Разбрахме, че има и други начини на живот и на щастие

„Разбрахме със стопроцентова сигурност, че има и други начини: на живот, на щастие, на развитие, на пътуване, на образование, на хранене, на професионална изява и т.н....Най-ценният урок, който научихме и който бихме искали да предадем на хората, е, че има алтернативи”.
Това ми споделя Мира, един от тримата членове на екипажа на „Фата Моргана”. Вече повече от две години тя, съпругът й Иво и дъщеря им Мая са избрали катамарана за свой дом. Съвременните последователи на Робинзон Крузо са родом от Варна. Изминават дълъг път, за да стигнат до решението, че искат да превърнат живота си в едно безкрайно пътешествие. Обиколили са вече над 20 страни от лятото на 2013, когато започва приключението им с лодка. Можете да следите пътешествията на българското семейство в блога http://www.thelifenomadik.com/%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3/.

Повече за пътешествието, за цената, за предизвикателствата и уроците, разберете от разговора ни с Мира. (Тъй като интернет връзката при семейството е слаба, разговаряхме с Мира по имейл).

Мира, къде ви намирам?
На котва сме в Панама сити.

Две години плаване из Карибския регион

Кога започнахте пътуването, колко страни вече посетихте, коя е следващата ви спирка и има ли крайна точка вашето пътуване?
Пътуването по море започна през юли 2013 от Флорида. Преди това повече от половин година пътешествахме из Атлантическото крайбрежие на САЩ с една каравана в търсене на лодката, което ще бъде описано в предстоящата ми книга. А преди това пътувахме по работа – с Иво карахме камиони на дълги разстояния между Америка и Канада години наред, придружени от децата.
Посетихме повечето от държавите и островите на Карибския регион, над 20 държави (не ги броим) и стотици острови.

Планове за предстоящо пътуване

Сега стягаме раниците и в началото на декември потегляме за Коста Рика и Никарагуа с автобус и палатка, после ще плаваме с лодката до Еквадор, оттам – отново с автобуси до Перу и Боливия. През април 2016 стартираме преход на Тихия океан със спирка Галапагоските острови. 4000 морски мили от Галапагос до Френска Полинезия – около месец на море.
Имаме няколко задължителни точки, до които ще плаваме, живот и здраве: Нова Зеландия, Индонезия, Азия (не се знае къде точно ще паркираме лодката около Азия, но смятаме подробно да разгледаме Индия, Шри Ланка, Камбоджа, Виетнам и Тайланд), Южна Африка, Европа (Франция, Испания, Италия, Хърватия, Гърция, Турция) и разбира се, България. И после смятаме да продължим. Пропуснахме доста места на първата обиколка, та на втората ще посетим пропуснатото, както и местата, които най-много ни харесаха първия път. Нямаме крайна точка в момента. Но цялото това пътешествие ще отнеме много години и дотогава плановете може и да се променят.

Кой беше основният мотив да се отправите на това пътешествие?
Да видим. С Иво и двамата сме болни авантюристи пътешественици и винаги сме мечтали за пътешествия из света. Телевизорът не беше достатъчен. И след много проучване решихме, че най-удобният, най-приключенският и най-интересният начин да превърнем живота си в едно безкрайно пътешествие, а не просто на почивка за седмица-две, е да зарежем всичко и да се пренесем на борда на ветроходна лодка. Хем ни е дом с всичко необходимо в него, хем превозно средство, което се движи на вятър и платна без гориво. Веднъж като инвестираш в лодката и всички необходими системи и уреди, е доста евтино да пътуваш по този начин, но също така е бавно и опасно.

Каква е цената – емоционална и като средства, да зарежеш уседналия начин на живот?
Цената е огромна. Представете си да зарежете всичко познато и сигурно, да си продадете, подарите и захвърлите всички неща, които притежавате, и да си купите лодка, без да знаете нищо за мореплаването или ветроходството, или лодките; да си напуснете работата и да спрете децата от училище; без застраховки, заплати, пенсии. Бъдеще – неизвестно. Кой нормален човек е готов да направи подобно нещо?

Като средства – продадохме къщата си в Канада, колата и каквото можахме от мебелите, и инвестирахме в катамаран, който е скъпа, но невероятно удобна, луксозна и обширна за живеене ветроходна лодка, както и в най-различни системи, които ни позволяват в момента да живеем почти без пари. На първо време, това са огромно количество слънчеви панели и литиумни акумулатори, машина за десалиниране на морска вода, най-модерните електронни уреди за навигация и т.н. Оборудвахме се така, че в момента си живеем доста приятно, без да се чувстваме лишени от каквото и да било, а нямаме сметки нито за ток, нито за вода, нито за бензин или други подобни.

