петък, 20 май 2022   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    12082 прочитания

    Ираван Хира: За да получиш, първо трябва да дадеш

    Вече почти няма област, която да има нужда от помощ и бизнесът да не е ангажиран, казва Ираван Хира - председател на БФБЛ и генерален директор на „Хюлет-Пакард България“
    23 февруари 2015, 12:41 a+ a- a

    На 25 февруари 2015 Българският форум на бизнес лидерите (БФБЛ) ще връчи за 12-та година Наградите за отговорен бизнес. Целта им е да популяризират дейностите на компаниите с най-сериозен принос към корпоративната социална отговорност в България и да насърчат останалите фирми да развиват активна социална политика.

    Увеличава ли се значението на социалната отговорност за компаниите в България и защо за Българския форум на бизнес лидерите е важно да отличат именно тези проекти и каузи, разговаряхме с председателя на форума и генерален директор на „Хюлет-Пакард България“ Ираван Хира.

    Нараства ли значението на социалната отговорност в България?




    Г-н Хира, нараства ли значението на социалната отговорност за компаниите в България?
    Да, определено. Хубавото е, че бизнесът вече осъзнава, че корпоративно социалната отговорност е нeразделна част от дейността на компаниите. Другото, което забелязваме, е, че компаниите усещат положителното въздействие на корпоративно социалната отговорност, виждат резултатите и как това помага на цялото общество.

    Българският форум на бизнес лидерите ще връчи Наградите за отговорен бизнес за 12-та поредна година. Увеличават ли се компаниите, които участват с проекти в конкурса?
    Да, мога да кажа с радост, че тази година за пореден път се запазва тенденцията за ръст. Имаме над 10% ръст на компании, които са се включили в различните категории. Това е добра новина.

    Увеличават ли се компаниите, които участват с проекти в конкурса за Наградите за отговорен бизнес на Българския форум на бизнес лидерите и в кои категории конкуренцията е най-голяма?

    Традиционно се приема, че социалната отговорност е застъпена предимно в големи международни компании. Разширява ли се обхватът на компаниите, които участват в конкурса? Например има ли по-малки или чисто български компании?
    Това също е добра новина. Ако преди 12 години, когато стартира този конкурс, повечето компании, да не кажа почти всички, бяха международни или такива, които имат традиции в корпоративно-социалната
    отговорност, то вече мога да кажа, че повечето са български компании, с български собственици и не е задължително това да са големи компании. Т.е. да правиш добро и да си ангажиран е присъщо на всички, без значение на произхода ти и каква е собствеността ти.

    БФБЛ ще връчи тези награди за 12-та поредна години. Какво се промени за този период в България?
    Дори на пръв поглед промяната да не е толкова съществена, тя е там. И може би защото се случва постоянно, ние свикваме с нея. Давам няколко факта – 2003 година, когато конкурсът стартира, компаниите или по-скоро проектите, с които кандидатстваха, бяха под 20. Ако трябва да съм точен – 18 проекта. Разбира се, това беше първата стъпка. Тогава бяха четири категории. Две години по-късно категориите нараснаха на шест - „Инвеститор в обществото”, „Инвеститор в знанието”, „Инвеститор в човешкия капитал и условията на труд”, „Инвеститор в околната среда”, „Маркетинг, свързан с кауза” и „Най-добра социална политика на малко и средно предприятие”.

    БФБЛ връчва наградите за отговорен бизнес вече 12-та поредна година. Какво се промени за този период в България?

    За тези 12 години ние имаме над 600 проекта и над 100 компании. И тук следва да отговаря една скоба:  това не означава, че само 600 проекта са се случили в държавата. Случват се много повече, но хубавото е, че компаниите все повече се осмеляват или по-скоро осъзнават необходимостта да покажат проектите си, така че да заразят с положителния си пример и другите.

    В конкурса може да участва всяка компания, не е задължително да е член на БФБЛ, нали?
    Да, конкурсът е отворен. Няма никаква ограничения. Всеки може да участва, без значение на размера, собствеността или дори кампанията, с която иска да кандидатства.

    Има ли компании, които традиционно участват?
    Да. Мога да кажа, че това е друга тенденция, която забелязваме през тези 12 години. Ако в началото ангажираността към обществото беше на базата на някаква кампанийна програма, то вече се наблюдава промяна. Бизнесът осъзнава, че това е инвестиция в обществото. Това, което ние забелязваме, е инвестиция – дългосрочни проекти, а не кампанийни проекти.

    Кои са основните мотиви компаниите да инвестират време и ресурси в социална отговорност?

    Кои са основните мотиви компаниите да инвестират време и ресурси в социална отговорност?
    Първо, осъзнаването на бизнеса, че бизнесът може да допринесе положително за промяната на обществото, развитието на икономиката и създаването на устойчива платформа. Това е първото нещо. Другата мотивация, наред с резултатите, които се виждат, е ангажираността на самите служители. Защото когато компанията показва, че иска да дарява добро и не гледа само себе си, а и другите, особено тези, които имат нужда от помощ, тогава наистина служителите са много по-ангажирани. Не на последно място, това се забелязва и от клиентите. Всеки би искал компанията, с която работи, да има едно нормално, човешко лице. Това са все положителни неща, които се наблюдават, когато правиш добро и инвестираш в добро.

