Декс Торик-Бартън: Живеем във време на огромни възможности и много сериозни рискове

„Най-голямото предизвикателство сега е, че трябва да пиша собствените си речи“, споделя ми Декс Торик-Бартън близо два месеца, след като влезе в световните новини с решението си да напусне работата мечта в SpaceX, където отговаряше за комуникациите, за да се бори за социална промяна в рамките на основаната от него организация Onward. Торик-Бартън e един от големите критици на Доналд Тръмп и макар да подчертава, че решението му да напусне една от компаниите на Илън Мъск е лично, в интервю за CNNMoney той посочва, че единствената причина, за да напусне, е, „за да се бори с кошмар – бъдеще, в което светът е по-затворен и по-малко милостив“. „Едва когато съберем кураж, за да се борим за хора отвъд пределите на семейството и страните ни, ще можем да изградим траен мир“, пише той в своя публикация.
До ноември 2016 Торик-Бартън отговоря за комуникациите в SpaceX. От 2012 до 2014 той е автор на речите на Марк Зукърбърг във Facebook. Преди това е бил гласът зад бившия изпълнителен директор на Google и настоящ председател на компанията майка Alphabet Ерик Шмид. Започва кариерата си като говорител на бившия генерален секретар на ООН Бан Ки Мун.
Декс Торик-Бартън беше в София като лектор на форума за иновации Innovation Explorer.

Economy.bg разговаря с него за бъдещите му проекти, включително и с български политици, и какво е да пишеш речите на шефовете на Facebook и Google. А каква е позицията на Декс Торик-Бартън по отношение на рисковете и ползите от изкуствения интелект – вижте тук.

Декс, напускаш работата мечта в SpaceX, след като Доналд Тръмп е избран за президент. Казваш, че ще се фокусираш върху социалната промяна. Не можеше ли да това да стане в рамките на SpaceX?
Човек трябва да прецени къде работата му ще има най-голям ефект и къде да фокусира енергията си. За мен най-важният въпрос, по който исках да работя поне през следващите няколко години, е свързан с имигрантите и бежанците. Аз съм син на двама имигранти, а баща ми беше бежанец от Бирма по време на Втората световна война. Чувствам се лично ангажиран да допринеса за бъдещ свят, който да възприема имиграцията като положителна за обществото и който защитава бежанците – най-уязвимите хора на света. Чувствам се принуден да се боря за имигрантите и бежанците във време, когато не само администрацията на Тръмп, но и много други хора по света и в Европа поставят под съмнение защо трябва да приветстваме тези хора сред нас. Да продължим политиката на отворени врати е изключително важно, за да изградим бъдещ свят, който защитава най-уязвимите и който прегръща иновациите. Същите ценности, които технологичният свят проповядва – да се изгради общество, в което хората имат достъп до знания и нови възможности, това са същите ценности, които ни призовават да отворим границите си за хора от цял свят, хора, които могат да реализират пълния си потенциал сред нас.

Беше ли по някакъв начин окуражен да напуснеш SpaceX, след като основателят й Илън Мъск изрази готовност да работи с новия президент?
Не, това е изцяло лично решение - нещо, с което съм ангажиран от дълго време. Ако погледнете назад, ще видите, че през последните няколко години съм защитавал правата на имигрантите и бежанците. Не е било внезапно решение, а резултат от различни моменти, които доведоха до избора на Тръмп за президент на САЩ.

Но изборът на Тръмп беше резултат от демократичен избор.
Да, много хора гласуваха за Доналд Тръмп и той е легитимният президент на САЩ. В същото време в една демокрация зависи от всички от нас да се борим и защитаваме алтернативите, когато не сме съгласни.

