Пътуването по света ме научи да ценя малките неща в живота

Засякохме Мо в София, малко след като пътешествието му беше приключило. В страната ни го довело привлекателно бизнес предложение. След като работил известно време в Ирландия в компании като Apple и Google, сега в София той ще е бизнес партньор в технологична компания.

За уроците и предизвикателствата по пътя – ирландецът Мо пред Economy.bg

Мо, би ли завършил изречението – „Да пътувам за мен означава да ......?”
Да живея.

Как се оказа на пътя?
Изисква се много кураж, за да направиш първата крачка. Тя е много е важна. Веднъж след като си направил първата стъпка, ти просто продължаваш напред, като се изправяш пред различни предизвикателства по пътя.

Какво те провокира да предприемеш това пътуване – чисто любопитство или желанието да постигнеш самопознание?
По малко и от двете. Винаги ми е било любопитно как живеят другите хора. Като тийнейджър, а и все още, обичах да гледам много документални филми. Винаги са ми били интересни филмите за чуждите култури, особено за различните племена. Винаги съм се чудел как живеят те. Защото ако сега на нас ни се дояде нещо, просто отиваме в супермаркета и си го купуваме, докато те трябва да отидат на лов или да вървят километри, за да си набавят вода. Така че основно бях воден от желанието си да опозная чуждата култура.

Кои страни успя да посетиш и колко дълго продължи пътуването ти?
Бил съм на много места. Обикалях из Азия няколко месеца, след това продължих към Океания, Нова Зеландия и Австралия, после отново се върнах в Азия, а оттам към Европа. Пътуването ми продължи 2 години и два месеца. В началото тръгнах с идеята да посетя Тайланд и после да стигна до Нова Зеландия. По пътя решавах кои други страни още искам да видя. Така стигнах до Малайзия, Индонезия, Филипините, Сингапур, Лаос, Камбоджа, Виетнам, Австралия и т.н.

Каква е цената – финансова и емоционална, на едно подобно пътуване?
Чисто финансово по груби сметки съм похарчил между 12-15 хил. евро. Това е един много ограничен бюджет. На много места съм работил срещу храна или подслон.
Чисто емоционално за мен всичко е въпрос на предизвикателства. Във всяка страна, в която съм бил, съм си поставял някаква цел и предизвикателство. Например в Нова Зеландия обикалях на стоп из цялата страна. Къмпингувах много. И шестмесечният ми престой там не струваше толкова много, а това е страна с доста висок стандарт на живот. Разбира се, има различни начини да пътуваш евтино. Можеш да научиш за тях в Интернет, но можеш и просто да попиташ местните.

Кои са най-големите предизвикателства при соло пътешествията?
Много са. Пътуването сам те изморява физически и емоционално. Но психическата умора е по-голяма. Защото ако си физически здрав, ще можеш да си носиш раницата и да продължиш да вървиш. Не така стоят нещата, когато трябва да продължиш, а ти е трудно да намериш сили емоционално. Когато се опитваш да спреш кола на стоп някъде в нищото в Нова Зеландия и си задаваш въпроса „Защо, по дяволите, правя това?” Една част от мозъка ми си задава този въпрос, а другата ми казва – продължавай! Важно е да не се отказваш, а да продължиш.

Страната, хората или обичаите, които те впечатлиха най-много?
По-скоро хората са ме впечатлявали. Например в Азия. Толкова много страни и всяка една от тях си има своята уникална култура и традиции. Ако отидеш в Бали, то ще видиш, че той е тотално различен от останалата част на Индонезия. Имат различни религии, традиции, култура и дори различни езици. Пътувайки от един остров на друг, виждаш как и традициите се сменят. За мен това е много интересно – една страна с различни култури и традиции.

Страната, която те изненада най-много?
Никога не съм тръгвал с предварителни очаквания към дадена страна. Никога не съм търсил предварително информация за дадена страна онлайн. Просто отивам на място и реагирам според случващото се. Никога не резервирам място за спане онлайн, не знам каква е използваната валута или валутния курс в дадена страна. Според мен, колкото по-малко използваш Интернет при пътуване, толкова по-добре. Винаги съм си представял как през 60-те или 70-те години на ХХ век хората са пътували. Как са успявали тогава – нямало е банкомати, нямало е Интернет, нищо от това не е съществувало. И те все пак са пътували. По време на пътуването си срещах възрастни хора и това беше един от основните ми въпроси – как са пътували преди. Опитвах се да направя нещо подобно на тях. Днес не осъзнаваме колко е лесно да се пътува.

Най-странната храна, която някога си опитвал?
Ядох скакалци в Тайланд.

