За идеята да бъдат премахнати националните централни банки, за кризата в еврозоната и решението на България да остане извън нея вижте какво сподели пред Economy.bg водещият германски икономист Михаел Бурда
От 1993 роденият в САЩ проф. Майкъл Бурда преподава макроикономика и икономика на труда в престижния Хумболтов университет в Берлин. От 2007 той е гостуващ преподавател и в European School of Management and Technology (ESMT) в Берлин.
Бурда също е изследовател към Centre for Economic Policy Reseach (CEPR London), CES-ifo (München), Institut der Zukunft der Arbeit (IZA Bonn) и European Economic Association.
През 1987 получава докторска степен от Харвард. От 1987 до 1993 преподава икономика в едно от най-престижните висши бизнес училища в света – INSEAD във Франция. Изследванията му са публикувани в редица специализирани изадния като American Economic Review, Journal of Applied Econometrics, European Economic Review. Съавтор е и на учебника „Macroeconomic: A European Text”, преведен на 12 езика.
Негови анализи и коментари се публикуват във водещи медии като Bloomberg, Deutsche Welle, FAZ, Handelsblatt, Zeit и др.
Потърсихме проф. Бурда за коментар по предложението му за реорганизация на Европейската централна банка чрез премахване на националните централни банки.
Предложението на Бурда за разделение на територията на еврозоната на пет области
Проф. Бурда, как може да се реши кризата в еврозоната?
Считам, че Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да бъде трансформирана по модела на ФЕД в САЩ, чиято система е съставена от федерални банки, които не обхващат само един щат, а по-голяма територия. По този начин смятам, че в Европа трябва да се обособят пет големи региона (Северен, Южен, Източен, Западен и Централен), които да се управляват от пет регионални централни банки. Границите на тези региони няма да съответстват на националните граници. Така страните от еврозоната няма да има възможност да влияят върху паричната политика, тъй като националните централни банки ще бъдат премахнати.
Защо националните централни банки в еврозоната трябва да бъдат премахнати?
Националните централни банки нямат работа в един валутен съюз. Паричната политика в еврозоната вече не е национален проблем. Банковият надзор също е транснационален въпрос особено когато банките са активни и на чужди пазари. Решенията, които трябва да се вземат, трябва да дойдат от трансевропейско ниво. Тъй като централните банки винаги ще се възприемат като лобисти за своите страни. Кредитите трябва да се отпускат не по политически, а по икономически критерии.
Защо Европа се нуждае от реорганизация на ЕЦБ?
Със срива на междубанковия пазар в момента голяма част от рефинансирането на новите банкови кредити се осъществява от националните централни банки. Наличността на средства за рефинансиране зависи между другото от представянето на надеждни обезпечения пред ЕЦБ. За страните, които нямат или имат ниска кредитоспособност (бонитет), кранчето обаче трябва да спре. В годините преди кризата обаче това не се случи.
Какви ще са ползите от евентуално премахване на националните централни банки?
Ползите са много. Първо, кредитите ще се отпускат директно на търговските банки без намесата на националните централни банки. Така възможностите за политическа намеса ще се ограничат. Второ, ще се прекъсне и връзката между кредитоспособността на държавите и кредитоспособността на националните банки. Обезпеченията, които търговските банки трябва да предоставят, за да получат кредити от ЕЦБ, ще са по-малко зависими от страните, в които банките са базирани. ЕЦБ ще може по-бързо и без политическа намеса да предписва „подстригване” (haircut) на дълговете на силно задлъжнели страни. Трето, ЕЦБ ще може да управлява много по-независимо от страните членки, тъй като така никоя страна няма да може да оказва натиск върху Управителния съвет на ЕЦБ (бел. р.: Управителния съвет на ЕЦБ включва и управителите на националните централни банки на държавите от еврозоната).
Идеята ви за трансформация на ЕЦБ предполага, че страните от еврозоната трябва да отдадат суверенитет. Как ще бъдат убедени те?
Няма да е лесно. Всяка централна банка въплъщава икономическата и социологическа история на страната си. Ако трябва да съм честен, виждам малки шансове за реализирането на идеята в следващите няколко години. Въпреки това концепцията може да бъде обсъдена, за да се повдигнат основни политически проблеми, които играят важна роля тук.
Строги икономии или растеж – каква е рецептата за изход от кризата в Европа? Наскоро МВФ отправи предупреждение към Германия относно суровата финансова дисциплина.
Вярно е, че свиването на разходите по време на рецесия намалява общоикономическото търсене и може да удължи рецесията. В Германия обаче все още икономиката е на плюс. Затова не смятам за погрешна политиката в Германия. Въпреки това очаквам, че на федерално ниво германската политика на финансова дисциплина ще бъде разхлабена, макар и отделните провинции да трябва да изпълняват строгите конституционни предписания.
Вижда ли се краят на кризата в еврозоната?
Опасявам се, че ситуацията по-скоро ще се влоши, отколкото да се подобри. Страните се опитват да се измъкнат от принудителното затягане на коланите, тъй като продължаващите икономии ще доведат до задълбочаване на рецесията. Обзалагам се обаче, че веднага след като се върнат към растеж, тези страни ще изоставят фискалната консолидация. Все още възлагам надежди на търсенето от Германия и на обезценяване на еврото.
По-добре ли е за България, че остана извън еврозоната в настоящата криза?
Да, при всички случаи. Това е една от причините за успеха на Швеция, Полша и други страни, които извън еврозоната можаха да комбинират солидна финансова и икономическа политика с разумна парична политика. Държави, които още не са достигнали нивото на страните от еврозоната, не трябва да влизат във валутния съюз, а да продължат да се развиват икономически и институционално. Според мен Гърция и Португалия, а може би също Италия и Испания, влязоха в еврозоната твърде рано.
България разчита на ниски данъци и ниско заплащане, за да поддържа конкурентоспособността си. Може ли обаче да разчитаме на тази политика в дългосрочен план?
Това е една много добра стратегия за страна, която има много да наваксва. Ирландия, Словакия и Естония постигнаха добри резултати с подобна политика. България има добре образовани кадри, които в средносрочен план могат да привлекат интереса на инвеститорите. Инвестициите ще подкрепят развитието на страната. Вероятно България може дори да даде урок на Гърция. Само трябва да се внимава да не се стигне до банкова криза като в Ирландия и Исландия.