Какви са алтернативите?
Това е основният проблем, който трябва да решим. Доналд Тръмп и националистическите движения по света и в Европа имат близка визия какво общество искат да изградят. Доналд Тръмп има мироглед, който беше поднесен много просто и разбираемо за хората – „Да направим Америка велика отново“. Оказа се, че целият му мироглед e фокусиран около този слоган. Той всъщност няма истинска програма за това как да реши проблемите на обществото. Но другата страна, ако има такава, няма послание. Каква е интернационалистката алтернатива да се направи Америка велика отново? Какво могат да кажат на избирателите си политици, които вярват в свободната търговия, демокрацията и спазването на международните човешки права и върховенството на закона? Как да убедим хората, че глобализацията е нещо, което е добро за обществото, а не е процес, който е от полза само за т.нар. „глобални елити“. Това е основното предизвикателство за хората, които вярват в глобалния либерален ред и то спешно трябва да бъде решено.

Как?
Все още не знам. Точно това се опитвам да разбера. Ако знаех как да го направя, щях да съм президент.

Що за хора напускат мечтаната работа, за да са борят за социални каузи? Спомена, че за теб това е било лично решение. В публикация споменаваш смъртта на баща си и че той те е научил да се бориш за опазването на света. Всъщност винаги ли е личен мотивът?
Силициевата долина има склонност да привлича хора, които силно вярват в дадена визия за света и които са движени от определени ценности. Те са хората, които Доналд Тръмп категоризира като „глобални елити“, защото те изповядват глобални ценности. Те търсят решение на въпроса как да бъдат в услуга на възможно най-голям брой хора с технологиите, които създават. Точно затова реших, че трябва да започна да работя по тези въпроси. Защото точно сега бъдещето на много хора по цял свят e под заплаха. А технологиите, които Силициевата долина създава, са в полза на дългосрочното бъдеще на човечеството. Но краткосрочното бъдеще също е от значение. Ако не създадем общество с ценности, които окуражават отворените врати и уважението към хората от други общности, то иновациите, които ще изградим, ще бъдат изопачени. Иновациите не могат да се случат във вакуум, те са продукт на обществото, в което живеем. Точно затова например Съветският съюз е бил обречен на провал. Едно затворено общество като това никога не би могло да овладее ценностите, които да доведат до успешни иновации. Един от любимите ми примери е, когато през 80-те години на ХХв. Xerox машините започват да се разпространяват. Нужен е бил специален лиценз, за да имаш такава машина в офиса си. Тя трябвало да бъде заключвана нощем зад стоманена врата, за да се гарантира, че служителите няма да фотокопират различни неща, които да могат да бъдат разпространени и да отправят предизвикателство към комунистическия режим. Това е пример как технологиите се използват за потискане на нови гледни точки и нови идеи. Днес живеем във времена, когато хората казват, че трябва да се пресече имиграцията, да се спрат хората, които идват в страната ни, защото те нямат нищо общо с нас, да се пресече бежанският поток, защото страната не може да се справи с още новодошли. Но всички тези хора, които пристигат, могат да са източник на следващата велика идея. Те може да са източник на бъдещия растеж и възможности, които да направят тази страна по-велика. А когато затвориш вратата си за тях, ти затваряш вратата за бъдещето.

Споменаваш, че си имал трудни отношения с баща си, но в даден момент си осъзнал, че: „човекът, който си станал, не може да бъде отделен от човека, който е бил бащата ти“. Как те промени това разбиране?
Историята е нещо, което често изглежда несвързана с настоящето. Рядко се случва да мислим за неща, които са се случили в поколението преди нас. Събития, които са се случили само няколко години по-рано, изглеждат като далечни спомени. Но историята е относително кратка. Втората световна война е била само преди по-малко от едно поколение. Нашите родители, баби и дядовци са живели в свят, който буквално е горял. Родителите ни са живели в свят, който е бил на ръба на апокалипсис. Да разбера и наистина да осъзная трудностите, през които баща ми и много други наши предци са преминали, ме мотивира силно. Защото си давам сметка, колко крехък е модерният свят. Ние сме склонни да вярваме, че светът ни върви към по-добро и че кривата на прогреса върви устойчиво нагоре. Но хората са мислели по подобен начин много пъти през годините. Много често европейците са считали, че бъдещето неизбежно ще бъде по-мирно и добро. И много пъти те са били шокирани от случващото се. Намираме се в подобен момент сега. Време, което обещава огромни възможности, но също и невъобразими рискове за Европа и света. Затова имам усещане за неотложност по отношение на разрешаването на въпроса как да възстановим доверието в либералния световен ред.

