петък, 18 септември 2020   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    7162 прочитания

    Германия продължава да бъде най-важният пазар за българския износ

    Какво привлича и какво отблъсква немските инвеститори в България и защо няма български инвестиции в Германия – д-р Митко Василев, главен управител на Германо-българската индустриално-търговска камара, пред Economy.bg
    13 януари 2016, 09:09 a+ a- a

    Пореден рекорд в стокообмена с Германия и спад на немските инвестиции от страната. Така изглежда 2015 за българо-германските икономически отношения. Каква ще е 2016 и ще успеем ли да привличем нови немски инвеститори в България, попитахме д-р Митко Василев, главен управител на Германо-българската индустриално-търговска камара.

    Ще има ли нов рекорд при стокообмена с Германия?

    Г-н Василев, година след последната ни среща – каква е равносметката за българо-германските икономически отношения?
    За изминалата година смятам, че има напредък, но би могло да е и още по-добре. По отношение на търговията нещата се развиват чудесно. Не така стоят нещата с инвестициите. По отношение на участието на България в големи прояви – панаири и изложби, в Германия, нещата също се развиват чудесно. Можем да очакваме по-активно участие от страна на икономически делегации, които посещават България. За миналата година бяха само две – от Хамбург и от Бавария. Повече активност към България можем да очакваме от страна на отделните федерални провинции. Като цяло смятам, че бяхме свидетели на едно по-добро развитие от предходната година.

    Всяка година отбелязваме рекорди в търговския обмен. На какво се дължи това положително развитие и докога може да разчитаме на него?
    Така е с малки изключения, когато беше кризата през 2008/09. Прогнозирахме, че ще станем свидетели на чувствително увеличение на стокообмена през следващите пет години, и това почти се изпълни. Тенденцията се запазва. Последният рекорд в търговията беше през 2014. За 2015 се осмелявам да направя прогноза (тъй като все още нямаме окончателните данни), че ще минем границата от 6 млрд. евро и ще достигнем стокообмен около 6.4 – 6.5 млрд. евро. Германия продължава да бъде най-важният пазар за българския износ. Продължаваме да внасяме и от Германия. Темпът според последните данни до октомври 2015 се запазва. Така че нарастването при търговията е добро и рекордът ще бъде счупен.
    Колко точно ще продължи тази тенденция, ми е трудно да кажа. Може би след 2-3 години ще достигнем до някакво насищане.

    На какво се дължи положителната тенденция в двустранната търговия?
    Вероятно на конюнктурата в двете страни. България като член на ЕС се разглежда като равностоен партньор в голямото европейско семейство. Когато немските фирми търгуват или инвестират, те вече няма смисъл да се питат какви са рисковете или колко е предсказуема страната. Смятат ги за предварително зададени, като сме член на ЕС. Още повече, че тук вече има немски фирми, които създават продукция и изнасят към Германия. Определено това допринася и за увеличаването на българския износ към Германия. Това са фактори, които влияят.

    Ние повече внасяме или изнасяме за Германия?
    Повече внасяме, което е по-логично.

    Имаше година, когато износът ни за Германия изпревари вноса оттам.
    Да, това стана през 2013, когато за пръв път с малко българският износ надвишаваше вноса от Германия. Това не се беше случвало от 1942. Още следващата година имаше корекция. Но това е нормално. Все пак по-голямата икономика е Германия, а и тя е световен шампион по отношение на експорта си. Така че да имаме дефицит не е чак толкова страшно. По този начин нашата промишленост се обновява и модернизира, тъй като внасяме предимно оборудване от Германия.

    На какво се дължи отливът на немски инвестиции?

    Защо не можем да пренесем положителното развитие и при преките инвестиции от Германия? Какви са проблемите там?
    Един от проблемите на държавно ниво за наша голяма радост се реши. Това беше проблемът със случая „Кльостерс-Цемеко”, който съществуваше от 2009. България беше поставена в незавидно положение да бъде единствената страна в ЕС, на която не се отпускаха държавни гаранции за защита на инвестициите. Този проблем се разреши, но това не означаваше, че веднага ще се отворят вратите и ще нахлуят немски инвестиции.
    Другото, което смущаваше немските инвеститори, беше политическата турбуленция, която през последните 2-3 години се беше насложила. Това се отбелязва. Вземете и случая с КТБ. Тези неща се следят и вероятно са оказали влияние за решенията на някои инвеститори да се въздържат или да забавят инвестициите си.
    Не може да се отчете някакъв ръст тук. Напротив, през 2014 имахме спад от минус 275 млн. евро на немските инвестиции. През 2015 по неокончателни данни също се очаква отливът да продължи, като вероятно той ще бъде над 150 млн. евро. Това не означава, че немските фирми само напускат. Те обслужват кредитите, които са взели и трансферират част от печалбата, а това се отчита като спад на инвестициите.

