Няма успех с 8 часа работа на ден

Инвестиции за милиони евро в бизнеса на BGmenu в България и Румъния обеща Жиц Гроен, основател и главен изпълнителен директор на Takeaway.com. Холандската компания придоби в началото на годината българската онлайн платформа за поръчка на храна. В София Гроен представи плановете на Takeaway.com за бъдещето на българското дружество.
Амбицията на купувача, който има пазарна оценка от над 2 млрд. евро, е да увеличи навлизането на BGmenu на българския пазар, което сега се оценява на 1%. Гроен се надява един ден българската марка да постигне 70% покритие на местния пазар, каквато вече е ситуацията в Холандия. Предприемачът вярва, че това е постижимо, защото все повече хора поръчват храна онлайн и пазарът ще расте. По думите му BGmenu е лидер на пазара в България, и е втора в Румъния. „Искаме да сме лидер на всички пазари, на които присъстваме“, подчерта Гроен, който определя компанията си като „консервативен, но все пак агресивен играч”. Takeaway.com вече е лидер в Германия, Холандия, Полша, Белгия и Австрия.
Гроен създава компанията си преди 18 години само с 50 евро. Стартира с доставки в Амстердам и постепенно навлиза на пазарите в други страни. През 2016 прави публично предлагане на борсата в Амстердам и в момента пазарната капитализация на Takeaway.com е над 2 млрд. евро.

Как се прави бизнес за милиарди, какъв е потенциалът на пазара за доставки на храна у нас и как ще се развие BGmenu след придобиването – Economy.bg попита Жиц Гроен, основател и главен изпълнителен директор на Takeaway.com.

Г-н Гроен, защо решихте да купите BGmenu?
Няколко са причините. На първо място, защото пазарът е голям. Доста хора поръчват храна в България, както и в Румъния, където BGmenu също присъства. Друг фактор беше, че BGmenu е лидер на пазара в България, и е втора в Румъния. Третата причина беше приликата със ситуацията в Полша. Придобихме компания там през 2014. Макар че сме от Западна Европа и не познавахме добре източноевропейския пазар, отчетохме бурен растеж там. Всичко, което наблюдаваме тук, напомня много на ситуацията в Полша, когато стъпихме там.

Какви са плановете Ви за пазара тук? Споменахте, че навлизането на марката BGmenu на българския пазар е едва 1%. Каква е целта Ви?
Следваме еднаква стратегия навсякъде. Опитваме се да привлечем възможно най-много клиенти. Ще инвестираме милиони евро в маркетинг, за да достигнем до потребителите. Скоро ще видите повече тв реклама и билборди от нас. Опитваме се да развием компанията тук както в Германия и Белгия, където сме лидери.
Ако ме питате към какво навлизане на местния пазар се стремим, то отговорът ми е 70%, сега сме на 1%. Но дали тази цел ще се реализира утре? Не, ще отнеме дълго време, но ще стигнем там. Дори след 5 години не мисля, че ще постигнем 70% навлизане. Но трябва да се има предвид също, че и пазарът расте. Пазарът ще е много по-голям, защото хората ще поръчват повече храна от повече различни ресторанти, така че това също трябва да се отчита.

Ще увеличите ли екипа в България?
Да, вероятно ще удвоим екипа в рамките на година. Това ще е значителен ръст, но трябва да го направим. В момента BGmenu има 70 служители, повечето от тях в България. Мисля, че 2/3 от тях са тук. И ние ще удвоим целия екип.
Шофьорите обикновено са хора, които работят на непълен работен ден, затова ние не ги смятаме. Но ще има стотици заети с доставката на храна.

Как оценявате потенциала на пазара на онлайн доставки на храни у нас?
От 18 години съм в бизнеса с доставки на храни. Имаме много опит в този бизнес и когато проявим интерес към дадена компания, независимо къде е базирана тя, можем много ясно да преценим дали тя има потенциал, или не. Оценяваме процента на хората в една страна, които поръчват храна онлайн и колко често поръчват. Комбинираме цялата тази информация в модел и преценяваме дали има възможности за растеж на този пазар.

Takeaway е една от малкото компании „еднорози“ в Европа. Какво е нужно, за да създаде човек фирма за милиарди долари?
Трябва да работиш наистина много здраво.

Защо според Вас Европа все още изостава значително от САЩ по брой „еднорози“?
В Европа ние имаме граници и различни езици. Да вземем моя пример. Роден съм в Холандия и за мен с нея се изчерпваше всичко. Гледах холандска телевизия, четях холандски вестници. Като холандец не съм си мислил да стартирам голяма онлайн платформа за доставка на храна в България. Това не е логично. Но като американец този въпрос не стои пред теб. Можеш да стартираш бизнес в Чикаго или Манхатън и в някакъв момент вече присъстваш в цялата страна, след което излизаш на международния пазар. Но за европейците винаги първото сравнение е със собствената им страна, ще си ок, ако си лидер в България или съответно в Холандия. И едва по-късно някои предприемачи се осмеляват да стъпят на пазара в чужбина, което е доста по-трудно заради географските и езиковите граници. Нашият офис например беше само на 3 км от Германия, но никой не ни познаваше. Стартирахме от нулата там. Това, че си си изградил име в Холандия, не помага. Никой не те познава в Германия. Така че границите и различните езици са най-големите проблеми.

