петък, 22 ноември 2019   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2957 прочитания

    Как проект с български фолклор спечели „Латино Грами“?

    Маргарита Борисова, продуцент на проекта „Еструна“, пред Economy.bg
    20 февруари 2019, 15:07 a+ a- a

    Снимка: Силвия Санчес

    Може би не сте чули, но в края на 2018 проект с българско участие спечели най-престижната музикална награда – „Латино Грами“. Музикантите от „Еструна“ – единственото в света съчетание на фламенко и български фолклор, грабнаха статуетката за „Най-добър фламенко албум“ за Al Este del cante. Замислен през 2012 в София от продуцентите от Джаз Плюс - Маргарита Борисова и Явор Ганчев, и испанския фламенко певец Арканхел, проектът привлича диригента Георги Петков, който специално за целта сформира нов хор – „Нови български гласове“. Репертоарът обхваща добре познатите и нови песни от двете традиции – фламенко и български фолклор, както и оригинални композиции на изпълнителите. Носителите на „Латино Грами“: „Еструна“ – Арканхел и „Нови български гласове” ще излязат отново пред българска публика на 31 март в зала 1 на НДК. Концертът се осъществява с подкрепата на Посолство на Испания и Instituto Cervantes Sofia.

    Как проект с българско участие спечели най-престижната музикална награда, как се ражда идеята, какви са рисковете и предизвикателствата, къде се пресичат българският фолклор и испанското фламенко и как публиката приема това съчетание – тези въпроси отправихме към Маргарита Борисова, продуцент на проекта „Еструна“.

    Маргарита, как стана така, че проект с български фолклор спечели „Латино Грами“ в категорията „Най-добър фламенко албум“?
    Кросоувър албумът Al Este del cante е логичен резултат на петгодишни усилия и концертен опит на проекта „Еструна“ – Арканхел и Нови български гласове под диригентството на Георги Петков с първокласните инструменталисти – Дани де Морон и Рикардо Морено – фламенко и акустична китара, Ел Попо – бас и Агустин Диасера, наречен „магьосникът на тишината“ – перкусия.
    Намерението беше да се създаде нова музика на основата на две силни вокални традиции от двата края на Средиземноморието – от два потока да потече една река „Еструна“. Постарахме се да работим в посока създаване на нова музика, която говори на съвременния човек, кара го да се развълнува и замисли за корените си. Получи се неподправена, искрена и красива музикална картина, в която фолклорът от Испания и България живее нов живот, носи съвременно облекло и радва ухото на слушателя. Вече 30 пъти представян в Испания и два пъти в България проектът „Еструна“ се радва на топъл прием и ентусиазирана публика от всички възрастови групи. Фламенкото е стил, който отдавна се отваря към други музикални култури и затова днес е така потентно и завладяващо. Българският фолклор тепърва ще започва да се зарежда от взаимодействия с чужди традиции и жанрове. Наградата „Латино Грами“ в тази категорията е доказателство за дълбочинното преливане на културите и световна оценка на албума „Al Este del cante”.

    Как се роди идеята за „Еструна“? Как Ви хрумна да смесите фламенко с български фолклор? Колко голям риск поехте?
    Идеята за проекта „Еструна“ се роди през 2012 спонтанно, както се случва с хубавите изненади в живота. След концерта на испанския певец Арканхел и неговото трио в "София Лайв Клуб" посветихме часове на слушане на музика в приятен разговор с Арканхел и перкусиониста му Агустин Диасера и така постепенно концепцията кристализира и придоби ясни очертания. Решихме да се впуснем в това приключение. Обърнахме се към опитния композитор и диригент доц. д-р Георги Петков, с когото бяхме работили предходната година. Той бе работил през годините в уърлд мюзик проекти с Адриано Челентано, Боби Макферин и бе направил първия опит за смесване на фламенко и български фолклор в две песни на певеца Енрике Моренте през 1999. Георги Петков сформира хор „Нови български гласове“ специално за „Еструна“. Към състава се присъединиха силно изявени инструменталисти – първоначално джаз китаристът Антонио Форчоне, впоследствие виртуозните китаристи Дани де Морон и Рикардо Морено, басистът Хосе Мануел Посада и перкусионистът Агустин Диасера. Включването на опитни музиканти беше израз на всеобщото желание това да не бъде нито само фламенко, нито само български фолклорен проект, а синтез от най-доброто от двете традиции в хомогенна нова музика.
    Рискът беше голям, защото никой не си беше поставял подобна цел до този момент и беше като скок в неизвестното в търсене на красивото. Но кураж и вяра в добрия резултат ни даваха първокласните артисти, с които наченахме работата по „Еструна“. Много труд, вложени огромни усилия, сърце, душа и средства, както и много любов и вяра, че тези музиканти, изпълнители и композитори носят огромен талант и усет към красивото, и са способни да нарисуват вълнуваща музикална картина.

