сряда, 13 декември 2017  RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    9034 прочитания

    Зия Азази: Не си пропилял живота си, ако си направил всичко, за да развиеш потенциала си

    „Да поддържаш способно тяло, умен мозък и чувствително сърце, е най-доброто, което можеш да направиш за живота си“ – модерният дервиш, покорил света, пред Economy.bg
    04 декември 2017, 16:15 a+ a- a

    „Всички ние сме дервиши, но дервишите в нас спят. Не ги будим, защото тичаме след парите, славата и успеха“. Казва ми го човекът, чието име от арабски означава „източник на светлина“. И като един съвременен дервиш Зия Азази наистина се опитва да освети пътя към себепознанието ни. „Невежеството е най-голямата заплаха за човешкия вид днес. Ако не успеем да се справим, с човечеството е свършено“, твърди той. По думите му заради повърхностния и евтин живот, който водим, с годините ставаме все по-гневни. „Отношенията ни, начинът, по който изглеждаме, начинът, по който говорим, музиката, която слушаме, това, с което се храним. Всичко е започнало да губи стойност“.
    Споделя, че целта му е да „поддържам буден моя дервиш в този забързан живот“. Прави го, като поставя по цял свят свои интерпретации на традиционния дервишки танц. Представял е спектаклите си пред кралските семейства на Дания, Мароко, Холандия и Тайланд. До момента е обиколил над 40 държави, над 230 града и е изнесъл над 450 представления. През 2012 участва в откриването на Олимпийските игри в Лондон.
    Признава, че „всички ние сме търсачи на утвърждение“, но славата му помага, за да достигне посланието му до повече хора.

    За танца като пътуване към себе си и към другите, за успеха и капаните на егото, за болките от миналато и уроците от тях – дервишът в прогрес Зия Азази пред Economy.bg

    "Опитвам се да дам израз на всяка частица от мен по време на представлението".

    Зия, в София сте за петото издание на Вашето представление Neo Dervish. На какво според Вас се дължи големият му успех?
    Както всичко в живота, за да се формира нещо солидно, е нужна много практика и време. Вземете например елемента въглерод. Виждаме го навсякъде в природата. Най-простата му форма е в дърветата. Когато дървото падне на земята, при определена температура, налягане и време, то може да се превърне във въглища, а оттам в диаманти – след милиони, дори милиарди години. Така че един и същ елемент може да има различни форми. Диамантът обаче е най-плътната въглеродна форма. Според мен така е и с човешкото познание и опит. Когато едно семейство преживее много различни неща и ги предаде като опитност на децата си, то тогава то може да създаде по-добре подготвено поколение.
    Така е и с изкуството. Когато представяш нещо, базирано на многогодишен опит, то тогава то ще има много по-голям успех от друго, което е още на етап проучвания. В основата на успеха на Neo Dervish е това, че се въртя от 18 години, танцувам от 28 години и съществувам от 48 години. Или може би на всичко онова, което е в подсъзнанието ми. Опитвам се да дам израз на всяка частица от мен по време на представлението. Това е и целта ми, когато правя изкуство. Вероятно именно това прави представлението толкова силно. Това е и причината толкова често да го поставям в София.

    "Ако искаш да преживееш нещо ново, да овладееш каквото и да е умение в живота, трябва да му дадеш шанс, като подходиш без очаквания и без да съдиш".

    Как овладяхте този универсален език, с който докосвате сърцата на хора от цял свят?
    Всички ние сме склонни да съдим другите. Въпреки че сега ще говоря за това, че човек не бива да съди и да има очаквания, разбира се, аз като субект също съдя и имам очаквания към живота. Но ако искаш да преживееш нещо ново, да овладееш каквото и да е умение в живота, трябва да му дадеш шанс, като подходиш без очаквания и без да съдиш. Това е моето мото. В моя артистичен път се опитвам да постигна това. Подхождал съм по този начин към много различни дисциплини – когато се занимавах с гимнастика, балет, джаз, съвременен танц, импровизации, театър, мюзикъл, оперета. Това е и причината езикът, на който говоря на хората, да стане хибриден, миксиран. Вярвам, че като давам израз на този микс по време на представленията ми, мога да докосна всякакъв тип публика. Така хората могат да открият нещо, което им е близко. Заради разнообразието от движения и начин на представяне.