    Какво споделят немските компании с вас – от какво са доволни и от какво недоволни у нас?
    От 2005 насам правим анкета всяка година. Правим я едновременно в 16 държави от Централна и Източна Европа. Последното проучване също беше критично. Отчитат се, разбира се, и положителните неща. Едно от тях е евтината работна ръка, членството в ЕС, географското положение, ниските данъчни ставки.
    Проблемите обаче си остават и се наслояват с времето. Такива са правната несигурност, бавната съдебна реформа, неефективната администрация.
    Друг проблем са кадрите. Ние сме радетели на дуалното обучение. Това също се случва, но много бавно. Заедно с немски фирми ние създадохме клъстер, с който искахме да покажем, че независимо от законодателството нещата могат да се случват. Напредваме, но с бавни крачки. Не сме си представяли, че трудностите ще бъдат толкова големи. Стартирахме с една паралелка във Финансово-стопанската гимназия. Надяваме се да продължим тази година по-интензивно.
    Останалите трудности се повтарят всяка година – организирана престъпност, корупция и т.н.

    Ще има ли нови немски инвестиции у нас тази година?

    Има ли заявен инвеститорски интерес от немски компании в момента? Свързват ли се с Вас инвеститори?
    Ако ви кажа, че има огромен интерес, няма да е вярно. Но да ви кажа, че и съвсем никакъв интерес няма, също няма да е истина. Защото има някои последващи инвеститори, които са дошли тук, създали са търговски дружества и търсят локации. Или пък, някои, които вече са се настанили и работят, но търсят други локации, където да инвестират.

    Може ли да дадете пример?
    Доста фирми разшириха своите производствени мощности, като Leibherr и Festo. В момента има сигнали, че „Интарама” се активира. „Мултивак” също. BHTC стартира производство в Божурище. Witte също успешно развива своята дейност. Това са все добри примери за разширяване на инвестициите.
    Но всички очакват да дойдат нови и големи компании. Такива знакови инвеститори, поне засега, нямаме информация да са проявили интерес да влизат в България. Може би в бъдеще ще има и такива. Но в момента пазарите вече са разпределени и големите концерни са си направили избора. Дали ще направим завод за автомобили, каквато е мечтата на някои политици? Вероятно още време трябва да мине.

    Сред по-малките компании има ли такива, които проявят интерес? От кои сектори са те?
    Бих отличил последните делегации от Хамбург и Бавария. Баварска делегация от фирми посети София и Пловдив, където се проведоха разговори с представители на компании от сферата на машиностроенето, енергийната ефективност и др. Има проявен интерес. Това, че още не са се случили инвестиции, не означава, че няма да се случат в бъдеще.

    От страна на Бавария имаше заявен интерес към концесията на „Летище София”. Има ли активност в тази посока?
    Не само от Бавария има интерес. Има и други държави със заявен интерес. Нещата са в ръцете на българското правителство. В момента, в който се появят концесионните материали, ще има и развитие. Ние ще се радваме, ако след „Фрапорт” във Варна и Бургас, нова немска фирма влезе отново в България. За София според мен би било добре да бъде европейски оператор на летището. Но това не зависи от нас. Ние ще подкрепим усилията на немските партньори, ако имат желание.

    Какви рискове за инвестициите у нас крие нестабилната външнополитическа среда?
    За щастие ние не сме на мястото на Германия. Големият поток от мигранти е към Швеция и Германия, които се считат за най-атрактивни.

    Фактът, че основният поток е към Германия, може ли да накара някои немски компании да се пренасочат към България?
    Защо не. Забелязва се сега и нова тенденция на преоткриване на Източна Европа, където е по-спокойно. Много инвеститори са се опарили от действията си в Китай. Така че ако немски или други фирми, връщайки се от Китай, търсят подходящи места за инвестиции, България би била една добра локация.

    Защо няма български инвестиции в Германия?

    Има ли български компании, активни на пазара в Германия?
    За съжаление няма.

    Какво пречи на българските компании да пробият на пазара в Германия?
    Доста по-трудни са условията. Изисква се малко повече кураж и по-голяма финансова потентност, за да се стъпи там. Там има държавни структури, които биха подпомогнали създаването на представителство на компания, но се оказва, че не е толкова лесно. Конкуренцията там е много по-жестока. Мащабите са други. Някои успяват, но са много малко. На нас не са ни известни ярки примери. Правят се опити с малки представителства, но липсва познание, а и данъчната система е доста по-различна, има въздържане. Надяваме се един ден и това да се случи, но за малките фирми това би било трудна задача.

    За поредна година връчвате Наградата на Германската икономика. Какви постижения ще бъдат отличени?
    Това ще се случи на 28-ми януари. Наградите се връчват отново в три категории: голямо предприятие, малки и средни предприятия, отворена категория (проекти, организации, социална ангажираност). До момента има 24 кандидатури. Разширихме и състава на журито, за да може работата му да е възможно по-прозрачна и възможно повече институции да се включат.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 2 часа
    преди 3 часа
    Евродепутати искат взаимно признаване на резултати от Covid-19 тестовете в страните членки
    Трябва да се установи общ период за карантина, да има едно и също определение за положителен случай на COVID-19, за случай на смърт поради COVID-19 и за възстановяване след заразяване
    преди 4 часа
    Стартират програма за детски кътове към офисите
    За целта ще бъдат отпуснати 15 милиона лева по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“
    преди 5 часа
    преди 5 часа
    Предлагат мярката 80/20 за туризма да бъде удължена до 1 май 2021
    Голям е отливът на чужди туристи, при българите разликата е малка, отбеляза министърът на туризма Марияна Николова