Амината Туре, бивш премиер на Сенегал: Обществото очаква жените да са тихи и послушни. Аз не съм такава.

„Има много успешни истории в Африка, просто не се говори за тях достатъчно”, обяснява ми бившият премиер на Сенегал Амината Туре. Тя е втората жена министър-председател на страната. И може да не ви се вярва, но в Африка – континент, считан от мнозина все още за трети свят, жените на лидерски позиции не са малко. Сенегал е третата страна в света с най-високо участие на жени в парламента. Почти половината депутати в страната са дами.

Как една африканска страна е станала пример за останалия свят и какво е да си жена премиер в Африка – Амината Туре, бивш министър-председател на Сенегал, пред Economy.bg.

Туре беше в София за участие в Глобалния форум на жените лидери, организиран от Съвета на жените в бизнеса в България и ЮНЕСКО.

Г-жо Туре, идвате от Африка, която много хора все още считат за трети свят. Същевременно  Вие сте били премиер на Сенегал, а много страни на Запад, включително САЩ и България, не са имали жена за министър-председател. Как си обяснявате това? По-активни ли са африканските жени?
Има доста погрешни схващания за Африка. В Сенегал например 49% от депутатите в парламента са жени. Аз бях втората жена премиер в историята на страната. Преди това съм била министър на правосъдието – отново втората жена на тази позиция в страната. Така че в Африка голяма част от прогреса се дължи на жените. Просто това не се знае от медиите, защото те повече се интересуват от тъжните истории. Но има и много успешни истории в Африка. Континентът се справя доста добре икономически. В Сенегал, Западна Африка, откъдето идвам, ние регистрираме икономически ръст от 6.5% тази година. Нещата се развиват добре. И жените са много активни. Имаме много граждански организации, ръководени от жени. От дълги години те се борят да насърчат жените на политическата сцена. Африка се развива, но просто не се говори достатъчно за това.

Сенегал е сред 10-те страни в света с най-висок процент участие на жени в парламента. Как постигнахте това?
Да, ние сме в топ 10. Мисля, че сме на трето място в света. Постигнахме това благодарение на закона. Вярвам в силата на закона и така от 25%-ово участие на жените в парламента ние постигнахме 49%. Някои считат, че не трябва да има законови квоти за жените в парламента, но аз не съм съгласна. Когато обществото не може да гарантира справедливост, законът трябва да го направи. Благодарение на закона постигнахме прогрес.

Индикация за какво е това високо участие на жени в парламента?
Ние настоявахме за това пред властите. Отне доста време и парламентът реши да прокара т.нар. „закон за паритет”. За всички изборни позиции разпределението жени-мъже трябва да е 50/50%. Ако нямаш такова разпределение, не можеш да управляваш като политическа партия.

Известна сте като „Желязната лейди” на Сенегал. Труден ли беше пътят до върха?
Обществото очаква жените да са много тихи, послушни и спокойни. Но аз не съм такава. Известна съм като „Желязна лейди”, но аз не съм. Аз съм просто нормален гражданин и човек. Трябва да насърчим следващото поколение млади жени да бъдат по-активни граждани. Няма значение дали са жени, или мъже, важно е да са способни и ангажирани граждани. Но тъй като още не сме достигнали това ниво като общество, законът трябва да го гарантира. Когато жени се борят за това, в което вярват, те биват стереотипизирани като „агресивни жени”. Но когато мъж направи същото, то тогава той се счита за силен мъж. Аз не вярвам в това. Вярвам в ангажираността и затова се боря да постигна това, в което вярвам.

Какво научихте от опита си като една от малкото жени премиери в Африка?
Трудно е. Трябва да започнеш много отрано. За да изградиш лидерски умения, е важно да възпитаваш децата по начин, по който те да се чувстват самоуверени, особено младите момичета. Още от малки да им казваш, че са умни, че могат да постигнат това, което и едно момче може да постигне.
Моят баща имаше шест дъщери и двама синове.Той ни казваше, че можем да постигнем, каквото поискаме, ако се постараем. Това се опитвам да предам и на моите деца. Това трябва да предадем и на всички деца по света.