    Колко важно е умението да се „отваряш” към другите, за да се свържеш с тях?
    Много е важно, разбира се. В противен случай това, което се случва на сцената, ще е много егоистично.
    За мен като артист сцената е свещено място. Хората винаги са се опитвали да се свържат с непознатото, с Бог, с божественото, с върховната сила. И по тази причина сме създали различни дисциплини – религии или мистични пътища. Но всички те са пътища, които ни помагат да се чувстваме свързани с това безкрайно Непознато, с големия Източник, от който сме произлезли и при когото ще се върнем. В желанието си да практикуваме това, сме създали различни езици, навици, ритуали и пространства като църкви, джамии и т.н. За мен такива свещени места са студиото и сцената.
    Не мога да изляза на сцената и да правя каквото искам. Разбира се, следвам това, което иска да излезе от мен, но не мога да игнорирам посетителите на представленията ми. Трябва да бъда в контакт с тях. Хората очакват от танцьора да танцува добре, да им демонстрира красиви движения, хубава музика и т.н. Имат тези очаквания. Но аз подхождам така: понякога нарочно правя танца грозен или лош, за да мога да кажа просто: „Хей, нека забравим за малко очакванията. Оставете нещата просто да се случат. Отпуснете се. Станете прозрачни!“ Поемеш ли подобно пътуване заедно с публиката, ще имаш успех. Моята цел е винаги тази: да ги накарам да пътуваме заедно. Така че публиката е много важна част от представлението.

    "Първо танцът промени мен, а после аз го промених".

    Споделяли сте, че за Вас танцът е физическо, емоционално и ментално пътуване. Как започна това пътешествие и как Ви трансформира то?
    Корените ми са от Сирия. Смятам, че понеже предходните поколения са се занимавали със спиритуални практики, вероятно това е станало част от генетичния ни код. Като малко дете обичах да се движа. Въпреки че учих за инженер, открих танците и реших, че искам да стана танцьор. Това ми доставя огромно удоволствие. Но след известно време осъзнах, че езикът на танците, които практикувам, не е мой. Беше като терминология, която ползвам наготово. Хора, които наричат себе си хореографи, ми казваха да следвам техните движения. И аз се опитвах. Защото така щях да получа работа и щяха да ме наричат танцьор. В един момент си дадох сметка, че това не е каквото търся. Особено езикът, който не беше езикът на моето тяло. Той беше малко по-западен, а аз не съм от Запада. Да, разбира се, част от мен е, но това не е всичко. Така един ден реших, че трябва да създам свой речник. Започнах да наемам студиа, да танцувам сам, да се опитвам да разбера какви биха били моите движения. По това време бях запален доста по минимализма. Слушах такава музика, правих и доста повтарящи се движения. И един ден, докато практикувах това, по случайност открих въртенето. Направих просто едно завъртане, но завладян от минимализма и от повтарящите се движения, започнах да се въртя повече.
    Беше доста трудно за мен, защото не знаех как точно да го правя, как да реша проблемите, които възникваха. Но ден след ден започнах да намирам решения. Като инженер мислeх аналитично как да реша проблемите и малко по малко успях да го постигна. Никога не съм взимал уроци по въртене. Учих се сам. После моите първи солови изпълнения провокираха интерес. Те ми помогнаха да израсна в танца. Утвърждението, което получих чрез тези първи скромни солови участия, ми подейства като: „Хей, Зия, на правилния път си! Продължи нататък!“ Почувствах се по-уверен и вече правих различни солови представления. Големи компании започнаха да ме канят като въртящ се танцьор. Това стана моята терминология.

