Първо британският парламент ще трябва да гласува решението, взето от хората на референдума
Тъй като референдумът във Великобритания не е обвързващ, тоест резултатите от него не са задължителни за прилагане от държавата, британският парламент ще трябва да гласува излизането на страната от Европейския съюз. Теоретично депутатите могат да блокират това решение като гласуват против него. Да се тръгне обаче срещу волята на народа, изразена в национален референдум, би било истинско политическо самоубийство, коментира BBC.
И така парламентът ще трябва да приеме законите, необходими на Великобритания да излезе от ЕС, започвайки с отмяна на Акта на европейските общности от 1972. Освен това споразумението за оттегляне на страната също трябва да бъде одобрено от парламента. Там Камарата на Лордовете или на Общините могат да гласуват „против“.
Въпреки това споразумението пак може да бъде прието. Процедурата е следната – ако Камарата на Общините гласува против, договорът пак може да бъде ратифициран, ако правителството излезе със становище, в което да обясни защо договорът трябва да бъде ратифициран въпреки отказа на Камарата. Ако камарата на Общините не се обяви против това становище в рамките на 21 дни, договорът ще бъде ратифициран. Ако обаче се обяви „против“ целият процес може да се повтаря за неопределено дълго време.
Възможен сценарий за „прескачане“ на резултатите от референдума е ако се свикат парламентарни избори и те бъдат спечелени от партия, подкрепяща оставането на страната в ЕС. Тогава референдумът би могъл да бъде пренебрегнат с обяснението, че резултатът от изборите е по-важен от този от референдума. За целта обаче 2/3 от депутатите ще трябва да гласуват в полза на нови избори преди тези през 2020.
Член 50 от Европейския договор позволява на страна-членка да уведоми ЕС, че се оттегля и задължава съюза да се опита да договори „споразумение за оттегляне“. За да се задейства този член, премиерът на дадената страна трябва да уведоми официално ЕС, за намерението за оттегляне.
Споразумението за оттегляне може да се договаря в продължение на две години. През това време всички правила и закони на ЕС ще продължат да важат за Великобритания. Страната ще участва в икономиката на съюза както обикновено, но няма да има думата по отношение на вътрешните дискусии и решения на ЕС, които касаят нейното напускане.
От страна на ЕС по споразумението за оттегляне ще преговаря Европейската комисия, която трябва да получи мандат от европейските министри, одобрен от правителствата на страните-членки. Комисията ще действа „като квалифицирано мнозинство, след като получи одобрението на Европейския парламент“. Това означава, че ЕП може да бъде допълнителен непредвидим фактор при преговорите са сделка между ЕС и Великобритания.
Има вероятност, ако преговорния процес пропусне някои области (например транспорт, услуги, инвестиции и др.), които са от особено значение за определени страни-членки, постигнатото споразумение да бъде разглеждано като „смесено“. Това означава, че то ще трябва да бъде одобрено от националните парламенти на всички страни-членки по отделно.
Освен това Европейските договори ще трябва да бъдат поправени с оглед отразяване напускането на Великобритания. На практика това означава, че финалната сделка ще трябва да бъде ратифицирана от европейските лидери с квалифицирано мнозинство, мнозинство в Европейския парламент и от националните парламенти на оставащите 27 страни-членки.