В публикацията си пишеш: „Всеки бежанец е пример за свят, който не е успял да използва общата си сила за общото добро. Точно сега историята на баща ми се повтаря отново и отново от друго поколение“. Какво може да се направи, за да не се повтаря тази история отново?
Това, което можем да направим на първо място, е да хуманизираме историите на имигрантите и бежанците. Често това, че хората казват, че имигрантите и бежанците не трябва да бъдат приемани в общността им, е резултат от това, че те ги разглеждат като Другите, които нямат място сред тях, които ще поставят под въпрос ценностите им.

Но хората в Европа вече така са привикнали с историите на бежанците, че все по-рядко се трогват от тях.
Абсолютно не съм съгласен с това. Да, в Европа има много такива истории, но те не са получили никакъв отклик. Тези истории не са били използвани по никакъв начин, за да бъдат обвързани с политическия дневен ред. Има хора, които споделят тези истории всеки ден, но не се питат какво точно означава това по отношение на управленските решения, които взимаме, за да създадем общество, което да приема имигранти.

Това от хората ли зависи, или от правителствата?
Всички правителства са съставени и подкрепяни от хора. За да се постигне какъвто и да е политически консенсус, трябва да започнем чрез разказване и хуманизиране на тези истории и изграждане на такъв световен ред.

Кой трябва да разказва тези истории?
Всички ние.

Планираш ли да влезеш в политиката? В речта си по време на мирната демонстрация #NoBanNoWall в Сан Франциско казваш, че сред тълпата хора е следващият президент на САЩ. Може ли ти да си този човек?
Няма как да бъда аз, защото не съм роден в САЩ и няма как да стана президент. Бих казал, че съм политически активен, но не се боря за пост в момента. Помагам на други хора, които се борят за това.
През последните месеци работя с много политици, включително някои от България. Според мен те ще са едни от най-добрите лидери на следващото поколение. Те ще защитават ценностите, в които вярвам. Има много гласове в следващото поколение на Европа, които ще се борят за ценности като тези на отворените врати. Нашата работа като хора, които вярват в тези ценности, е да открием тези лидери и да ги подкрепим. Също да им позволим да формират мироглед, който да ангажира повече хора.

Кои са тези хора от България?
Не мога да кажа повече в момента.

Как ще им помагаш?
Основният фокус ще е как България формира политиките и посоката на развитие на ЕС като цяло в отговор на тези кризи и предизвикателства. Предизвикателствата, свързани с национализма и бежанската криза, са предизвикателства, с които България не се сблъсква сама. Те са общоевропейски предизвикателства. Единственият начин да се разработят устойчиви решения е като се работи с партньори, съюзници и съседни страни. Като човек, който е работил едновременно в дипломацията и в технологичния сектор, това са областите, в които считам, че мога да допринеса малко. Да се помогне по отношение на прокарването на нови решения на европейско ниво според мен ще е най-важното нещо, където България може да направи през следващите години.

Баща ти е от Бирма, днешен Мианмар. Каква е позицията ти по отношение на насилието срещу мюсюлманското малцинство в страната, което от ООН определиха като непоносимо?
Насилието в Бирма е невъобразимо и трябва да бъде осъдено. Смятам, че то е напомняне за международната общност, че макар Бирма да е започнала процес на реабилитация, този процес не бива да бъде приключен, докато Бирма не изгради истинска система, която уважава правата на всичките си малцинства и не изгради устойчив мир в страната. Десетилетия наред Бирма е била свидетел на граждански вълнения и война, които още не са приключили. Международната общност трябва да помогне на правителството да реши този проблем и да изиска властите да бъдат държани отговорни.

