Япония, група от 65 случая след тренировка по Зумба в Южна Корея. Групови заболявания се наблюдават и на круизни кораби, домове за възрастни хора, фабрики за месо, ски курорти, църкви, ресторанти, болници и затвори. Понякога един единствен човек заразява десетки други, а други клъстери заболели се развиват през няколко вълни на разпространение и на много места, уточнява още изданието.

    Други инфекциозни заболявания също се разпространяват на клъстери, а с 5 млн. доказани случая на Covid-19 по света, се очакваха места с големи по мащаб епидемии. Но SARS-CoV-2, както и своите братовчеди ТОРС/SARS (Тежък остър респираторен синдром) и БИРС/MERS (Близкоизточен респираторен синдром), явно са склонни да засягат групи от свързани хора, като в същото време пропускат други. Според учените това откритие е окуражаващо, защото предполага, че забраната за събирания, където е много вероятно да се случи суперзаразяване, ще има голямо влияние върху разпространението на вируса, а други дейности, като спорта на открито например, могат да бъдат допуснати, пише още Science.

    Ако могат да се предвидят ситуациите, при които се случват събития на суперзаразяване, математиката показва, че способността на заболяването да се разпространява може да се ограничи много бързо, казва Джейми Лойд-Смит от Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA), който изучава разпространението на патогените. 

    Повечето дискусии, засягащи разпространението на SARS-CoV-2, се концентрират около параметъра R, който представя колко други хора заразява един инфектиран пациент. Без социална дистанция стойността на R е около 3. Но в реалния живот някои хора заразяват много други, докато други не разпространяват заболяването изобщо. На практика второто е нормата, казва Лойд-Смит: „Постоянният модел е, че най-често числото е 0. Повечето хора не предават [вируса]“.

    Затова в допълнение към R, учените използват стойност, наречена фактор на разпространение (k), който описва до каква степен едно заболяване се разпространява на групи/клъстери. Колкото по-ниска е стойността на k, толкова повече предаването идва от малък брой хора. В проучване от 2005 година Лойд-Смит и група учени установяват, че ТОРС, при който суперзаразяването изиграва огромна роля, има k със стойност 0,16. Оценката за k на БИРС е около 1, което означава, че клъсрерите имат съвсем малка роля при разпространението.

    Оценката за k на новия коронавирус варира. През януари Жулиен Риу и Кристиан Алтаус от Университета в Берн разработват различни сценарии на епидемията в Китай и след това ги сравняват с реалното положение. Те установяват, че за Covid-19 k е по-висок, отколкото при МЕРС и ТОРС.

    Според ново проучване на Адам Кучарски от LSHTM k за Covid-19 е 0,1. „Вероятно около 10% от случаите водят до 80% от заразяването“, казва той.

    Това може да обясни някои объркващи аспекти на настоящата пандемия, включително защо вирусът не се разпространи по света по-скоро след като се появи в Китай и защо някои много ранни случаи на други места (като един от края на декември 2019 във Франция, за който бе съобщено през май 2020) не успяха да предизвикат по-голяма по мащаби епидемия. Ако k на SARS-CoV-2 наистина е 0,1, тогава повечето вериги на инфекция отмират от само себе си и вирусът трябва да бъде внесен в дадена страна поне 4 пъти, за да има някакъв шанс да се установи, казва Кучарски. Според него, ако епидемията в Китай е била голям пожар, който е разпръснал искри по света, то в по-голямата си част тези искри са изгорели преди да предизвикат нов пожар, казва още той.

    Защо новият коронавирус се разпространява чрез клъстери много повече, отколкото други патогени е „наистина интересен и отворен научен въпрос“, казва Кристоф Фрейзър от Университета Оксфорд, който е изучавал разпространението на ебола и ХИВ. Отговорът вероятно се крие в начина им на разпространение. SARS-CoV-2 се разпространява основно чрез малки капчици, но от време на време се разпространява и чрез изключително миниатюрни капки, известни като аерозоли, които остават да се реят във въздуха и така пренасят инфекцията на други хора. Повечето установени големи по мащаб заразявания в клъстери „изглежда предполагат аерозолно предаване“, казва Фрейзър.

    Тук роля играят и индивидуалните характеристики на пациентите, тъй като някои отделят много повече вирусни частици от други за много по-дълго време. Това зависи и от тяхната имунна система и колко точно вирусни рецептори имат в тялото си. Поведението на хората също играе роля – многото социални контакти и/или немиенето на ръце повишава риска от заразяване и предаване на вируса.

    Факторът, който учените са най-близо до това да разберат, е къде е вероятно да се получат клъстери. Така например учени в Китай са изследвали 318 клъстера, от които само 1 е възникнал на открито. Японско проучване пък установява, че рискът от заразяване на закрито е 19 пъти по-висок отколкото на открито.

    Времето също е много важен фактор. Нови данни показват, че пациентите с Covid-19 са най-заразни в много кратък период от време. Пребиваването на рисково място в този период може да предизвика събитие на суперзаразяване. „Два дни по-късно същият човек може да се държи по същия начин на същото място и изходът от събитията ще е съвсем различен“, казва Кучарски.

    В тази връзка държави, които са постигнали ниски нива на разпространение и смъртност от вируса трябва да са особено внимателни за предотвратяване на събития на суперзаразяване, защото може лесно да изгубят трудно спечеленото предимство. Пример за това е Южна Корея, която облекчи мерките за социална дистанция в началото на месец май и така мъж, който по-късно даде положителна проба за Covid-19, след обиколка по нощни заведения, предизвика заразяването на 170 човека.

    Според Кучарски „Затварянето е невероятно тъпо средство... На практика казвате: не знаем достатъчно за това къде се случва предаването, за да можем да го предотвратим, затова затваряме всичко.“

    Изучаването на клъстери обаче е много по-трудно, отколкото изглежда, обяснява Science. Много държави не са събрали необходимата подробна информация за контактни лица. Затварянето (на заведения, ресторанти и бизнеси) на практика е толкова ефективно, че лишава учените от възможност да изучават събития на суперзаразяване (преди затварянията е имало период от около 2 седмици, в който голяма част от тази информация е можела да бъде събрана, казва Фрейзър).

    Този тип проучване също така е вероятно да бъде повлияно от различни отклонения, обяснява Найт. Много по-вероятно е хората да си спомнят, че са ходили на мач, отколкото на фризьор – феномен известен като „пристрастни спомени“ и който може да накара клъстерите да изглеждат много по-големи, отколкото са. Клъстери с интересен социален прочит (например в затвори) може да получат повече медийно отразяване и да привлекат вниманието на учените, а други да останат изцяло скрити от тях. Клъстерите на асимптоматични пациенти могат да бъдат изцяло пропуснати.

    Поверителността на личната информация също е проблем. Проследяването на контактите може да разкрие кой къде се е намирал или факти за личния живот на хората. 

    Според Фрейзър, който е проследявал предаването на ХИВ в Африка, това е трудна размяна, но такава, която може да бъде направена, ако се приложи добър контрол и се ангажират общностите. Той казва, че епидемиолозите имат „дълг“ да изучават клъстерите: „Разбирането на тези процеси ще подобри контрола на разпространението, а това ще подобри живота на всички ни“.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 4 минути
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 1 час
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 3 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 5 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк
    преди 5 часа
    „България Еър“ променя терминалите за опериране в в Рим, Мадрид и Прага
    Те са предвидени за полети от шенгенското пространство и предоставят възможност за по-добри транспортни връзки и влизане в страните без паспортна проверка