сряда, 26 февруари 2020   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1212 прочитания

    Българите предпочитат постоянна заетост, а румънците - дистанционна работа

    Вижте какво още показват резултати от проучване на Българската стопанска камара за работната сила в трансграничния регион "България-Румъния"
    04 октомври 2018, 15:18 a+ a- a

    Румънците предпочитат да работят дистанционно и/или да са ангажирани в сезонна заетост, а българите показват по-високо желание за уседналост и постоянна заетост. И българите, и румънците се въздържат от планове да работят при чуждестранен работодател, основно заради езиковата бариера, липсата на информация и проблеми с адаптацията.

    Това показват резултатите от изследвания, проведени в рамките на проект „Изграждане на устойчив модел и партньорска мрежа за подкрепа на заетостта и мобилността на работната сила в трансграничната зона България – Румъния“. Проектът се изпълнява от Стопанска камара – Велико Търново, в партньорство с Българската стопанска камара и Камара на търговията, индустрията, навигацията и земеделието - Констанца (Румъния), по програма Interreg V-A Romania – Bulgaria. В изследванията са участвали 860 българи и румънци (заети и безработни лица), с различна степен на квалификация и с професионален опит в сферата на търговията и услугите, туризма, услугите по охрана и сигурност, шивашката и преработващата промишленост.

    Преобладаващият процент (75%) от безработните българи предпочитат да се реализират в сферата на търговията, а по-голямата част (48%) от румънците виждат перспективите пред себе си в областта на предприемачеството, показва още проучването. На този фон, логични са и нагласите за усвояване на нови умения – българите са готови да развиват дигиталните и езиковите си умения, а румънците се насочват към предприемаческите и счетоводни умения, както и към меките, техническите и дигиталните умения.

    61% от участвалите в изследванията българи твърдо не възнамеряват да работят при румънски работодател, 21% се колебаят, а 16% вече проучват такава възможност. Румънците показват по-висока степен на готовност да се насочат към български работодател – 53% твърдо отказват такава възможност, 32% се колебаят, а 23% вече проучват възможностите. По 2% и от българите, и от румънците твърдо са решили да пробват заетост при чуждестранен работодател в трансграничния район.

    За българите водещи предпоставки за търсене на нов работодател от другата страна на границата са продължителната безработица (78%) и ниското заплащане (65%), както и липсата на подходяща работа (62%). Неудовлетвореност се наблюдава и по отношение на условията на труд (41%), неразвитата местна икономика (35%) и некоректните работодатели (35%). Румънците са най-недоволни от нивото на възнаграждение (59%) и нестабилното или лошо финансово състояние на предприятието, в което работят (54%). Условията на труд са проблем за 39% от анкетираните румънци . 

    В резултат от проучване и експертен анализ на пазара на труда и икономическото развитие в трансграничния регион България – Румъния , са идентифицирани 200 професии и длъжности с потенциал за трудова мобилност. Определени са 1106 предприятия, с потенциал за трудова мобилност, които са включени в онлайн каталог, съдържащ контактни данни и фирмени профили, с цел улеснение на привличането на работници от двете страни на р. Дунав. Освен това, са идентифицирани общо пет икономически сектора с потенциал за трудова мобилност: Селско, горско и рибно стопанство; Преработваща промишленост; Транспорт, складиране и пощи; Хотелиерство и ресторантьорство; Строителство. За тези сектори експертите, ангажирани по проекта, са разработили компетентностни профили за 40 длъжности. 

    В рамките на проекта е разработена електронна платформа Jobmobility, която съдържа икономическа карта на региона, профили на предприятията, личностни профили на потребителите и тестове за оценка - въпросници за интегритет и лоялност, умения за работа в екип, умения за ефективно общуване, за изследване на наблюдателност и внимание и за оценка на нагласите за трудова мобилност. 560 респонденти от България и Румъния вече са тествали включените в платформата инструменти. Отделно, на 300 безработни българи и румънци са оценени дефицитите на уменията и са им изработени личностни профили с информация за тяхната възраст, образование, квалификация и самооценка на техните умения.

    На теста за интегритет и лоялност нито един български и румънски респондент не е показал негативен краен резултат, а среден резултат са постигнали близо 84% от тестваните българи и 78% от тестваните румънци. За разлика от българските (16%), 22% от румънските респонденти са показали „високо ниво“ на интегритет и лоялност. 

    При оценката на уменията за работа в екип българските респонденти имат по-нисък резултат от румънските, но са по-обективни в предварителната самооценка. Жените са по-склонни, в сравнение с мъжете, да променят настроенията и кондицията си, да смесват личните със служебните отношения, да реагират емоционално в напрегнати ситуации и да се товарят с повече задачи, дори и да не влизат в задълженията им. Мъжете по-трудно се отърсват от мислите си за работата, реагират по-остро, когато някой в екипа не върши добре работата си, във взаимоотношенията са по-директни, неотстъпчиви и безкомпромисни. Изследваните лица с по-високо образование проявяват по-висока нетърпимост към чуждото мнение, по-твърдо отстояват позициите си. По принцип, с нарастването на възрастта се усъвършенстват и уменията за работа в екип, но се наблюдават също и множество отклонения от този принцип – по-висока неотстъпчивост, склонност да защитават взетите от тях решения, дори и да са погрешни, несъобразителност с чуждите мнения, по-високо ниво на стрес, по-остро отстояване на интересите.

    Българските респонденти имат повече проблеми в общуването, но са по-обективни от румънските в самооценката си. Като цяло жените притежават по-развити умения от мъжете в областта на емоционалната интелигентност и вербалния интелект, но имат проблеми с бизнес етикета и аргументирането. Мъжете са по-добри в асертивността, но имат проблеми с понятийния апарат и невербалното общуване. С нарастването на възрастта си очертава известна тенденция към подобряване на уменията за ефективно общуване, но съществуват и множество отклонения от тази зависимост, най-вече при уменията за убеждаване и емоционалната интелигентност. Изследваните лица с по-високо образование имат проблеми с емоционалната интелигентност.

    При оценката на качествата наблюдателност и внимание българските респонденти демонстрират значително по-добри резултати от румънските. Като цяло, жените имат по-висок брой правилни отговори на въпросника, в сравнение с мъжете. Най-сериозни затруднения жените са имали при въпросите, свързани с пространствена ориентация и съобразителност, а мъжете при разпределение и устойчивост на вниманието. Младите хора имат проблем с концентрацията и устойчивостта на вниманието, а по-възрастните с пространствената ориентация и разпределението на вниманието. Според нивото на образование не се наблюдават отчетливи тенденции, освен че хората с по-високо образование са с по-добри показатели по признака обем на вниманието.

     
    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 12 часа
    Хотел в Тенерифе под блокада заради коронавируса
    Италиански турист е дал положителна проба за заболяването
    преди 11 часа
    „България Ер“ анулира полетите си от/до Милано до 27 март
    Авиокомпанията налага мярката поради зачестилите случаи на коронавирус
    преди 14 часа
    Близо 6000 работодатели ще трябва да подадат нови справки за доходи за 2019 г.
    НАП информира персонално фирмите за допуснатите неточности, остават 3 дни за корекции
    преди 17 часа
    Великобритания започва издаването на сини паспорти от март 2020
    Старите червени паспорти ще останат валидни до изтичане на срока им
    преди 17 часа
    Revolut утрои оценката си до $5,5 млрд.
    Финтех компанията набра $500 млн. след нов кръг финансиране
    преди 18 часа
    Борсовите индекси се сринаха заради коронавируса
    Инвеститорите се насочват предимно към сигурни активи като злато и американски държавни ценни книжа