Ясмин Леви: Музиката е нашата универсална религия

Този глас няма да ви остави безразлични. Ще ви докосне дълбоко, ще ви разтърси из основи, ще ви заведе в различни кътчета на света, ще ви пренесе в други епохи. Запознайте се с огнената Ясмин Леви!
Музиката й е смесица от ладино стихове и фламенко ритми. Ладино е древен език пред изчезване, който се е говорел от сефарадските евреи, избягали от Испания през 1492.
Леви е израелка от испано-турски произход. Родена е в Йерусалим през 1975. Баща й, Ицхак Леви, е бил музиколог, посветен на каузата за събиране и съхраняване на сефардовата музика, предавана от поколение на поколение в продължение на повече от 500 години. Умира, когато Ясмин е много малка, затова тя научава песните главно от майка си, но и от гласа на баща си, слушайки негови записи. Преди няколко години Ясмин прави виртуален дует с баща си.
Заедно със своята интернационална група очарователната певица интерпретира традиционните ладино песни с емоционални вокали и съвременни аранжименти. Два пъти харизматичната певица е номинирана за Наградата за световна музика на BBC.
За първи път Ясмин Леви ще изнесе концерт в България по покана на Event Zone. Тя ще зарадва българските си почитатели на 21 октомври, в Sofia Live Club.

За ролята на музиката като универсална религия Economy.bg разговаря с Ясмин Леви.

Ясмин, какво означава за Вас да пеете на древния език ладино? Какво крие в душата си този език?
Целта на тези песни никога не е била да бъдат изпълнявани на сцена. Хората ги пеели, за да излекуват душите си. Тази музика е помогнала на евреите, изпъдени от Испания, да преживеят всички житейски трудности. Поддържала е жива историята им, наследството им. Това означава тя за мен. Тя е моята душа, моята кръв, моето наследство, моите баща и майка, моите спомени.

Смесвате различни стилове: от музиката на сефардските евреи-бежанци, през фламенкото до музиката на Близкия изток. Колко дълъг път изминахте, за да намерите точния баланс в този микс? А също и да се почувствате уверена да направите подобна интерпретация?
Винаги съм била смела, през целия си живот. И когато започнах да смесвам тези стилове, хората не спираха да казват: „не, не, не“. Аз обаче слушах сърцето си и с времето нещата дойдоха на мястото си. Разбира се, когато взимаш такива големи решения, често правиш и грешки. Но постепенно създадох своя собствен музикален свят.

Как Ви преобрази тази много богата и разнообразна на стилове музика?
Това съм аз, изцяло. Отраснах в Йерусалим, където се смесват различни култури. Хора от цял свят идват да живеят тук. Израснах, слушайки всякаква музика, така че съм резултат от това музикално богатство, това е изворът, от който черпя вдъхновение да творя.

Казвате: „Аз съм най-щастливият човек на света, но с голяма тъга в сърцето си“. Как могат толкова крайни емоции да съжителстват в един човек? Музиката ли е Вашето бягство?
Аз съм щастлива. Но съм и тъжна, когато съм сама и слушам сърцето си. Това е хубаво нещо. Тъгата е дар за мен, защото аз творя, черпейки от нея. Когато съм истински щастлива, не мога да творя. И тогава съм наистина отчаяна. Тази тъга, не е нещо, което мога да обясня. Тя сакаш е останала от предишни животи. Просто я чувствам и изживявам.

Музиката ли избра Вас или Вие – нея?
О, не, определено тя ме избра. Направих всичко възможно, за да не стана музикант. Повярвайте ми!

Ако трябва да се самоопределите с една песен, коя би била тя? Как звучи душата Ви в една песен?
„La Alegria“ е песента. В нея е събрана цялата тъга и лудост, които живеят в мен.

Кой е универсалният език, с който докосвате сърцата на толкова много хора от цял свят? Как овладяхте този език?
Това се дължи на Йерусалим, където съм родена и отраснала. Градът е средище, в което живеят хора от цял свят. Там имам възможност да се докосна до различна музика и култура. Това е източникът на моето вдъхновение.
Получавам писма от хора от цял свят. Пишат, че песните ми звучат, сякаш са от родните им страни. Много е хубаво, че толкова хора споделят едно и също чувство за една и съща песен. И причината за това е, че моят музикален извор се подхранва от музиката на всички тези страни.

Казвате: „Моят завет е толерантност“. Имате дуети с турски и близкоизточни музиканти. Каква е ролята на музиката за изграждане на мостове между културите?
Има хора, които никога не биха говорили с мен, защото съм еврейка или защото съм от Израел. В групата ми има както турски, така и ирански музиканти, но когато свирим нямаме нужда от друг език. Споделяме любовта си чрез музиката. Споделяме световете, вярванията и традициите си чрез музиката. Тя е нашият спасител. Тя е дарът, която сме получили отгоре. Музиката щеше да е нашата религия, ако не съществуваха други.

Как можем да съжителстваме с хора с различен произход?
Би било толкова лесно, ако осъзнаем, че не сме по-добри от другите. Определено не сме по-добри от хората, които се различават от нас по начина си на живот, по религията, която изповядват или по цвета на кожата им. Трябва да живеем живота си и да оставим другите да живеят своя. Трябва да отворим сърцата си и да живеем, уважавайки другите.

Идвате в България за първи път. Какво ще бъде Вашето основно послание към българската публика?
Вижте посланието ми във видеото:

Интервю: Детелина Калфова