Как си обясняваш това, че националният лидер и носител на Нобелова награда за мир Аунг Сан Су Чи мълчи по този въпрос?
Не знам достатъчно по отношение на нейната позиция по този въпрос. Но бих казал, че правителството й е под огромно напрежение в момента. Социално-икономическите предизвикателства, с които Бирма се сблъсква, са огромни. Тя се сблъсква с огромни предизвикателства по изграждането на добре развита инфраструктура и администрация. И определено има нужда от по-голяма подкрепа от страна на международната общност.

Писал си речите на трима от най-известните CEO-та в технологичния свят. Казват, че зад всеки успял човек стой един още по-добър автор на речи. Какво е усещането да четеш мислите на Марк Зукърбърг, Ерик Шмид и Илън Мъск?
Никога не съм писал речите на Мъск. Отговарях за комуникациите в SpaceX. Но най-важното нещо, за да разчетеш нечий глас, е да разчетеш неговия светоглед. Трябва да научиш как той мисли. Много хора разбират писането на речи за други хора като копиране на света им, но това въобще не е вярно. По-скоро трябва да разбереш какво мотивира съответния човек и какъв е мирогледът му.

Авторите на речи стоят обикновено на заден план. Какво е усещането сега, когато ти се налага да се изправиш пред хората?
Най-голямото предизвикателство сега е, че трябва да пиша собствените си речи. Когато става дума за писане на собствените им речи, на хората, които се занимават с това професионално, им е ужасно трудно. Те постоянно премислят и се колебаят относно написаното. Хората, които пишат речи, са тези, чиято кариера протича във формулиране на идеите на други хора. Най-хубавото е, че имах шанса да работа с много невероятни хора и да споделя част от формирането на мирогледа им. Сега имам шанса да доразвия тези идеи по различен начин и да формулирам собствения си глас. Това наистина е вълнуващ и предизвикателен момент.

Работиш за социална промяна в момента, а преди си работил за Google и Facebook, които много хора определят като новите империи. Как един човек обединява тези два свята?
Работих за ООН преди да премина към технологичния свят. Едно от нещата, което винаги ме е поразявало, е колко бавно се случва всичко там. Минават много години преди една програма да бъде реализирана. Тя може и да не е успешна, но се продължава сляпо с изпълнението й години преди да бъде изоставена. Това е пример за голяма бюрокрация, която отслабва вярата на хората в големите институции на глобализацията.
Технологичният сектор и ООН са като деня и нощта. Ако ООН беше компания в Силициевата долина, тя би умряла още преди десетилетия. Всъщност е добре, че ООН не е в Силициевата долина, защото често казано ние имаме нужда от нея. Но начинът, по който тя работи трябва да бъде променен. Това се отнася и за неправителствения сектор като цяло. Трябва да се научим как да работим възможно най-бързо и обхватно, както технологичните компании, но по отношение на социалната промяна.

Но все пак, каква е позицията ти по отношение на това, че Google и Facebook биват разглеждани като новите империи? (бел. ред.: виж сп. Economist от 9-и апр. 2016)
Не съм съгласен с това. Концепцията за империята е, че съществува, като изнудва населението, за да се облагодетелства центърът. Google и Facebook са компании с мисии, чиято цел е да служат на глобалната общност. Работил съм за двете компании и абсолютно вярвам в тяхната искреност, че искат да позволят на хората да се сдобият със социално-икономическите инструменти, за да се подобри живота на всеки. Те са фундаментално различни от империите. Общото между тях и много от организациите в миналото е, че имат огромно влияние върху ежедневието ни. Хората трябва да се замислят колко влияние искаме тези компании да имат върху ежедневието ни.

Ако се срещнем отново след 5 години, с какво ще се занимаваш?
Бих се надявал да съм разработил част от новите си идеи, които да започнат да адресират част от големите проблеми чрез малки, но осезаеми стъпки. Вероятно ще работя за неправителствени организации, но е възможно да се върна и към правителствени институции или в Силициевата долина. Не подценявам колко големи са тези предизвикателства и колко дребен може да е един човек в адресирането им. Затова ми се ще да вярвам, че ще направя много малки, но надявам се ценни промени.

Интервю: Детелина Калфова