четвъртък, 28 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    73791 прочитания

    Бездомникът милионер: Невъзможно е само неизпробваното

    Американският предприемач и автор на книгата „Забравих да умра“ Халил Рафати пред Economy.bg
    29 ноември 2016, 16:26 a+ a- a

    Запознайте се с „човека, който забрави да умре“! Преди 15 години Халил Рафати е на косъм от смъртта заради свръхдоза хероин. Лекарите го спасяват. Година по-късно – през 2002, той отново се докосва до смъртта, след като е прострелян сериозно. Малко след това остава без дом и започва да живее на „Скид Роу” – улицата, превърнала се в синоним на бедността, в Лос Анджелис. За малко дори попада в затвора. Бездомен, наркозависим, покрит с възпалени рани, тежащ едва 48 килограма. Така изглеждал Халил преди 13 години. Изминал дълъг път оттогава, днес 46-годишният Халил Рафати е мултимилионер и собственик на верига от барове за сокове!


    Рафати описва историята си в мемоарната книга „Забравих да умра“ (I Forgot to Die). Историята в нея започва от Толедо, щата Охайо, където Халил е роден през 1969. Син е на полякиня еврейка и палестинец мюсюлманин. Детството му е изпълнено със сексуално и физическо насилие, чести сблъсъци със закона и желание за бягство. През 1992 най-накрая успява да избяга в Лос Анджелис. След усилен труд стартира собствен бизнес за поправка на спортни автомобили. Сред клиентите му са Елизабет Тейлър, китаристът на Guns N ‘Roses Слаш и актьорът Джеф Бриджис. Това обаче не го прави доволен и той започва да инвестира припечеленото в закупуване и препродажба на марихуана. Самият той започва да употребява марихуана, а по-късно пробва и хероин. Това, пише той в книгата си, му дава нещото, за което винаги е мечтал: „детство“.
    Прави многобройни опити да скъса с наркотиците, като последният е през 2003. „Най-накрая стигнах абсолютното дъно. Просто вече нямаше накъде повече да се копае – всичките ми лопати бяха счупени. Бях съкрушен“, разказва той. Тогава решава, че трябва да се вземе в ръце и да се откаже от наркотиците. Негов приятел започва да му носи здравословни сокове, които му помагат да се възстанови. През 2007 самият той основава възстановителен център Riviera Recovery в Малибу, където започва да измисля и да предлага смутита за пациентите и персонала. Там Рафати създава коктейла за възстановяване Wolverine с банан, перуанска мака, пчелен прашец и пчелно млечице, който по-късно се превръща в символ на веригата му заведения Sun Life. „Идеята му е да подсилва и укрепва пациентите”, отбелязва Рафати. За пет години той разширява бизнеса си и вече има шест магазина. Сред феновете на напитките му „Елексир на живота” и „Щастие” са актьорът Дейвид Духовни и вокалистът на Red Hot Chili Peppers Антъни Кидис.
    Вдъхновяващата история на Халил Рафати обиколи медиите по цял свят, вкл. New York Times, ABC, CBS и др. Economy.bg също успя да се свърже с Халил. Вижте какво сподели той пред нас.

    Халил, озаглавил си книгата си „Забравих да умра“. Преди близо половин век известният психиатър Виктор Франкъл, оцелял по време на Холокоста, пише в своята книга „Човекът в търсене на смисъл“, че: „Онзи, които има своето „защо“ да живее, може да понесе почти всяко „как“. В този смисъл кое беше твоето „защо“ да живееш и да „забравиш да умреш“?
    Две неща. Първото, по ирония на съдбата, е свързано с майка ми и цялото страдание, на което я подложих. Осъзнавах, че тя ще страда ужасно много, ако последвам моето егоистично желание да умра. Причината, поради която казвам по ирония на съдбата, е, че по време на Втората световна война майка ми също е била в концентрационен лагер. Вторият фактор (и не мисля, че се отличавам много от останалите хора в това отношение) е, че се чувствам добре и ми носи удоволствие да служа на приятелите, съседите и на хората от моята общност (и всяка нова общност, където откривам нов магазин). Прави ме много щастлив да давам работа на хората, да им помагам да бъдат здрави, както и постоянното взаимодействие с моите служители и клиенти. Това е антидепресантът, който винаги съм търсил.

    Какво кара хората да действат саморазрушително? Какви бяха твоите причини да се самосаботираш?
    Травми, преживени в ранното детство, пренебрежение и малтретиране могат да накарат хората да действат саморазрушително. Това бяха и моите причини да се самосаботирам.

