Искам, когато животът ми премине като на лента пред очите ми, гледането да си струва

„Не искам да се обърна назад и да си дам сметка, че съм пропилял живота си“. Така 33-годишният ирландец Джони Уорд описва мотивацията си да посети всички 197 страни в света. „Чувствам, че наистина живея живота си“, споделя той.
Ирландецът прекарва последните 10 години в обикаляне по света. Този месец той успява да постигне целта си да посети всички страни на планетата. Норвегия е последната държава в списъка му. Сега Джони се опитва да получи официално признание от Рекордите на Гинес като най-младия човек, обиколил всички страни по света.
По време на 10-годишното си странстване по света той е арестуван два пъти, хоспитализиран в 20 страни, става свидетел на престрелки и военни конфликти.
Поставя си за цел да обиколи света през 2006, след като е заминал с еднопосочен билет за САЩ. През първите пет години успява да преживее, преподавайки английски език. Пред следващите години той стартира блог за пътувания, с който успява да си докара над 1.5 млн. долара. В момента притежава дигитална медийна компания.
„Бъдете честни със себе си! Признайте какво наистина искате от живота. И следвайте тази мечта! Ако искате да работите от 9 до 5 от понеделник до петък в продължение на 50 години, направете го. Но бъдете наясно, че вие сте тези, които са направили този избор“, подчертава Джони. И обяснява, че ще продължи да пътува до края на живота си. Следващата му цел е 80-дневно пътуване от Белфаст до Банкок без да лети със самолет. Междувременно събира средства за училищно оборудване и изграждане на игрище за деца бежанци от Мианма в Северен Тайланд чрез проекта Give Back Give Away.

Economy.bg се свърза с Джони Уорд по Skype, за да ни разкаже повече за уроците по пътя. А докато разговаряхме с него, от BBC го потърсиха за участие в документален филм.

Джони, как би завършил изречението – „Да пътувам за мен означава да ......?”
За мен да пътувам означава да бъда свободен.

Как се оказа на пътя?
Никога не съм бил част от т.нар. „реален живот“. Завърших университет през 2006 и още на следващия ден заминах с еднопосочен билет за САЩ. Така че в моя случай не става дума за това да съм бил част от „реалния живот“ и после да съм решил, че това е ужасно и да започна да пътувам. Аз пътувам от първия момент, в който останах без ангажименти.

Какво те провокира да предприемеш това пътуване – чисто любопитство или желанието да постигнеш самопознание?
Не искам да се обърна назад и да си дам сметка, че съм пропилял живота си. Светът е едно огромно красиво място, пълно с чудесни хора и аз исках да видя всичко, да опитам всичко, да правя всичко. Имам много откачени преживявания и спомени, които силно ценя. Искам да съм сигурен, че когато животът ми премине като на лента пред очите ми, гледането ще си струва. И аз наистина се чувствам така. Понякога е било опасно и съм си казвал, че не искам да умра, но ако се случи, няма да съжалявам за нищо. За 33-те си години живот съм успял да направя толкова много неща. Чувствам, че наистина живея живота си. Така че това е моята мотивация да пътувам.

Обиколил си целия свят. Колко дълго продължи пътуването ти?
Отне ми почти 11 години.

Каква е цената – финансова и емоционална, на едно подобно пътуване?
Финансово това приключение ми струваше може би около 250-300 хил. долара. Но емоционално ми струваше доста повече. Наистина е много трудно. Хората си мислят, че ако си посетил всяка страна в света, то значи имаш достатъчно пари и време, за да го направиш. Сякаш всичко е въпрос на това да имаш пари и време. Що се отнася до мен, аз произхождам от бедно семейство. Парите и времето не са най-важното в случая. Все пак зависи как предпочиташ да пътуваш. Но за да можеш да изследваш света сам, без да се предадеш, когато си уплашен, да продължиш, когато си самотен, уморен или болен, това наистина е трудно. Много пъти съм бил на ръба да се откажа. Много е трудно да поддържаш емоционалното си ниво стабилно.

