Житейски мъдрости от Иван Тургенев

Портрет на Тургенев, *Wikimedia Commons

На 9 ноември 2016 се навършват 198 години от рождението на Иван Сергеевич Тургенев – един от най-големите и най-авторитетни руски писатели от втората половина на 19 в. Тургенев е първият голям романист на руската литература – създава цяла поредица от романи, между които „Рудин“, „Дворянско гнездо“, „В навечерието“ и „Бащи и деца“. Припомняме ви част от неговите мъдри послания:  

„Думата „утре“ е измислена за нерешителните хора и децата.“ 

„Ако чакате минутата, когато всичко, абсолютно всичко ще бъде готово, то никога няма да започнете.“ 

„Щастието е като здравето: когато не го забелязваш, значи го има.“ 

„Щастието няма утрешен ден, няма и вчерашен ден, то не помни отминалото, не мисли за бъдещето, то има само настояще – и то не ден, а мигновение.“ 

„Искаш ли да бъдеш щастлив? Научи се да страдаш?“  

„Нищо така не освобождава човека, както знанието…“ 

„О, младост! Младост!… Може би цялата тайна на твоята прелест се състои не в това да имаш възможност да направиш всичко, а във възможността да мислиш, че ще направиш всичко.“ 

„Всеки от нас има една котва, от която, ако сам не пожелае, никога не може да се откъсне — чувството за дълг.“   

„Който се стреми към висока цел, той не трябва да мисли за себе си.“ 

„Добро по разпореждане не е добро.“  

„Нашите недостатъци растат на една почва с достойнствата ни, и е трудно да изтръгнем едните, щадейки другите.“ 

„Древните гърци не случайно казвали, че последният и най-голям дар на боговете за човека е чувството за мярка.“  

„Ако стремежът произхожда от най-чист източник, той дори и да не се удаде напълно, дори и да не достигне целта си, пак може да донесе огромна полза.“  

„Човекът без самолюбие е нищожен. Самолюбието е архимедовия лост, чрез който може да бъде преместена Земята.“ 

„На човек винаги му става някак съвестно и неловко, когато сам наговори много неща.“  

„Прекалената гордост е признак на нищожна душа.“ 

„Не само в стиховете има поезия – тя се разлива навсякъде, тя е около нас. Погледнете тези дървета, това небе – отвсякъде струи красота и живот, а където има красота и живот, там има и поезия.“ 

„Природата… събужда у нас потребност от любов…“ 

„Само благодарение на нея, само на любовта се държи и се развива животът.“