понеделник, 02 декември 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    17077 прочитания

    Какво представлява „Правото да бъдеш забравен“?

    За задължението на бизнеса да заличава определена информация, вижте какво споделиха адв. Карушков и адв. Арабистанов пред Economy.bg
    05 юли 2017, 16:13 a+ a- a

    От 25 май 2018 ще започне да се прилага Регламент (ЕС) 2016/679. Той касае защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни. Сред целите, които си поставя законодателният акт, е утвърждаване на „правото да бъдеш забравен“, включително в онлайн среда. В какво се изразява това право и какви ангажименти поставя към бизнеса? С тези и други въпроси се обърнахме към адв. Митко Карушков, съдружник в Адвокатско дружество „Камбуров и Съдружници“ и адв. Марио Арабистанов от същото дружество. И двамата практикуват най-вече в областта на технологиите, медиите и телекомуникациите. Вижте какво споделиха пред екипа на Economy.bg:

    Какво представлява „Правото да бъдеш забравен“ и как се заражда идеята, че човек трябва да има това право?
    Адв. Митко Карушков: Преди години един човек е имал тежък живот и решил да го прекрати чрез самоубийство. Опитът му бил неуспешен, но това е влязло в новините. Години по-късно неговият живот се развива по съвсем различен начин. Стъпил здраво на краката си. Той научава, че тези новини продължават да се въртят в интернет и решава да потърси справедливост от негова гледна точка. Което е послужило като един от спусъците на това да се обмисли концепцията за правото да бъдеш забравен. Като обобщение правото да бъдеш забравен е да поискаш от администратор на лични данни – практически това може да бъде всяка компания или публичен орган, който разполага с твои данни и ги прави по една или друга причина публични; да поискаш от този администратор тези данни да изчезнат от всекидневната функция на медията, да кажем, както и от статичните бази данни, т.е. от архивите, независимо дали са електронни или класически, стандартни.

    Какво представлява "Правото да бъдеш забравен"?

    Можем ли да поискаме определена информация за нас да бъде променена, вместо изтрита?
    адв. М.К.: Правото да бъдеш забравен може да съществува в няколко измерения – практически и юридически. Възможно е да не бъде упражнено изцяло. Може да бъде коригирана информацията, свързана с теб. Нещо, което представлява аналог на правото на отговор във все още традиционните медии. И то в част от тях. Правото да бъде коригирана информацията за теб е може би по-ниска степен на защита на субекта на данните. Не изчезва цялата информация за него, дори може да остане в същия обем, но определени части от съдържанието да бъдат изтрити или коригирани. Като процедура това може да отнеме време, да ангажира повече от една компания или институция, защото е възможно администраторът на данни да прецени, че искането е незаконно, но пък човекът, който иска изтриване на данните да настоява и да потърси съдебна или административна защита.

    При положение че доброволно публикуваме информация някъде, губим ли правото впоследствие да искаме нейното премахване, да „бъдем забравени“?
    адв. М.К.: Не мисля.
    адв. Марио Арабистанов: Аз съм на същото мнение. Тази информация към момента на публикацията е имала своята стойност, имала е своята цел. В момента, в който тази цел бъде постигната, вече възниква и формалното основание субектът, чиито данни са разкрити там, да иска да бъде забравен, т.е. да бъде изтрита самата публикация.

    Какво не можем да искаме да бъде изтрито?
    адв. М.А.: Много зависи от човека, който го е публикувал. Да кажем, че съм споделил информация за известен футболист, за това как е играл слабо в някой мач. Той трудно би могъл законово да иска това да бъде изтрито, защото е от обществен интерес. 

    Какви ангажименти поставя 'Правото да бъдеш забравен" към бизнеса?

    Какви ангажименти поставя за бизнеса правото на хората да бъдат забравени?
    адв. М.А. За бизнеса поставя задължението, а и правото да извърши преценка дали искането на едно лице да бъде забравено е законно. От една страна стои субективната преценка на бизнеса за това дали са налице законовите предпоставки, а от друга - предпазливостта, която голяма част от бизнесите имат по отношение на санкциите. Като под санкции ние имаме предвид не само финансовите санкции, но и чисто репутационните. Не можем да си представим компания от ранга на „Гугъл“ да си позволи да кажем, че не спазва законите във връзка със Защита на личните данни.

    Доколко всяка една компания има право на преценка дали искането на даден човек да бъде забравен е законно?
    адв. М.К.: Абсолютното право на преценка, включително преценката да е грешна. Защото т.нар. „всяка една компания“ може да е в областта на масовите комуникации, може да е не толкова публична като проявна форма, но тя съдържа в своята база данни информация за определено лице. И когато такова искане бъде отправено, компанията преценява ред обстоятелства, едно от които е дали искането идва от този, който има право да иска да бъде забравен; дали искането като съдържание е нещо, което компанията съгласно вътрешната си политика е склонна да направи. Тук е големият риск от грешка, включително грешка, водеща до санкция.

    Вижте на какво компаниите трябва да обърнат сериозно внимание според  адв. Карушков.

    Какво бихте посъветвали компаниите по отношение на вътрешните им правила и политики, така че да са съобразени с правото на хората да бъдат забравени?
    адв. М.К.: Водещият ни съвет е да не гледат на едро на ситуацията. Всеки активен човек се е сблъсквал с различни обществени услуги – било то търговски или административни, сблъсквал се е с подписване на документи, в които точка трета включва в себе си законови разпоредби по отношение обработването на данни, които са доста общо посочени, а точка първа и втора са в съвсем друга посока. Да кажем, търговска банка, която включва в задължителните документи за предоставяне на услуга няколко точки, една от които е някак си между другото и като съдържание, и като местоположение. Регулираща личните данни. Докато първа и втора точка са в съвсем друга посока. Това според текста на новия Регламент би могло да е незаконен подход.


    Свързани новини
    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 56 минути
    Канада обвини Google в създаване на рекламен монопол
    Делото прилича на заведеното в САЩ и цели разделяне на бизнесите на технологичния гигант
    преди 1 час
    BILLA и EVN изграждат 25 зарядни станции за електромобили в България
    В следващите 18 месеца ще бъдат изградени 25 бързозарядни станции за електромобили в 9 града
    преди 1 час
    преди 5 часа
    Бизнесът иска спешна оптимизация на процесите по наемане на служители от трети страни
    Недостигът на човешки ресурси в България е посочен от българските предприемачи на второ място сред проблемите, които изпитват
    преди 5 часа
    AMPECO привлече 26 млн. долара инвестиция
    Целта е растеж на продуктовите иновации и пазарното присъствие на компанията