Година без пари и потребление – мисия възможна

Една година въздържание от потребление. 30-годишната германска журналистка Грета Тауберт иска да разбере как би оцеляла, ако финансовата криза унищожи настоящата икономическа система на супер потребление. Отглежда плодове в градина на балкона си, ходи на лов, спи в гора, носи дрехи от борси за обмен на стоки, прави си домашен шампоан, пътува на стоп из Европа. Изпробва всяка идея, която би могла да й помогне да оцелее. С всяка стъпка, която предприема, за да се откъсне от порочния кръг на желанието да имаш повече, страхът й от неизвестното бъдеще отстъпва място на ценни познанства, преживявания и уроци.
Грета описва експеримента си в книгата Apokalypse jetzt! („Апокалипсис сега!”), която намира широк отзвук сред най-известните световни медии – „Франс прес”, Figaro, DW Welle, Spiegel, бразилската Globo, испанската ABC и др.

Economy.bg се свърза с германската журналистка по Skype, за да ни разкаже повече за екстремните си преживявания и за уроците от едногодишния експеримент.

Грета, каква беше целта на експеримента ти?
Това беше егоистичен подход да се отърва от моите страхове, които събрах през последните години на финансова криза в Европа и на национални кризи в Гърция и Испания. Питах се коя ще е следващата страна и готови ли сме за това, което ще дойде? Ние живеем в балон от комфорт.

Но ти живееш в Германия – стабилна страна, където няма кризи?
По време на експеримента установих, че тези, които имат какво да изгубят, се страхуват повече.

Значи страхът беше водещ в началото?
Да. Моето поколение винаги е имало всичко. Дори и да нямаме много пари, все пак можем да си позволим хубав живот. Можем да имаме дрехи, храна, подслон. Базовите неща са налице. Но какво би станало, ако това се промени и загубим тези неща?

Как може човек да живее без пари?
Не съм планирала да живея без пари. Не смятам, че парите сами по себе си са проблемът. Парите са като чук: можеш да счупиш главата на някого с него, но можеш и да изградиш нещо красиво. Така че не ставаше думата за парите. А за трупането и желанието да имаш повече и повече. Тази хиперконсумация, която ще ни унищожи в крайна сметка. Това не е критика към капитализма. Става дума по-скоро затова какво бихме правили, ако нямахме този комфорт и не можехме да си позволим повече това хиперпотребление.
Огледах се в апартамента ми и осъзнах, че нямам никаква връзка с масата, столовете, нещата, с които се храня или с които се обличам. Не знам как са произведени. Или дори как да си направя стол. Или как да си ушия нещо. Опитах се да се върна към тези базови неща и да се пробвам да ги направя сама.

Защо това е важно?
Ние просто потребяваме и изхвърляме. Не оценяваме това, което имаме. Когато осъзнаеш стойността на нещо, защото си го направил сам, можеш да го оцениш много повече.

Как премина самият експеримент?
Тъй като беше мотивиран от страха, аз нямах конкретен план в началото. Стана така че направих няколко по-малки и един по-дълъг експеримент. Идеята на по-дългия, който траеше през цялата година, беше да не ходя да пазарувам. Опитах се да си набавям дрехи, аксесоари, мебели, техника по различни начини, като бартер, споделяне, просене. Правех сама някои неща, други отглеждах сама.
Тъй като за мен темата за храната беше много важна, направих няколко експеримента, свързани с нея. Например опитах се да си направя градина на балкона, да отглеждам гъби в банята, ходих да бера гъби тук в околността, ходих на лов с ловец. Присъединих се към общност от около 40 души, които колективно обработват градина и споделят помежду си плодове и зеленчуци. Опитах се да огранича също и апетита си. Започнах от нормално хранеща се жена, като после преминах през вегетарианство, веганство, суровоядство, като тук минах на тежка диета, включваща хранене само с билки и диви плодове.