Значи това е въпрос само на граници, а не на иновации?
Да, знам, че това често се дискутира. Но ако погледнете успешните компании в САЩ, те не са основани от случайни хора. Това са предприемачи, които вече са били богати, които са учили в известни университети, защото са могли да си го позволят, след което всички са се отправили към едно и също място – Силициевата долина. Ако обаче се опитате да сравните Силициевата долина с подобно място в Европа, то просто не можете да намерите такова. Като холандски предприемач, ти не отиваш в Берлин, за да стартираш своя компания. Оставаш в Холандия, най-вероятно в Амстердам, защото там са всички технологични компании. Но мащабът е много по-малък, защото пазарът е малък.

Какво трябва да се направи тогава, за да имаме повече „еднорози“ в Европа?
Смятам, че ситуацията вече се променя, защото хората в Европа вече си дават сметка, че са в Европа. Когато бях млад, бях в Холандия, не бях в Европа. Това е валидно и за България, защото страната ви е била много затворена, но сега сте част от ЕС. Така като осъзнаеш, че вече си част от Европа, си казваш, чакай, ако създам бизнес, трябва да стъпя на пазара в цяла Европа, и това помага. Тук говорим за различен манталитет. И това е валидно особено за младите хора в Европа днес, които вече не е задължително да учат в собствената си страна или да изградят компанията си в една държава. Но все пак винаги ще си ограничен до Европа, за съжаление.

Кои са качествата, които Ви помогнаха да създадете компания за милиарди?
Става дума за начин на мислене. Харесва ми аналогията със спорта. Трябва да имаш нагласата, че ще постигнеш дадена цел. Че дори да загубиш, ще продължиш да опитваш. Много хора, които се провалят понякога, просто се отказват. Но това е процес. Няма да стигнеш доникъде, ако не правиш грешки. Трябва да продължиш да правиш това, което считаш за нужно, за да постигнеш целта си. Но ако на половината на пътя кажеш: „Е, нищо не става!“, опитай пак. Това е манталитетът, който трябва да притежаваш като предприемач.

Кои са трите най-важни урока, които научихте по пътя от основател на стартъп до създател на милиардна компания?
Най-важен е фокусът. Има доста хора, които правят много неща едновременно. Моят съвет е: Изберете едно нещо и го усъвършенствайте. Много хора ме питат, не искаш ли да доставяш също хранителни стоки или вино. Ако бях направил това, досега щях да съм фалирал. Така че фокусът има голямо значение.
Важно е и да вярваш в себе си. Защото човек получава много препоръки. Когато стартирах компанията, а и днес, когато вече имаме над 10 млн. клиенти, има доста хора, които предлагат съветите си какво да правим. Въпреки това трябва да се довериш на себе си за това какво е най-доброто за твоя бизнес. Не трябва да правиш компромиси. Звучи малко диктаторски, знам, но трябва да следваш своя курс и да не се отклоняваш. Трябва да вярваш в себе си. Например, ако има пожар, и всички тръгнат наляво, аз ще погледна надясно дали има врата. Това е манталитетът, който смятам, че трябва да притежаваш, за да успееш.
Смятам, че също е важно да разбереш мястото си в обществото. Да, може да е приятно, че си най-големият в Холандия, но аз реших да изляза извън местния пазар, защото знаех, че ако не го направя аз, други ще тръгнат в моята посока. Трябва да си дадеш сметка, че дори досега да си бил лидер на пазара в родината си, в даден момент някой ще те атакува. Аз не обичам да бъда атакуван. Затова се опитвам да нападам, преди да ме нападнат.

Предприемачеството има своята тъмна страна, за която рядко се говори: депресия, тревога, бърнаут. Каква беше психологическата цена, която Вие платихте като създател на компания за милиарди?
Никаква. Вижте, проблемът на предприемачите е, че те работят постоянно. Дори и официално да не работят, в главата си те пак се занимават с нещо. Например, когато видя някаква реклама някъде, веднага започвам да се чудя, защо те са се спрели на този дизайн. И умувам дали да не използваме нещо подобно или пък критикувам дизайна. Постоянно работиш. И това е малко дразнещо особено за хората около теб.
В същото време, ако искаш да си успешен, не можеш да работиш по 8 часа на ден. Съжалявам, но е така. Винаги давам това сравнение: ако някой е по-умен от теб и ако той работи по 8 часа дневно и ти работиш по толкова, умният човек винаги ще те бие, защото просто той е по-умен. Но ако работиш по 12 часа дневно, ще успееш да преодолееш преднината на умния, защото той работи по-малко. Затова трябва да си готов да работиш наистина здраво. Но никои от предприемачите, които познавам, нямат проблем с това.

Какъв съвет бихте дали на хората, които искат да създадат успешен бизнес?
Най-важният съвет е да го направят. Много хора имат идеи, но трябва да поработиш върху тази идея за 2-3 години и да видиш дали тя ще проработи. Защото всеки има някакви идеи, но трябва работа. Доста хора ми казват, имах същата идея през 1999 и аз ги питам защо тогава не я реализирахте. Но това изисква доста работа. Особено ако си млад, ти нямаш нищо за губене, ако стартираш собствен бизнес. Най-лошото, което може да се случи, е да научиш доста неща. Трябва да пробваш.

Takeaway.com Вашият първи опит да създадете бизнес ли беше?
Не, това беше втори опит. Преди това имах компания за създаване на уебсайтове. И случайно, на едно семейно парти, казах, хей гладен съм. Имах вече уменията от първата компания за създаване на уебсайтове и с 50 евро стартирах Takeaway.com.

Какво се случи с първата Ви компания?
Фалира. По-скоро аз я фалирах, когато стартирах Takeaway.com.

Интервю: Детелина Калфова