Коя е страната, която те впечатли най-много?
Трудно е да се каже. Защото всяка страна и всички хора са хубави по-своему. Но наистина ми хареса да пътувам из арабския свят. За мен арабите са най-скромните, щедри, мили и отворени хора.

Страната, която те изненада най-много?
Саудитска Арабия ме изненада. Опитах се да не се влияя от медиите. И не съм съгласен с политиката на страната. Определено има нужда от още напредък, но въпреки това Саудитска Арабия се оказа много по-напреднала, отколкото медиите ни внушават. Има жени, които се разхождат без забрадки. Имам последователки там, които ме заведоха на закуска, само те и аз. Беше много по-нормално, отколкото очаквах. Начинът, по който медиите представят страната – жени, покрити целите в черно, с които не можеш да говориш или да докоснеш, това не е така. Страната е много по-отворена. Разбира се, може да бъде още по-отворена.

Най-добрите съвети за пътуване?
Най-важният съвет е да се научиш да правиш пари онлайн, за да не се налага никога да се прибираш у дома.

Кое е най-важното нещо, което научи за себе си по време на пътуването?
Трудно ми е да кажа, защото пътуването ми трая много дълго. Това не беше просто кратко пътешествие, това е целият ми живот. Аз живея живота си по този начин.
Иначе научих, че ако реша да направя нещо, независимо колко време ще ми отнеме, аз ще го осъществя. Ще го реализирам, като бъда проактивен. Всяко решение, което взема, ще ме води в посоката, в която искам да вървя. Например, аз не знаех почти нищо затова как се изкарват пари онлайн, не знаех нищо за програмирането, много слаб фотограф съм, но знаех, че искам да мога да споделям историите си, да мога да вдъхновявам хората. Така въпреки всичко което не мога да правя, аз успях да реализирам целта си. Защото го исках много. Не го направих, като качвам вдъхновяващи цитати в Instagram, а като действах.

Какво би казал на хората, които се колебаят дали да предприемат такова пътуване?
Макар и за мен това да е глупаво, ако хората приемат живота в офис с работно време от 9 до 5, тогава им пожелавам успех. Не им казвам: „Не го правете!“ Това, което бих казал, е: Бъдете честни със себе си! Признайте какво наистина искате от живота. И следвайте тази мечта!“ Ако наистина искате да работите от понеделник до петък от 9 до 5 в продължение на 50 години, въпреки че ми е трудно да го повярвам, направете го. Но бъдете наясно, че вие сте тези, които са направили този избор. Така че бих казал на хората: „Бъдете честни със себе си какво искате от живота!“

Доколко хората по света си приличаме, когато става дума за общочовешки преживявания, като болест, смърт или любов? Еднакви ли сме в това отношение?
Разбира се, че сме напълно еднакви. Да, ядем различна храна, носим различни дрехи, молим се на различни богове, но всички сме хора. Влюбваме се, ядосваме се, тъжим, напълно еднакви сме. И само защото танцуваме на различна музика, пием или не пием различен алкохол, емоциите са същите.

Какви са спомените ти от България?
Посетих България през 2012. Прекарах в страната може би около две седмици. Ходих до Варна и след това до София. Бях и в провинцията някъде, но не си спомням къде точно. Общо 10 дни. Опитвам се да прекарвам поне по 10 дни във всяка страна.

Много хора считат пътуването в чужбина за скъпо удоволствие. Какво би им казал?
Скъпо зависи за кого. Ако някой от Бангладеш се опитва да пътува, да, то определено тогава пътуването за него е скъпо удоволствие. Но ако някой бял младеж от Испания ми каже, че е скъпо, то тогава бих му казал, че не му вярвам. Не ми казвайте, че пътуването е скъпо, когато използвате iPhone, пиете кафе в Starbucks или носите дънки Diesel. Всичко е въпрос на приоритети. Хората ме питат как можеш да си позволиш да пътуваш повече от три месеца. Но те ходят да се напиват в Ибиса, Испания, и похарчват за две седмици толкова, колкото аз за три месеца някъде. Хората си създават пречки, за да си намират извинения и да не правят това, което искат.

Ще продължиш ли да пътуваш?
Ще пътувам цял живот.