Кое беше най-трудното по време на тази година?
Почти всичко. Правих различни експерименти да живея в комуни, да живея с хора, които са се оттеглили от живот сред обществото, живях в гора. Опитах да живея без пари. Имаше моменти обаче, в които си казвах, че не мога повече.
Трудността имаше и чисто физически аспект – гладът. Което е нормално, ако ядеш само билки и плодове. Имаше и психологически аспект, свързан с това напр. как да стана част от движение в Германия, подобно на Freeconomy Community („Общността за свободна икономика”). Това са хора, които не използват пари, а разчитат на това, което съберат от контейнерите, което изпросят на улицата, придвижват се на стоп. Беше ми много трудно да свикна с това. Осъзнаваш, че ако не използваш пари, трябва да излезеш и да помолиш хората за помощ. Налагаше ми се да моля хората да ми помагат през цялото време. Това беше изтощително също.Но беше и голяма стъпка за прескачане на бариерата. Оказа се, че хората искат да помогнат. Има усещане за солидарност и общност навсякъде. Това беше много изненадващо.

Ще споделиш ли някоя интересна история от приключението ти?
Запознах се с един мъж, известен като Öff! Öff!, който живее от почти 20 години без пари. Той е основател на движението Schenker. Идеята им е за живот без пари и споделяне на нещата. Бях много заинтригувана от концепциите им. Свързах се с тях и ги попитах дали мога да видя как живеят. Те ме поканиха. Отидохме в една гора. Öff! Öff! ми показа нещо като подслон. Трябваше да спя там. А нямаше нищо освен 20 стола. Нямаше печка, нямаше вода, нямаше прозорци. Той си замина и ме остави сама. Даде ми няколко ябълки за ядене. Бях доволна, че бях се научила да ловувам, да паля огън и да живея, хранейки се само с билки и листа. Но да си сам в гората си беше предизвикателство. Всеки ден той идваше и ми носеше книги. И така докато си седях и четях, нещо се случи с мен. С времето страхът ми, че някой ще дойде в гората и ще ме изнасили или открадне нещо, отмина. С времето се почувствах част от гората. Живях там една седмица.

Възможен ли е живот без потребление?
Всичко е потребление. Да събирам отпадъци от контейнера пак е вид потребление. Въпросът е как да се потребява. Защото това, което наблюдаваме навсякъде на Запад, е хиперпотребление. Трябва да си дадем сметка наистина от какво имаме нужда и най-вече да контролираме нашите отпадъци. Аз не казвам всеки да тръгне на лов или да си отглежда плодове. Това, което казвам, е: обърни внимание на това, от какво наистина имаш нужда и какво изхвърляш.

Преодоля ли първоначалните си страхове?
Да. Когато пишех последните редове в книгата, си казах: трябва да се върна към страховете от началото. И си дадох сметка, че дори не си ги спомням, защото просто нямах време да се страхувам. Постоянно бях заета да произвеждам нещо и да общувам с различни хора.

Защо „Апокалипсис сега!”?
Кръстих книгата „Апокалипсис сега”, защото всичко започна от апокалиптичното чувство, че цялата система ще рухне в някой момент. Все още смятам, че не можем да продължим със същия темп на потребление, просто защото нашите природни ресурси намаляват, а гладът за тях продължава да расте. Двете тенденции си противоречат и трябва да бъде намерено решение.

Ще продължиш ли да живееш, както тази една година?
Последната година беше много екстремна. Не бих препоръчала да се подходи по начина, по който аз го направих. Спала съм на улиците, в гората. Радвам се, че не ми се налага да го правя повече. Но ще запазя други аспекти от този живот – например всички дрехи, които нося, са от борса за обмен на дрехи, защото така ми харесва. Не ми доставя удоволствие да отида в някои голям мол и да си купя нещо. Харесва ми да се видя с хората, да си поговоря с тях, да ми разкажат историята на дрехата. Обичам историята на нещата.

Ако можеш да обобщиш с една дума експеримента ти, коя би била тя?
Можем да имаме смелостта да мечтаем.

Интервю: Детелина Калфова