Имате амбицията да станете първата жена президент в Сенегал. Как ще насърчите овластяването на жените, ако бъдете избрана?
Ще помисля за това. Все още не е станало. Настоящият президент ще се опита да бъде преизбран и ние ще го подкрепим. Но аз вярвам, че всичко е възможно за жените. Също както и за мъжете. Правилата трябва да са еднакви. Затова е важно законодателството. Както е във футбола – всички играят по едни и същи правила. В някои страни обаче те се различават, като например жените не могат да работят в армията или да заемат определени позиции. Всички тези ограничения трябва да бъдат премахнати, за да може жените да станат пълноправни граждани.
Искам също да подчертая, че жените трябва да работят с мъжете. Не съм поддръжник на противопоставянето между мъже и жени. Аз самата съм имала много ментори мъже. Моят първи поддръжник беше баща ми. По света има прекрасни мъже, които подкрепят жените. Аз не вярвам в идеята за женско гето. Важно е жените, които са постигнали успех, да помогнат на по-младото поколение да стигне до там, закъдето се е запътило. Мъжете също могат да бъдат ментори на по-младите жени. Бащите играят много важна роля във възпитаването на самоуверени дъщери. Такъв беше моят случай с баща ми.

Защо жените трябва да играят по-голяма роля в политиката?
Защото така е справедливо. Жените съставляват повече от половината от световното население. Така че навсякъде по света трябва да има равенство в разпределението на политическите постове между мъжете и жените. За мен това е естествено. Живеем в 21-ви век. Това не трябва да стои като въпрос. Хората трябва да бъдат преценявани според способностите и опита им, а не дали са мъже, или жени. Аз съм жена. Не са ме питали дали искам да съм жена, или не. Така е и с мъжете. Според мен полът не би трябвало да е фактор за дискриминация. Отчитаме прогрес, но е твърде слаб. Той трябва да бъде ускорен. Затова са нужни закони, които да се изпълняват.

Как жените могат да допринесат за постигането на стабилност в Африка?
Мисля, че жените са много ангажирани с постигането на мир, защото те са тези, които страдат най-много, когато избухне война. В моята страна никога не е имало преврат или война. Да се надяваме да останем така стабилни. Но от работата ми в ООН знам, че има групи жени, които са способни да насърчават мира, защото те и децата са сред първите, които понасят тежестта на войната или на социалните безредици. Те се тези, които се възползват най-много от състоянието на мир. Жените имат много по-голям интерес да има мир. Затова те се ангажират в мироопазващи процеси. Мирът не е просто да няма война. Мирът предполага също всеки да има достоен живот. Това за мен е мир. Всеки гражданин, всяко семейство да има достъп до достоен стандарт на живот.

Чий пример следвахте в политиката?
Имах различни модели, които да следвам. Като повечето африкански деца по това време и за мен Нелсън Мандела беше пример. Била съм сигурно на 12-14 години, когато започнах да си давам сметка, какво се случва в Совето (предградие на Йоханесбург): малки деца, застрелвани от полицията. Бях на същата възраст по това време. По-късно в университета започнах да се ангажирам с анти-апартейд движението. Когато бях студентка, времената бяха много бурни по света – апартейдът в Южна Африка, Палестинският въпрос и т.н. Ангажирахме се с всички тези въпроси и така бяхме въвлечени в политиката от много ранна възраст.

Какъв пример искате Вие да бъдете?
Бих искала да насърчавам мирните отношения между половете. Защото не съм съгласна с концепцията, че само жените са от значение. Считам, че за изграждането на мирно и единно общество роля имат и мъжете. Аз имам две дъщери и един син. Искам и двата пола да са успешни. Бих искала също да насърча изграждането на лидерство без предразсъдъци, където всеки може да участва, независимо дали е беден, или богат, дали е образован, или не. Бих искала да насърча и международният мир. Вярвам, че в 21-ви век човечеството трябва да се помири. Много абсурдно е според мен, че все още има войни и безредици.

Сенегал и съседните страни са изправени пред нова заплаха от екстремисти. Какъв би бил Вашият отговор на тази заплаха?
Да, определено има безпокойство сред нас. Сенегал е мюсюлманска страна – 97% от населението са мюсюлмани, но Ислямът при нас е много толерантен. Първият президент на Сенегал беше християнин и той беше подкрепен от мюсюлмански религиозни лидери при положение, че опонентът му беше мюсюлманин. Така че ние сме много отворени. Имаме смесени бракове. Надявам се да успеем да запазим това положение. Правителството работи много усилено в тази посока. Има много рискови фактори около нас, но такъв е и светът, в който живеем. Никой никъде вече не е в безопасност.