Защо в Тасмания реши нарочно да останеш без пари и как попадна в джунглата в Малайзия, живеейки сред местно племе?
В Тасмания нарочно реших да похарча всичко и да остана без пари. Исках да видя как ще реагирам. И всичко, което трябваше да направя, е да почукам на вратите на хората и да помоля да ми дадат работа. Имах палатка, където да спя. Хранех се с ориз и нудели, които са много евтини. Работих различни неща, плащаха ми и така започнах отново от нулата.
В Малайзия спах в джунглата. Това беше една от целите ми да пътувам до страната. Исках да пробвам как се живее в джунглата с местно племе.

Как те допуснаха сред племето?
С питане. Много хора просто не смеят да попитат. Запознах се с гид в парка, където срещнахме човек от племето. Помолих гида да попита човека от племето на неговия език и той се съгласи. След това прекарахме няколко дни заедно в джунглата. Срещу доброволчески труд по почистване на планината те ми позволиха да спя при тях. Показаха ми как оцеляват и как ловуват маймуни с ръчно направени инструменти.

Кое е най-важното нещо, което научи за себе си по време на пътуването?
Едно от най-важните неща, които научаваш по време на едно подобно пътуване, е да си признателен. Това е нещо, за което обикновено не си даваме сметка. Да цениш големите, но също и малките неща. Много често ние не забелязваме тези малки неща, които ни заобикалят. Когато излезем от зоната си на комфорт и нямаме ни най-малка идея, какво ще правим, къде ще отидем, какво ще ядем, кого ще срещнем, къде ще спим, всичко това ни научава как да ценим това, което имаме. Така че за мен един от най-важните уроци от това дълго пътуване беше да се науча да ценя и да бъда признателен.

Какво научи за хората, за човешката природа, докато обикаляше по света?
Научих, че всички ние, независимо от културата си, сме готови да подадем ръка и да предложим помощ на човек в нужда. Всички сме добри по свой собствен начин. Дали ще помогнеш с информация какво може да се прави на определено място, или ще предложиш храна или място за преспиване на турист, всеки има какво да даде.

Има ли нещо, което според теб обединява хората по света? Доколко си приличаме, когато става дума за общочовешки преживявания, като болест, смърт или любов?
Определено има различни обичаи. Но има нещо, което ни обединява. Според мен всички ние търсим едно нещо – щастие. Едно от нещата, които научих по време на пътуването, е, че бедните са по-щастливи от богатите. Звучи налудничаво, но идете в Азия, където хората живеят в бамбукови колиби, ядат ориз всеки ден, но въпреки това имат огромни усмивки на лицата си и винаги са много гостоприемни. В Европа също има бедни хора, но в сравнение с тези в Азия, те са богати. Но всички търсим едно нещо – щастие.

Много хора считат пътуването в чужбина за скъпо удоволствие. Какво би им казал?
Не е скъпо. Парите никога не са проблем да пътуваш. Проблем са нашите приоритети. Да, имаш нужда от пари, но не чак толкова много. Има много страни, където можеш да се храниш евтино и да намериш евтин подслон. Можеш да преживееш с по 10 евро на ден. А ако идваш от Европа, 10 евро на ден са нищо. Всичко е въпрос на приоритети. Някои хора не искат да спят в хостели, а в хотели. Не искат да ядат улична храна, а да се хранят в ресторанти. Това е въпрос на правилно разпределение на приоритетите. Продай колата си и си купи колело или ходи пеш. Можеш да спестиш пари, които после да използваш за пътуване. Не е задължително пътуването да е две години. Така че не мисля, че парите са проблем.

Най-важният съвет за пътуване?
Не планирай пътуването си, просто тръгни!

Как попадна в България?
Докато още пътувах из Европа, получих имейл с предложение за работа. Реших да дойда и да видя за какво става дума. Оказа се добра възможност. Ще бъда бизнес партньор в компанията EmbedKom Engineering и за момента ще се фокусирам повече върху бизнеса, отколкото върху пътуването. Но никога няма да спра да пътувам. Това беше едно от изискванията ми, преди да започна работа.

Защо избра да работиш в България, след като в Ирландия си работил за компании като Apple и Google?
Не съм избирал България, България избра мен. Не съм се установявал някъде през последните шест години. Винаги предпочитам да съм отворен за нови преживявания, отколкото да се фокусирам само върху една страна, където да градя кариера и семейство. Предпочитам да обикалям. И след като се откри възможност тук, реших да се възползвам и да видя какво ще се получи, вместо по-късно да си кажа, че е трябвало да го направя. Трябва да се поемат рискове, независимо дали в работата или в живота.