    Танцът ли беше този, който Ви трансформира, или Вие трансформирахте танца?
    Това е като историята с яйцето и кокошката. Откривайки, че тези повторяеми движения са ми интересни, започнах да повтарям въртенето и така се получи танцът. Бих казал, че може би движението влезе в живота ми и ме промени. Но след като бях променен, започнах да гледам по различен начин на ритуалите, на мистиката, на танците, на индивидуалността, на социалната отговорност, на това да бъда артист. Тогава започнах да променям моите движения. Така че първо танцът промени, а после аз го промених. Вече не бях човек, който търси конкретна терминология на движението – дали да бъда истински дервиш, съвременен танцьор, балетист или гимнастик. Просто оставих нещата да се случат.
    Вероятно това беше моето влияние върху движението. По този начин промених танца. Така се появи хибридната терминология за моя танц.

    "Заради евтиния живот, който водим, с годините ставаме все по-гневни. Защото трябва да приемем това болно общество. Но вътре в нас e скрит и голям потенциал за любов и човечност".

    Когато гледах представлението Ви, имах усещането, че сякаш давате външен израз на лудостта вътре във Вас. Как танцът Ви помага да се свържете по-добре с вътрешния си свят, с душата си?
    Според мен с годините всички ставаме луди. Причината е, че в основата на това, което наричаме цивилизован живот, е глупостта. Всичко е толкова повърхностно и евтино. Отношенията ни, начинът, по който изглеждаме, начинът, по който говорим, музиката, която слушаме, това, с което се храним. Всичко е изгубило стойност. Въпреки че знаем, че имаме потенциала да правим нещата по-добре – да се прегръщаме, да се усмихваме един на друг, да се обичаме, да се храним добре, да споделяме познанието, което имаме, да споделяме технологиите, с които разполагаме. Няма нужда да издигаме граници между страните, защото можем да бъдем едно цяло.
    Направихме стъпки в тази посока, но поради невежество тези усилия може да спрат. Невежеството е най-голямата заплаха за човешкия вид. Ако не успеем да се справим, с човечеството е свършено. Живеем в най-опасната епоха в човешката история.

    Защо според Вас се задоволяваме да живеем евтино?
    Ние не сме удовлетворени от този начин на живот. Подмамени сме. Подлъгани сме от различни сили. В опит да не изгубят властта си, някои хора на високи позиции работят усилено, за да държат IQ-то на населението на възможно най-ниско ниво. Например Тръмп, Ердоган, Путин, НАСА, Пентагона, НАТО и т.н. Преднамерено не споделят опит и познание. Когато учените изобретят или открият нещо ново и се опитат да го споделят, веднага някоя сила го придобива и получава правата върху него, така че да го използва само за своите нужди. А ние, останалите, се опитваме да се домогнем до него по някакъв начин. Работим здраво, за да създадем определена технология. Но тя вече съществува и може да бъде споделена с всички. Защото имаме достатъчно ресурси, достатъчно пространство, достатъчно кислород, достатъчно храна. Но не споделяме нищо заради ограниченото ни мислене.
    И заради евтиния живот, който водим, с годините ставаме все по-гневни. Защото трябва да приемем това болно общество. И това наистина ни влудява. Влудява мен, теб и хората навън. Но вътре в нас e скрит и голям потенциал за любов и човечност.
    Когато съм на сцената, просто давам израз на всичко, което е вътре в мен. Така ако успея да сваля тази обвивка от мен, която наричам лудост, като й дам израз, тогава можем да видим бляскавата същина, която е в основата на всеки от нас. Това се случва на сцената. Виждате този луд човек, който сякаш изгубва контрол над себе си, който крещи, скача, танцува, докато накрая пада изтощен. Изразходвал е цялата си енергия, за да се „изчисти“. Удовлетворен е и вече е готов да говори за любов, тъга, меланхолия, човечност.

    "Човешката природа наистина е едно добро огледало на Вселената".