    Ако можеше да дадеш съвет на Халил отпреди години, който тъкмо е достигнал „дъното на всички дъна“, какъв би бил този съвет?
    Поздравления, че най-сетне стигна дъното, защото сега има само една възможност да продължиш – нагоре. Прости на себе си за егоистичните си действия. Прости на другите, които са те наранявали. Позволи си да си отдъхнеш и започни да мечтаеш отново, да мечтаеш смело. Твоят успех и постижения ще бъдат отражение на твоите мисловни модели и вярвания.

    Отново Виктор Франкъл пише: „Когато вече не сме в състояние да променим дадена ситуация, сме принудени да променим себе си“. Спомняш ли си кой беше точният момент, в който осъзна, че трябва да промениш нещо?
    Точният момент, в който си дадох сметка, че трябва да променя нещо, беше осем или девет месеца след като спрях наркотиците. Веднъж след като непознатото чувство на това да съм чист и трезвен отмина, аз достигнах емоционалното си дъно. В това състояние все пак успях да осъзная, че за всичко, което се случваше в живота ми - и хубаво, и лошо, на 100% бях отговорен аз.

    Какво ти даде сили да се изправиш в този момент?
    Бог.

    Кой беше най-ценният урок, който научи от този период?
    Че невъзможно е само неизпробваното.

    Оценяват ли според теб хората повече приятелите и близките си, когато са на дъното?
    Не, те не ценят повече приятелите и близките, когато са на дъното, защото те са заети да се правят на жертви и да се самосъжаляват.

    Предполагам, че пътят, който си поел, след като веднъж си се изправил, не е бил лек. Какво ти помогна да се придържаш към целите си и да не се върнеш обратно към наркотиците?
    Болката, която изпитах, когато бях на абсолютното дъно, беше толкова голяма, толкова силна, толкова дълбока и всепоглъщаща, че и до днес все още ме преследва. Споменът ми за нея не е далечен. Напротив, той е напълно непокътнат – не само по отношение на това, през което минах и почувствах, но също и затова как бързо мога да се върна към това състояние на неразбираема поквара и упадък.

    Ако можеш да миксираш перфектният коктейл от най-добрите съвети за хора, които се чувстват на дъното, какви биха били нужните съставки? Защо хората да се изправят в момента?
    Нямам представа защо хората би трябвало да се изправят сега или да се променят. Повечето хора казват, че искат да се променят, но всъщност не искат. Повечето хора искат обратно играчките си, гаджетата или съпрузите си. Повечето хора всъщност не искат да се променят. Така че не знам дали те трябва да се променят. Това е личен избор. И както един известен писател е казал някога: „Повечето хора прекарват живота си в тихо отчаяние“ (бел. ред.: Хенри Дейвид Торо). Ако хората са преживели достатъчно болка и са честни със себе си, то тогава те биха могли и вероятно биха се променили. Но не е моя работа да ги призовавам да се променят. Аз съм тук единствено, за да танцувам моя танц. Другите също трябва да танцуват своя собствен танц. Аз съм тук, за да танцувам моя танц и ако това ви харесва, тогава добре, ако не ви харесва, също е добре. Аз съм тук само заради моя танц.

    А кой беше миксът, който те превърна от бездомен наркозависим в милионер предприемач?
    Определено 90% беше да се изчистя от наркотиците и алкохола, защото ако не бях, сега щеше да съм мъртъв. Даже бих казал, че това е 99% от съставката. Ако оставим наркотиците и алкохола настрана и предположим, че човек е на правилния път, останалата част от уравнението е проста: създадох си дребни навици, които следвах и повтарях всеки ден за дълъг период от време. Тези малки, простички всекидневни навици доведоха до значителни резултати. Аз си лягам рано вечер и ставам рано сутрин. Опитвам се да спестявам толкова пари, колкото е възможно. Инвестирах толкова пари, колкото е възможно. Работех по 7 дни в седмицата. В началото работех на четири места, обикновено по 18-20 часа на ден. Хората казват, че съм късметлия. Аз им отговарям, че съм благословен. Разбира се, ако искате да ме наречете късметлия, моля първо разберете как съм станал късметлия. Станах късметлия, като работех по 18-20 часа на ден дълги години наред.

    Кой беше твоят вдъхновител за трансформацията?
    Моят бизнес партньор и най-добър приятел Хейли Горси.

    Защо реши да напишеш книга?
    Исках да покажа на други хора, преживели страдание или все още страдащи, че биха могли да се променят.

    Какво точно съдържат твоите сокове, че са толкова успешни?
    100% сертифицирани органични съставки и много любов.

    Какво беше най-голямото предизвикателство, докато се опитваше да създадеш успешен бизнес?
    Да разбера, че не всеки иска да постигне успех. Имах служители, които искаха да получат работа само за да имат някаква работа, а не за да постигнат успех в живота си.

     

    Интервю: Детелина Калфова

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 12 минути
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 57 минути
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 2 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 4 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 6 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк