вторник, 24 октомври 2017  RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1446 прочитания

    Въпрос на време е България да има своя Орхан Памук

    Световноизвестната американска писателка Елизабет Костова пред Economy.bg
    27 септември 2017, 12:10 a+ a- a

    Литературата помага да се преодолее мълчанието за миналото, обяснява ми американската писателка Елизабет Костова. Тя е омъжена за българин и нарича България своя втора родина.
    От дебютния й роман „Историкът“, който е бестселър на „Ню Йорк Таймс”, до момента е реализиран тираж от над 5 млн. екземпляра. Издаден е в над 40 страни в цял свят и е включен в списъка „Десетте най-добри книги на годината“ на USA Today.

    Костова е съосновател на фондация „Елизабет Костова“, която активно стимулира и подкрепя творческите усилия на писатели и преводачи на български и английски език.
    Тя е у нас за премиерата на новата си книга „Земя на сенки“ (издателство "Колибри"), чието действие се развива в България.

    За приликите и разликите между българите и американците, за ролята на литературата за справяне със сенките от миналото и кога България ще има своя бестселър – Economy.bg разговаря със световноизвестната писателка Елизабет Костова.

    България през очите на една американка

    Елизабет, познавате добре България. Какво е нещото, което Ви впечатлява най-много в българите и в страната ни?
    Идвам тук от около 28 години. Станах свидетел на доста промени. Видях различни лица на България. Но едно от нещата, което винаги ме е впечатлявало, са българите и ангажираността им с историята, което не се забелязва така силно при нас, в САЩ. Разбира се, отчасти това се дължи на историческия ви опит, но донякъде това е и културно обусловено.
    Още първия път, когато пристигнах тук, хората бяха много гостоприемни, топли и приятелски настроени към мен, чужденката. Американците също са много дружелюбни, но не сме така гостоприемни. По-резервирани сме. За мен беше наистина вълнуващо преживяване да дойда тук и да се запозная с хора, които са толкова щедри към чужденците. Мисля, че съм запазила част от това чувство през всичките тези 28 години.

    Колко различна е България днес в сравнение с преди 28 години, когато пристигнахте за първи път?
    Пристигнах през ноември 1989 – седмица след падането на Берлинската стена. Тогава започнаха промените и тук. Беше вълнуващо да бъда в страната, защото това бяха времена на интензивни промени. Да видиш миналото, настоящето и може би малко от бъдещето, всичко едновременно.
    Днес страната е много различна от 1989. Тук промяната беше от една много затворена към света страна към едно много оживено, глобализирано място, част от големия свят, където вече живеят и много българи.

    Мислите ли, че промените тук се случиха твърде бързо и че по пътя към глобализацията изгубихме нещо?
    Като цяло ползата от тези процеси е по-голяма от загубата. Защото основни свободи като свободата на словото, които се случиха буквално за една нощ, са изключително важни за човешкия живот. Разбира се, всяка промяна носи загуба. Но смятам, че част от загубите се дължат повече на глобализацията, отколкото на политическите промени.

    Кои са основните прилики и разлики между българи и американци?

    Колко си приличат и колко са различни българите от американците?
    Има някои важни разлики. Една от тях е, че в САЩ ние сме склонни да гледаме напред постоянно. Имаме лошия навик да забравяме историята и мисля, че си плащаме за това сега. Също сме големи оптимисти. Иновативни сме и винаги намираме решение. Това понякога ни навлича доста проблеми на световната сцена. Склонни сме да мислим, че трябва да контролираме нещата, може би повече отколкото е уместно. Много хора от моето поколение все повече оспорват това. Особено днес, когато имаме потенциално потисническо правителство. Много е обезпокоително.
    В България имате много вариации на това. Миналото се завръща като отговор на различни процеси, та дори под формата на реакционизъм. Тук също е налице доста песимизъм. Понякога това си има своето логично обяснение заради преживяното от хората. Нормално е те да са песимисти. Но не е добре, когато обществото не се опитва да намира поводи за оптимизъм.
    Един от героите българи в книгата ми казва на американската героиня: „В САЩ не се интересувате от история, а в България не можем да се възстановим от нея“. Не съм напълно съгласна, защото всеки може да се възстанови, но трябва доста работа. Литературата помага да се преодолее мълчанието по отношение на миналото. Една от ролите на литературата е да разбие мълчанието, не под формата на поучения, а по съвсем човешки начин. Като опише реални хора, които изживяват тези съвсем реални неща.

    Кои са най-големите предразсъдъци на американците спрямо българите?
    Част от предразсъдъците, които вероятно някои по-възрастни американци, живели по времето на Студената война, имат, са, че България и други страни от този регион все още по някакъв начин са близки или все още са част от Русия.

    Страна на сенки ли е България?

    "Земя на сенки" ли е България?
    Не, не мисля, че България е земя на сенки. За мен Shadow Land се крие в историята, в миналото. Не само миналото в България, но навсякъде. Човешката история въобще е Shadow Land. Има толкова много неща от миналото, които все още спохождат всяко общество.
    Освен това Shadow Land в книгата има и друго значение. Младата американка идва в България, носейки своята лична трагедия. Така че тя живее в една своеобразна Shadow Land, в която хората попадат по принцип, когато се борят с някакви демони от миналото.

    Как трябва да се справим със сенките от миналото?
    Не мога да кажа какво трябва да направят другите страни по отношение на историята им. Знам, че за САЩ най-добрият лек по отношение на най-черните дни в историята ни беше постепенно да започнем да говорим за това. Защото мълчанието само увеличава болката. Много е важно да се говори открито какво се е случило в миналото и да се почетат хората, които са пострадали от него по някакъв начин. И това трябва да се направи на политическо ниво.

    Като че ли у нас не се говори достатъчно и сякаш няма много книги по темата. Една от малкото книги, която адресира тези минали събития, е „Власт и съпротива“ на живеещия в Германия Илия Троянов. Мислите ли, че по-лесно може да се пише за подобни болезнени събития от чужбина? По-ясно ли може да се види истината от разстояние?
    Това е много, много интересен въпрос. Дистанцията винаги помага. Но считам, че тези истории биха били разказани най-задълбочено от хора, които живеят тук. И които или са изпитали този период в младежките си години, или чиито родители, баби и дядовци са пострадали или са участвали по някакъв начин в тези събития. Според мен външният поглед е просто първа крачка в тази посока. Има много български писатели, които започват да адресират това минало в страната. Писатели, като Ангел Игов, Алек Попов и много други. Смятам, че литературата на една страна е един от основните й източници за справяне с миналото. Защото тя разказва човешки истории. И не е толкова лесно да превърнеш литературата в политическо оръжие.

    На истинска история ли е базирана книгата Ви?
    Цигуларят в основата на книгата е до голяма степен измислен герой. Но четох доста истории, гледах документални филми, говорих с хора, преживели тези събития. Опитах да пресъздам много точно историите им от този период. Но не исках да се фокусирам върху конкретна история, защото за мен беше важно да отдам нужното уважение на тези хора и техните наследници.
    Знаете, че в книгата става дума и за лагер на труда. Не съм писала за конкретен лагер, а използвах характеристики на различни лагери.

    Повтаря ли се историята?

    Много хора по света днес имат усещане за повтаряне на историята. Съгласна ли сте с това и ако да, защо не си научаваме уроците?
    Ние едновременно се учим и повтаряме историята. На всички ни се иска да не я повтаряме, а само да се учим. Един от възможните отговори е, че поколенията забравят.
    Историята, книгите, музеите, документалните филми ни помагат да не забравяме. Една от големите идеи, родили се след Холокоста в Европа, е: „Никога отново“ или „Никога да не забравяме“. Историците и учените правят огромни усилия да запазят тази история жива, защото те осъзнават, че ако тя присъства завинаги в книгите, проучванията, филмите, дискусиите, то тогава шансът да се повтори това е малък.
    Може би има нужда от нещо подобно в Източна Европа. Не мога да говоря като човек от региона, а само като такъв, който чувства страните тук близки. Смятам, че ще е полезно и тук да има своеобразно „Никога отново“.
    В момента в цяла Европа и в САЩ ставаме свидетели на възхода на национализма. Той често се подхранва от страховете на хората. Според мен колкото повече му се противопоставяме днес, по-малко вероятно е той да се разпространи на повече места. Голям срам ще е, ако не се поучим от историята.

    Кога България ще има своя Орхан Памук?

    Подкрепяте много български писатели. Виждате ли автори с потенциал книгите им да се превърнат в бестселъри?
    Българските писатели се превеждат все повече и повече в САЩ. България има невероятни истории за разказване.
    Често си мисля за Орхан Памук и как той успя да направи известна една доста далечна за Запада култура, да запознае с нея американските, британските, австралийските или западноевропейските читатели. Той използва характерните черти на града си, на историята на страната си, на културата, и ги направи толкова достъпни за света, че заслужено получи Нобелова награда за литература.
    Мисля, че силните страни на България в литературата са културата и историята й. И колкото повече български автори пишат за това, без да се притесняват как светът ще ги приеме, толкова повече интересът на чуждите читатели ще се засили. Както се случи и с Орхан Памук.

    Има ли според Вас България свой Орхан Памук?
    Мисля, че е само въпрос на време това да се случи.

    Нагоре
    Отпечатай
    Коментари ()
     

    преди 5 часа
    Българското вино очарова Белгия, Холандия и Люксембург
    Страната ни беше почетен гост на специализираното изложение „Мегавино“
    преди 5 часа
    Привличаме туристи с 12 винено-кулинарни дестинации
    Над 6,5 млн. е общият брой посещения на чуждестранни туристи в България за първите осем месеца на 2017
    преди 1 ден
    Аутсорсинг индустрията у нас с двуцифрен ръст
    Освен в София индустрията на изнесените услуги се развива и в по-големите градове като Пловдив, Бургас и Варна
    преди 1 ден
    Google ще плаща на хакери
    Те ще имат задачата да търсят проблеми в приложения за Android