Изданието публикува пътепис на свой автор, озовал се у нас за сватба в Хасково
Лукас Питърсън е автор, който пише статии за пътуване по света с икономичен бюджет за New York Times. Той се озовава в България, защото неговият братовчед го е поканил на своята сватба, а булката е българка от Хасково.
Лукас описва подробно своето пътуване до България, което освен до Хасково, стига и до Черноморието, в пътепис, който изданието публикува със заглавие „До красивото Черно море на България“.
Разказът започва с описание и съвети за евтино пътуване до България, преминава през наемането на кола и описването на добрите български пътища. При пътуването, обаче, според Лукас, ако човек е на двулентов път трябва да „карате отбранително: българските шофьори са агресивни при изпреварването“.
Разказът продължава със съвети за хотели и допълнителна информация за цени на престой и различни услуги. Лукас описва България като място „пропито с история“, където храната е фантастична и на страхотни цени. Според него дори най-опърпания пътешественик може да си позволи да яде в заведение, а не само улична храна или пекарни.
Пътешествието стига до Бургас, където преминава през бургаския археологически музей и велообиколка на Морската градина. Впечатленията на автора са, че у нас като цяло има малко хора, които говорят английски. Въпреки това една от жените в археологическия музей говори езика и го развежда из Бургас. Друго, което прави впечатление на американеца, е че повечето табели у нас са на кирилица.
„И макар че историята в България е впечатляваща, аз бях още по-пленен от качеството и цената на храната“, споделя Лукас. След това следва разказ за пекарните, дюнерите и заведенията, които е посетил, шопските салати и цените на храната у нас.
След Бургас разказът отвежда в Несебър и Созопол. Отново история, но този път освен калдъръмените улици, удивлението на автора е предизвикано и от Черно море. Той многократно разказва в своя пътепис за „спиращите дъха морски гледки“ по българското Черноморие, както и за белия пясък по плажовете.
Разказът завършва така: „Екскурзията ми до плажа беше важна и аз изобщо не бях подготвен за нея, но въпреки това продължих. Събух се по боксерки, зарязах дрехите си в една уединена част близо до стената и се гмурнах. Водата беше хладна и възхитително освежителна върху кожата ми. Носех се по гръб, слушах звуците на семейства на пикник, плисъка на вълните, слаб ритъм на музика, идващ отнякъде надолу по плажа, и се чудех как така не съм успял да стигна до тази част от света по-рано.“