За приходи – имаме няколко проекта за книги, публикуваме статии, а от скоро сме и в Patreon.com, платформа, която позволява на създатели и артисти от цял свят да бъдат директно възнаградени от тези, които харесват творчеството им. Нашето творчество е блогът с разказите, които пиша, и снимките, а скоро ще стартираме и кратки видео клипчета. Освен че публикувам историите ни в блога с много снимки от цял свят, които са достъпни за всички, вече имаме и тази платформа, където мога да слагам и допълнителни материали – снимки, видео, статии с полезна информация и т.н. срещу минимално и доброволно заплащане. Например за 1 или 2 долара на месец „патроните” ни ще имат достъп до статиите няколко дни преди всички; срещу 5 долара на месец ще слагаме снимки „зад кулисите” и клюки (или малко повече интересни подробности), които иначе досега не публикувахме. Идеята е да даваме нещо на хората (било то информация, удовлетворение, радост, вдъхновение, красота и т.н.) и да получаваме в замяна толкова, колкото те си преценят, че могат и биха отделили. За мен това е пример за още един алтернативен начин за приходи. При нас всичко е алтернативно май... (https://www.patreon.com/thelifenomadik?ty=)

Кое е най-голямото предизвикателство в това да се откажеш от познатия начин на живот?
Децата. Ако си сам, може да пробваш какви ли не щуротии, ама да повлечеш и децата си, е голямо предизвикателство и най-големият риск. И се оказа, че синът ни, който беше на 16 години, като тръгнахме с караваната, не иска да живее по този начин и след две години с нас реши, че предпочита да се върне в Канада, където са приятелите му и всичко, с което е свикнал. Не му хареса нито животът на лодката, нито тропическите острови и плажове, нито фактът, че постоянно се местим на ново място. Той е от онези улегнали хора, които си обичат рутината и спокойствието. Умно и много отговорно момче е, вече е пълнолетен, завършва си образованието в момента, кара шофьорски курсове и изобщо полека се оправя с живота с помощта на наши много добри приятели в Канада. Този начин на живот не е за всички и Виктор е ярък пример за цената, която платихме: разделихме се със сина си прекалено рано и в момента ни липсва до болка. А Мая, на 12 години в момента, определено е наследила тръпката за пътешествието и приключението и се чувства щастлива на лодката с нас. Засега. Ще видим какво ще стане след още няколко години...

Защо хората се плашат да изоставят познатия начин на живот? Какви бяха вашите страхове? Оправдаха ли се?
Най-големите страхове са свързани с морето. Първия път, когато лодката се разклати малко повече, доста се стреснахме. Насред морето човек си дава сметка колко е малък и безпомощен. Буквално губиш почва под краката. Тази нестабилност се превръща от физическа в психическа и е трудна за преодоляване. Малко по малко се свиква, но страхът си остава. Може би това е, което зарежда мореплавателите с живец – тази неописуема емоция, този адреналин, този страх, с който се мъчиш да се пребориш. Даваш си сметка, че си жив.

Какво научихте за себе си покрай пътуването?
Да разчитаме повече едни на други и на себе си. Най-вече на себе си. Иво научи също така, че е велик човек-извънземно-машина. Ако не си милионер, трябва да си много оправен, за да си поддържаш лодката сам и да се справиш в морето.

Какви са другите житейски уроци, които научавате, пътувайки по света?
Разбрахме със стопроцентова сигурност, че има и други начини: на живот, на щастие, на развитие, на пътуване, на образование, на хранене, на професионална изява и т.н. Цялото това трениране на децата от малки, че трябва да се учат точно определени неща и после трябва да се прави така, а не така, и да се купи това, и да се стремим към онова, си е чисто промиване на мозъци. Например 90% от храната, която се произвежда и продава и която хората масово дават на децата си е вредна и опасна за здравето. Най-ценният урок, който научихме и който бихме искали да предадем на хората, е, че има алтернативи.

Постигнахте ли щастието?
Понякога сме щастливи, друг път нещастни. Постигнахме една по-голяма самостоятелност и независимост, което за нас е най-голямото постижение, синоним на свобода. Когато човек е свободен и при положение, че тази свобода е извоювана с много мъки и лишения, тогава се чувства доволен от постигнатото. Имаме шанса да седнем и да се насладим на това невероятно чувство на тотална свобода от време на време.

