„Лидерите винаги обядват последни“, но в каква чаша пият кафето си?

Лидерите са онези, които се хвърлят в непознатото с главата напред. Поставят интересите си на втори план, за да ни тласнат към бъдещето. Биха предпочели да жертват своето, за да спасят нашето. И никога не биха жертвали нашето, за да спасят своето. Готови са да се откажат от времето, енергията, парите и  дори от храната си. Затова лидерите винаги избират да обядват последни... Но в каква чашка пият кафето си?

Саймън Синек дава отговора в една поучителна история на страниците на „Лидерите винаги обядват последни“ („Кръгозор“).

Чух една история за бивш заместник държавен секретар по отбраната, който държал реч на голяма конференция. Когато направил пауза, за да отпие кафе от картонената чашка, която бил донесъл със себе си, той се усмихнал.

„Знаете ли – казал той, - говорих тук преди една година. Представих реч на същата тази конференция, от същата сцена. Но миналата година все още бях заместник-секретар. Долетях дотук с бизнес класа и щом се приземих, ме посрещнаха на летището и ме откараха до хотела ми. Там ме чакаше друг човек, който само ми подаде ключа и ми показа стаята ми. На следващата сутрин, щом слязох, отново имаше човек, който ме чакаше в лобито, за да ме закара до същата тази зала, в която сме днес. Влязох през страничния вход, заведоха ме в стаята за изчакване и ми подадоха чаша кафе в красива порцеланова чаша.

Тази година обаче стоя и говоря пред вас вече не като заместник-секретар. Летях с икономична класа и когато пристигнах на летището вчера, никой не ме посрещна. Взех си такси до хотела, нанесох се сам и отидох сам до стаята си. Тази сутрин слязох в лобито и хванах такси, за да стигна дотук. Влязох през предния вход и сам намерих пътя до стаичката зад сцената. Попитах един от техниците дали има кафе. Той посочи кафе машината на една масичка до стената. Налях си кафе в тази картонена чашка.

Осъзнах, че порцелановата чаша, която ми дадоха миналата година, изобщо не е била за мен... Предназначена е била за поста, който заемах. Всъщност заслужавам картонена чашка.

Това е най-важният урок, който мога да споделя днес с вас. Всички придобивки и предимства, които може да получите заради ранга или позицията, до която достигнете, не са предназначени за вас, а за ролята, която изпълнявате. Когато освободите поста си, което в един момент ще се случи, ще дадат порцелановата чаша на човека след вас. Защото вие заслужавате картонена чашка.“