    Къде се пресичат българският фолклор и испанското фламенко? Как намерихте баланса?
    Пресечната точка е диалогът между отделните участници в „Еструна“, защото както обича да казва двигателят на проекта фламенко певецът Арканхел: „Диалогизират хората, които се свързват посредством познаването на своите традиции, а не стиловете или различните култури.“ Отделните артисти в „Еструна“ разсъблякоха двете традиции, за да открият прадревната обща сърцевина, защото това е автентична музика, която изразява радостите и скърбите на два народа и говори директно и искрено на хората навсякъде по света. Балансът бе търсен през цялото време от Арканхел и композитора Георги Петков, който бе предизвикан да търси космополитното музикално диалогично съвършенство.

    Кои бяха най-големите предизвикателства по реализацията на проекта?
    Най-голямото предизвикателство бе процесът на сработване на българската и испанската група с техния различен подход на работа и музициране – доц. д-р Георги Петков и момичетата от хор „Нови български гласове“ използват партитури, докато фламенко музикантите са по-спонтанни и не ползват нотни листа, склонни са да се впускат в бърза импровизация. И още – ритмите на фламенкото и българските ритми съвсем не са близки и за една сполучлива комбинация е нужно много вдъхновение и упоритост. Затова бе нужно време, за да може всяка една от двете страни да усети другата и да се опита да я разбере и да започнат да дишат един въздух.
    От друга страна стои и проблемът с финансирането – това е голям състав, 15 души на сцената. Не е лесно поставянето на сцена на този проект, особено в България – премиерата през 2013 в зала „България“ беше истинско предизвикателство. И днес това продължава да е най-голямата трудност.

    Как публиката приема това смесване? Имат ли хората резерви?
    Хората, които живеят в 21 в., вече са отворени към различни музикални експерименти и приемат искрената музика, усещат я със сърцето си. „Еструна“ намира своите почитатели навсякъде по света, хиляди хора реагират спонтанно и изразяват искрената си възхита от музиката. Много често на концерти в Испания хората аплодират бурно, дори в ритъм и показват така своя екзалтиран прием. Но винаги има едно крило, т.нар. „пуристи“, които пазят ревностно чистотата на стила и не приемат никакви експерименти. За щастие, преди 40 години фламенкото се отваря към други музикални стилове, взаимодейства си с рок, поп, класика, джаз и етно жанрове, черпи от всички и се модернизира. Това постепенно се случва и с българския фолклор. А относно музиката на „Еструна“, каквито и резерви да имат хората, те падат щом чуят проекта!

    Това ли е пътят българският фолклор да бъде забелязан навън?
    Това е един от пътищата – нашият фолклор е обичан и няма как да не прави впечатление, защото носи своето уникално послание и богато полифонично звучене. Но фолклорната традиция има нужда да се актуализира, да може да докосне модерния човек, да е в крак с тенденциите в съвременния музикален свят. Живото взаимодействие със съвременната музика от различни стилове не само че не накърнява традицията, но много й помага да бъде усетена в съвременния глобализиран свят.

    Когато Европа все повече върви към разединение, когато национализмът е във възход, как можем да разчетем това престижно отличие за испано-българския проект?
    Музиката притежава силата да извисява, да лекува, да дава сили в трудни моменти. Най-престижната музикална награда за проекта показва, че ситуацията в Европа не е черно-бяла и че човек винаги търси и намира смисъл и спасение в изкуството...

    Какво предстои за „Еструна“ оттук нататък?
    Надяваме се да има по-голяма видимост за проекта след получаването на наградата „Латино Грами“ и покана за участия на фестивали по целия свят. В най-близък времеви план предстои концерт на 25 март в престижната зала CRR в Истанбул и разбира се, на 31 март в зала 1 на НДК пред българска публика. Имаме и потвърдени участия през май, юли и ноември в Испания.

    Какво да очаква българската публика от концерта на 31 март?
    Българската публика може да очаква един много емоционален концерт. Голяма отговорност е представянето тук след получаването на наградата „Латино Грами“, всички артисти очакват с трепет излизането на родна сцена. „Еструна“ – Арканхел и „Нови български гласове“ с дир. Георги Петков ще изпълнят новата програма от диска Al Este del cante, спечелил „Латино Грами“. Концертният репертоар е завладяващ и носи съвършената наслада на музиката от Средиземноморието с неземните български гласове.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 12 часа
    преди 13 часа
    КНСБ: Между 2 и 30 дни са платените болнчини в ЕС
    В Австрия и Германия работодателят поема обезщетението на служителите през първите няколко седмици от боледуването им
    преди 13 часа
    Производството на малини у нас с 30% ръст
    Изнасяме малини за основно за Гърция, Унгария и Италия, а ягоди - за Румъния, Нидерландия и Великобритания
    преди 13 часа
    Британците лъжат, че са болни, за да не ходят на работа
    Ново проучване установи, че служителите на Острова са склонни също така да крадат дребни консумативи от офиса и да си приписват чужди заслуги
    преди 16 часа
    Louis Vuitton повиши офертата си към Tiffany
    Преговорите между двете компании продължават, но въпреки това не е сигурно, че до сделка ще се стигне