    Считате ли, че служителите са отворени и реагират позитивно към тези инициативи, или по-скоро ги приемат като задължение, в чийто смисъл не са съвсем убедени?
    Напротив. Считам, че служителите до голяма степен са двигателят. Мениджмънтът на една компания - да, може да подкрепи дадена кауза с ресурси, идея или посока, но ако служителите не се ангажират, то няма да има душа, няма да има енергия в тази кампания. Тя просто ще мине и ще отмине. Това, което наблюдаваме, е, че кампаниите са успешни именно заради ангажираността на служителите. Кампаниите са продължителни именно заради това, че служителите искат не само в определен момент да помогнат, а да продължат да помагат. Друга тенденция, която наблюдаваме.

    Когато служителите знаят, че компанията е отворена за подобни проекти, служителите стават инициативни?
    Абсолютно. Разбира се, оттук нататък ръководството на тези компании трябва да намери начини да поощрява едно такова поведение, и то невинаги само материално. Така се вижда човешкото лице. Миналата година например, когато бяха наводненията, в много от компаниите, още преди мениджмънтът да се организира, служителите проактивно и сами казаха: „Дайте да помогнем, да окажем съдействие на хората, които имат нужда!“.

    Увеличават ли се бюджетите, които се отделят за социална отговорност?

    Увеличават ли се бюджетите, които се отделят за социална отговорност?
    Ако трябва да отговаря конкретно – да. Но не е това, което има значение. Дори в нашия конкурс ние не мерим бюджета. Това е едно от последните неща, на които обръщаме внимание. Най-важното, когато правиш добро, е по-скоро да има желание и воля това да е устойчиво. Критериите, които сме поставили, и нашето жури, което е съставено от много интересни и авторитетни личности от публичния сектор, неправителствения сектор, академичните сфери, са първо, доколко една кампания или проект са устойчиви във времето. Второ, доколко този проект е подкрепен и каква е ангажираността на служителите. Третата точка е какво е партньорството на този проект. Хубаво е, когато дадена компания развива проект, но ако към тази компания се включат и други компании или неправителствени организации, това дава още по-голям тласък. И не на последно място, какво е въздействието върху обществото. Това са основните критерии. Както виждате, бюджетът и ресурсите имат значение, но не се оценяват.

    Свързани новини

    Тази година в коя категория има най-голяма конкуренция?
    Традиционно най-много проекти има в областите, където се усеща най-голяма пропаст между сегашното състояние и това, което ние искаме - като граждани и като бизнес, да видим. Разбира се, „Инвестиции в обществото” и „Инвестиции в образование” има най-много проекти. Тенденцията, която наблюдаваме обаче е, че имаме двойно по-голям ръст в категорията за най-добра социална политика на малко и средно предприятие. Независимо, че те имат много по-лимитиран ресурс, от гледна точка на служители, финансов и възможности като цяло виждаме, че там двойно, почти 100% се увеличават проектите. Друга положителна тенденция е, че има увеличение на проектите в „Маркетинг свързан с кауза” – т.е. компаниите отделят  маркетинг средства не за своите продукти, а инвестират, за да подкрепят тази кауза, за да може обществото да я подкрепи също.

    Като председател на БФБЛ какво бихте казали на компаниите – защо да инвестират в социална отговорност?
    Най-хубаво е правилото, което казва: „За да можеш да получиш и съответно да получиш добри резултати, трябва да дадеш”. Бизнесът много добре осъзнава, че за да има резултати, трябва да се инвестира – в нови мощности, в ресурси, в хора. Така по-същия начин бизнесът забелязва, че не може да бъде самотен остров на благоденствието. Ние не сме сами. Наистина, за да може всеки да е успешен и бизнесът да е устойчив, трябва да се инвестира, да се подпомага и подобрява средата, в която работим и живеем. По този начин инвестиции в обществото и средата са може би дългосрочни инвестиции и почти на 100% гарантират успех. Така че дайте да даваме и да правим добро. Задължително то ще се върне с двойно по-голяма енергия към нас и ще ни помогне бизнесът ни е да е по-успешен.

    Мислите ли, че започва промяна в нашето общество, и виждате ли го около себе си все по-често?
    Разбира се, промяната не става много бързо и може би затова не се забелязва, но тенденцията е, че вече почти не забелязваме област, която да има нужда от помощ и бизнесът да не е ангажиран, така че виждат промяна.  Българският бизнес започва все повече да има, ако мога така да го кажа, почтено, етично поведение. Става масова практика и оттук следва логичният извод, че все повече компании се ангажират социално да помагат на това общество. Тенденцията е положителна, малко бавно става, но затова сме ние, за да подкрепяме. За да организираме тези конкурси, за да се популяризират най-добрите практики. Конкурсът, разбира се, ще има статуетки, награди, но целта е да дадем признание на тези компании и да споделим техния принос и техния пример, как те могат да бъдат полезни.

     

     

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 28 минути
    262 нови случая на Covid-19 у нас
    Общият брой потвърдени случаи на новия коронавирус у нас от началото на пандемията е 1 162 986
    преди 16 часа
    DHL Freight отваря нова логистична база в София
    Ще бъдат открити 100 нови работи места
    преди 16 часа
    Основаната от българин Leanplum е придобита от CleverTap
    Офисът в София става вторият най-голям развоен център в новата компания, броят на служителите в България ще се увеличи с 20% до края на годината.
    преди 21 часа
    ЕК с план за 300 млрд. евро за намаляване на енергийната си зависимост от Русия
    С REPowerEU Брюксел предлага диверсификация на енергийните доставки, по-бързо въвеждане на възобновяеми енергийни източници и пестене на енергия
    преди 22 часа
    Лорер: Японски автомобилен концерн изгражда развоен център у нас, наема 50 инженери
    Швейцарска компания вдига завода за микрооптика в Първомай за 85 млн. лв и открива над 100 работни места, обяви министърът
    преди 23 часа