Може ли да определите пътуването си и като пътуване към себе си?
Всяко едно пътуване, всяко едно преживяване, всяко едно търсене, постижение или преодоляно препятствие е пътуване към себе си. И тъй като в нашия случай нямаме представа кога и къде ще се спрем, изглежда никога няма да открием себе си напълно... Търсенето ще е дълго, мъчително и със съмнителни резултати.

Вие сте доказателство, че е възможен и друг начин на живот. Въпрос на избор, на възможност или на кураж е това?
Наистина се надяваме да сме доказателство, че е възможен друг начин на живот, защото е. Това е висшата ни мисия. Въпрос на избор е определено, както е въпрос на възможности и най-вече на кураж. Тъй като куражът или го имаш, или го нямаш, изборът зависи изцяло от теб, ще се спра само на въпроса за възможностите. За да предприемеш подобно радикално откъсване от системата, се иска не само първоначална инвестиция, но и определен характер и умения. Инвестицията все някак може да се постигне, чрез много работа, спестяване, лишения или ако спечелите от тотото, или ако баща ви е милионер (в нашия случай беше работа и спестяване години наред с една фикс идея в главата). Но уменията и характера, без които е невъзможно, за съжаление много малко хора ги имат.

Дъщеря ви Мая не ходи на традиционно училище. Вие обаче знаете как работи системата. Какво отнема и какво дава на Мая свободата да опознава света и хората със собствените си очи?
Това, че Мая не ходи на училище, много ни плашеше в началото. Имахме опасения, че ще бъде лишена от умствено развитие, от бъдещо професионално реализиране и от социални контакти. Но след толкова време вече сме убедени, че е точно обратното.

Мая получава едно невероятно образование директно от света и от преживяното, обогатено с четене, писане и документални филми. Развива се в една по-природосъобразна насока, извън вредните влияния на консуматорското ни общество. Среща нови приятели навсякъде, където отидем, и фактът, че приятелствата са краткотрайни, я превърна в една много социална личност, която може да общува с деца и хора на всякакви възрасти. В училище децата са изолирани по класове и не общуват с по-малките или по-големите, което никак не е правилно. Също така нещата, които децата учат в училище днес, не са непременно най-важните или правилните. Мая има шанса да учи това, което й е интересно и я влече, и да се развива в насоката, която си избере.

Кой беше най-забавният и най-трудният момент в пътуването ви досега?
Най-трудно ни беше по време на бурята в Юкатанския канал, а най- забавно е когато плаваме и се появят делфините. Всеки път им се радваме като малки деца. Изобщо най-забавно е винаги, когато сме в компанията на диви животни, било то делфини, китове, маймунки, фламинго (стига да не са акулки, разбира се...)

Как се справяте с болестите? Ваксинирате ли се?
Не сме привърженици на ваксини, лекарства и други химии. Гледаме да се поддържаме здрави чрез физически упражнения, а отскоро – и чрез по-добро хранене. Елиминирахме захарта и алкохола от диетата ни, почти не ядем тестени произведения и наблягаме на пресни плодове и зеленчуци. И много чесън. Тренираме почти всеки ден, тичаме и правим упражнения. Когато се разболеем от нещо сериозно, като например инфекция, отиваме на доктор, независимо в коя държава сме и се лекуваме. Засега да чукнем на дърво, почти не сме боледували.

Къде ще бъдете по празниците? Как ще празнувате?
Напоследък където и да отидем по света, срещаме българи. Изглежда българите сме плъзнали и сме навсякъде! Даже на едни малки безлюдни островчета в Архипелага на перлите попаднахме на група подпийнали нашенци, които бяха дошли на ваканция с една моторна яхта точно когато и ние бяхме там! А благодарение на блога ни и това, че сме популярни в България, където и да отидем, все някой се обажда „Хей, аз съм тук, хайде да се запознаем!”. И така, да се срещаме с българи по света се превърна в основна цел на това пътешествие. Имаме си колекция от „българи по света”, която расте с голяма сила. В Коста Рика ни очакват двойка млади научни работници от България, които изучават пещерните прилепи там, а в Никарагуа ще си опънем палатката в двора на Радо. В Перу има друго младо българско семейство, с което също се надяваме да се запознаем скоро. По празниците ще сме в Никарагуа, където живее семейството на Радо, един приятел, който срещнахме тук, в Панама. Най-вероятно ще празнуваме с тях, една традиционна българска Коледа, с баница и сармички.