    Какво научихте досега за човешката природа?
    Човешката природа наистина е едно добро огледало на Вселената. Това, което считаме за човешко – добро или лошо, всъщност е доста субективно. Ако си представим, че има друга цивилизация, напр. има теория, че има цивилизация на Марс, която живее под повърхността и се захранва с въглероден диоксид. Тогава за тях кислородът е опасен, докато за нас такъв е въглеродният диоксид. Както виждате – доброто и лошото са много субективни понятия. Вярвам, че човечеството, което е най-сложната позната на този свят цивилизация, с милионите години опит е натрупало в духа ни, в телата ни и в ума ни, всякакъв тип енергия, мисли, идеи. Затова ние сме добро огледало на всичко. Така че ние можем да бъдем много лоши и невероятни ангели, можем да бъдем дяволи или богове, много красиви или много грозни. Защото този организъм, този ум и този дух правят човека човек, притежаващ всякакъв тип качества. Затова бих казал, че ние сме огледало на всичко.

    "Всичко, в което вярваме, става реалност. Ако вярваш в омразата, ще получиш омраза. Ако вярваш в страха, ще живееш в страх. Ако се довериш на любовта, любовта ще дойде".

    Роден сте в Турция, но имате сирийски корени, а сега живеете във Виена. Пресекли сте много граници – географски и културни, а с представленията си разбивате много табута. Приветстват Ви с добре дошъл навсякъде. Днес много хора също пресичат граници в опит да избягат от война и да осигурят по-добро бъдеще за децата си. Те обаче са посрещани с гняв и страх. Как оценявате в този смисъл отговора на мигрантската криза в Европа? Станали ли сме безчувствени към болката на другите хора?
    Абсолютно. Подхождаме с невежество към този въпрос. Всички ние.
    Като артисти ние можем да дадем идеи и предложения, които звучат доста фантастично, нереалистично. Но самият живот е една илюзия. Ако вярваш в илюзии, във фантазии, то тогава те се сбъдват. Всичко, в което вярваме, става реалност. Ако вярваш в омразата, ще получиш омраза. Ако вярваш в страха, ще живееш в страх. Ако се довериш на любовта, любовта ще дойде. Това е много проста формула. Така работи природата. Това твърди и квантовата физика.
    Какво можем да направим? Имаме изключителен потенциал като мозък, като тяло и като дух, като емоционални същества. Значи можем да правим и споделяме всичко. Та ние изстрелваме сателити навсякъде в Слънчевата ни система дори и извън нея. Били сме на Луната, може би ще отидем на Марс скоро. Способни сме да направим много неща. Мохамед, Исус са човешки чеда. Имаме контакт с тези висши сили. Не знаем кой ни е пратил тук и защо съществуваме. Знаем, че сме просто частица от една голяма система. Защо да се избиваме един друг, вместо да обединим сили? Вместо да работим заедно. Този свят е една малка синя точка във безкрайната Вселена. Веднъж след като разбереш това, ще спреш да се бориш с другите.

    Казвате: „Ако човек познава болката, не причинява болка на другите“. В този смисъл смятате ли, че в Европа сме забравили миналото страдание? И ако да, какво означава това за нас като общество?
    Преживявали сме много неща, които са съхранени като факти в нашите библиотеки, в книгите ни, в умовете ни, в сърцата ни дори в телата ни. Можем да ги наречем травма или свобода в зависимост от това какво са ни причинили. След определено време организмът не помни защо имаме тази свобода или тази травма. Но тя е в нас заради ДНК-то ни, заради миналото ни. Това, което трябва да направим, е не да припомняме на потомството ни колко травми или свобода сме имали в миналото. Например в историята – те стреляха по нас или правиха сапун от телата ни. Не става дума за тези детайли, а за същността на тази информация. А тя е – ако това, което сме преживели, е било от значение, то ще остане. Това, което трябва да ни интересува, е кои факти допринасят за здравословния ни живот. Под здрав имам предвид щастлив живот. Ако организмът ми не страда от болести, ако умът ми работи ефективно, и ако сърцето ми все още обича и споделя, то тогава аз съм здрав. И обществото ми е здраво. Затова трябва да работя за поддържането на такава здравословна среда с фактите от миналото. Вместо просто да преразказваме историите отново и отново.

    "Всеки е дервиш. Но дервишите в нас спят. Не ги будим. Защото тичаме след парите, славата, успеха".

