ЕК: До октомври социалните мрежи трябва да се преборят с фалшивите новини

Социалните мрежи трябва да покажат резултати до октомври по отношение на боррбата с фалшивите новини. Това отбеляза еврокомисарят по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество Мария Габриел при представянето на нови мерки на ЕК за борба с онлайн дезинформацията.

"Европейската комисия дава възможност на социалните мрежи да разрешат проблема веднъж завинаги", отбеляза Габриел. По думите й до юли те трябва да приемат кодекс, изработен от комисията. "Ще очакваме видими и измерими резултати през октомври и ако резултатите се окажат незадоволителни, ще предложим до декември допълнителни мерки, в т.ч. с регулаторен характер", посочи еврокомисарят.

Комисарят, отговарящ за Съюза на сигурност, Джулиан Кинг, заяви: „Използването на фалшивите новини и онлайн дезинформацията като оръжие представлява сериозна заплаха за сигурността на нашите общества. Интернет платформите са главните действащи лица, които могат да се противопоставят на субектите, злоупотребяващи с тяхната инфраструктура, както и да гарантират безопасността на своите потребители и на обществото.“

Неотдавнашните разкрития относно Facebook и Cambridge Analytica, показващи как точно може да бъде злоупотребявано с лични данни по време на избори, са своевременно напомняне за необходимостта от допълнителни мерки за гарантиране на устойчивите демократични процеси.

Комисията определя дезинформацията като „доказуемо невярна или подвеждаща информация, която е създадена, представяна и умишлено разпространявана с цел извличане на икономическа изгода или въвеждане на обществеността в заблуждение и която може да нанесе вреди на обществото“.

83% от участниците в последното проучване на Евробарометър смятат, че фалшивите новини представляват опасност за демокрацията. Особена тревога сред отговорилите буди умишлената дезинформация, насочена към изборни манипулации и миграционни политики. В проучването се изтъква също значението на качествените медии: анкетираните смятат традиционните медии за най-достоверен източник на новини (радиото със 70%, телевизията с 66%, печатните издания с 63 %). Онлайн източниците на новини и уебсайтовете с видеоматериали се ползват с най-ниско доверие — съответно средно с 26% и 27%.

Комисията предлага редица мерки за борба с онлайн дезинформацията, сред които:

Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията: като първа стъпка онлайн платформите трябва до юли да разработят и спазват общ кодекс за поведение с цел:

Гарантиране на прозрачността при финансирането на спонсорирано съдържание, по-специално на политическа реклама, както и ограничаване на възможностите за целенасочено влияние от страна на политическата реклама и намаляване на приходите на лицата, разпространяващи дезинформация;

Внасяне на по-голяма яснота относно функционирането на алгоритмите и създаване на възможности за външни проверки;

Улесняване на потребителите при намирането и ползването на различни информационни източници, представящи алтернативни гледни точки;

Въвеждане на мерки за идентифициране и закриване на фалшиви профили и за решаване на проблема с автоматичните ботове;

Осигуряване на възможности за проверителите на факти, изследователите и публичните органи да следят непрекъснато разпространението на дезинформация онлайн;

Независима европейска мрежа на проверителите на факти: които ще налагат общи методи на работа, обменят най-добри практики и ще се стремят към постигане на възможно най-широко покритие на фактологическите поправки в целия ЕС;

проверителите ще бъдат подбрани измежду членовете от ЕС на Международната мрежа за проверка на фактите, спазваща строг международен кодекс от принципи за проверка на фактите;

Надеждна европейска онлайн платформа срещу дезинформацията, която да подпомага мрежата на проверителите на факти и съответните университетски изследователи, като набира и анализира трансгранични данни и осигурява достъп до данни за целия ЕС;

Повишаване на медийната грамотност: по-високото равнище на медийна грамотност ще помогне на гражданите да разкриват онлайн дезинформацията и да преценяват критично онлайн съдържанието. За тази цел Комисията ще насърчава проверителите на факти и сдруженията на граждани да предоставят образователни материали на училищата и преподавателите и ще организира Европейска седмица на медийната грамотност;

Подкрепа за държавите членки за гарантиране на устойчивостта на избирателните процеси срещу все по-усъвършенстваните кибернетични заплахи, включително онлайн дезинформация и кибератаки;

Насърчаване на системи за доброволна онлайн идентификация, за да се подобри проследимостта и идентифицирането на доставчиците на информация и повиши доверието и надеждността по отношение на общуването онлайн и на информацията и нейните източници;

Насърчаване на качествената и разнообразна информация: Комисията призовава държавите членки да увеличат своята подкрепа за качествената журналистика с оглед постигане на плуралистична, разнообразна и устойчива медийна среда. През 2018 Комисията ще отправи покана за предложения за създаването и разпространяването на качествено новинарско съдържание по въпросите на ЕС чрез основани на данни новинарски медии;

Комисията ще организира многостранен форум за изготвянето на единен за ЕС кодекс за поведение във връзка с дезинформацията, който да бъде публикуван до юли 2018 с оглед постигането на видим ефект до октомври 2018. До декември 2018 Комисията ще представи доклад за постигнатия напредък.