    Следвате ли суфистките принципи и извън сцената? Дервиш ли сте и в ежедневието си?
    Първо трябва да се запитаме какво е дервиш. Това е като да отговориш на въпроса – какво е европеец. Кой е европеец? Ако европеец означава някой, който живее в Европа, то тогава ако един турчин се пресели в Европа, значи е европеец. Ако европеец е някой, който притежава европейски паспорт, то тогава и аз съм европеец. По същия начин – какво означава да си дервиш? Да, имаме някаква идея за това кой е европеец и кой е дервиш. Но както не можем ясно да определим кой е европеец днес, така не можем да дадем ясна дефиниция и на дервиша.
    Дервишът е човек, опиянен от любов към Бог. Всички ние сме. Вие не сте ли опиянена? Значи и вие сте дервиш. Всеки е дервиш. Но дервишите в нас спят. Не ги будим. Защото тичаме след парите, славата, успеха. Това, което правя, е да се опитам да разбера и да приложа в съвременния живот създаденото от традицията през миналия век.
    Живеем в 21 век, имаме телекомуникации, изключителни технологии. Умът ни днес работи на бързи обороти. Дори честотата на тялото ни е по-висока отпреди. И затова можем да вършим много неща едновременно в сравнение с предходни поколения. Това, което аз правя, е да поддържам буден моя дервиш в този забързан живот.

    Как дервишката Ви душа съжителства със славата, която имате днес?
    Признанието е нещо важно за всеки субект. Всеки ум, всяко его, всяко сърце има нужда от утвърждение. Да бъдеш обичан всъщност означава да си утвърден от другия. Да, ти си красив, ти си прекрасен. Имаме нужда от валидация. Това колко голямо по размер е утвърждението, също е илюзорно. То може да се напомпа, да се надуе.
    Обществото ни също се основава на славата. Всеки се опитва да стане известен по някакъв начин – дали във Facebook, или чрез останалите комуникационни канали. Защото утвърждаването и признанието са нещо много важно за егото. Тези, които имат власт, знаят това, и злоупотребяват с това, злоупотребяват с нас по този начин. Затова нашето его сега търси още по-голямо утвърждение. Ние сме търсачи на утвърждение. Постоянни търсачи на утвърждение. Разбира се, аз също.
    Но аз се опитвам да държа буден и жив дервиша в мен. Казвам си: „Хей, човече, успокой се. Ти си просто едно тяло като всеки друг. Ти си ум като всеки друг. И ти си дух като всеки друг. Така че, успокой се. Опитай да не забравяш кой си и какъв потенциал имаш. Виж колко си голям. Колко голямо е сърцето ти, умът ти, колко способно е тялото ти. Опитай първо да осъзнаеш това и след това да увеличиш потенциала им“. Най-доброто, което можем да направим за живота си, е да увеличим способностите си – да имаме способно тяло, умен мозък и чувствително сърце. Ако сме работили за разширяване на потенциала си, значи не сме пропилели живота си.
    Да, аз имам нужда от утвърждение, но дервишът в мен казва: „Събуди се и помни. Това е, което трябва да се направи!“
    За какво е полезна славата? Може би за да напълниш театъра, така че твоето послание ще достигне до повече хора. Така от едно представление ще могат да се възползват не 100, а 500 души. И това е страхотно. Славата може да се използва за това. Така можеш да разпространиш посланието си по-бързо. Но ако злоупотребиш със славата, можеш да създадеш балон. Така ще изглеждаш много по-велик, отколкото си. Но това е лъжа. Това не си ти.

    Нагоре
    Отпечатай
    Коментари ()
     

    преди 2 часа
    Норвегия ни подкрепя с 210 млн. евро
    Средствата са за сферите на иновациите, климата, социалното включване, правосъдието и др.
    преди 3 часа
    Три японски фирми стъпват у нас
    Zen Noh foods е започнала производство на замразено суши в Пловдив
    преди 4 часа
    Какво търсиха българите в Google през 2017?
    Вижте какво оглави класацията на най-честите тръсения и по света
    преди 5 часа
    Изравниха таксите за обслужване на пътници през двата терминала на Летище София
    Уеднаквяват се и таксите за пътуващите, независимо от дестинацията – вътрешна или международна