събота, 07 декември 2019   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    4365 прочитания

    Предизвикателствата при отчитането на работното време

    За сумираното изчисляване на положения труд вижте какво споделиха представители на големи търговски вериги пред Economy.bg
    02 април 2019, 10:11 a+ a- a

    Най-големите търговски вериги в България, членове на Сдружението за модерна търговия, са и сред най-големите работодатели у нас. За тях работят над 23 хил. души сочат данни на неправителствената организация.

    Екипът на Economy.bg се свърза с HR мениджъри на някои от големите търговски вериги, членове на Сдружението за модерна търговия, за да научи повече за предизвикателствата пред работодателите при определянето и отчитането на работното време. Ето какво споделиха те:

    Основно предизвикателство е създаването на предварителен график
    Виктор Фачев, HR директор, Kaufland

    Основно предизвикателство е създаването на предварителен график за целия период на сумирано изчисляване на работния труд. В момента в нормативната уредбва няма изискване за електронно отчитане на работното време. Нашата компания беше сред първите, които го въведоха. Направихме за това сериозна инвестиция, но държим изключително много на коректността към нашите служители и затова искаме да сме сигурни, че всяка минута при нас се планира и заплаща. Освен всичко друго, мярката е по-строга от заложената в законодателството. При нея няма възможности за манипулация. Въпреки това в момента на практика поддържаме една и съща информация на няколко места заради изискването за създаване на предварителен график за целия период. 

    Противоречиви тълкувания
    Катерина Шопова, HR директор, Лидл

    Предизвикателствата пред нас като работодател при отчитане на работното време идват най-вече от това, че действащата Наредба за работното време, почивките и отпуските не конкретизира напълно някои въпроси, свързани с режима на сумирано отчитане на работното време. Например по отношение на изискването работодателят да запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. В момента се срещат противоречиви тълкувания на разпоредбата, включително от контролните органи, като се застъпва разбирането, че работниците и служителите трябва да удостоверят факта на запознаването им с графика чрез полагане на подпис. Също така по отношение на изискването на Наредбата, че през периода, за който е установено сумираното изчисляване, утвърдените поименни графици се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени. При тази редакция на разпоредбата не става ясно допустимо ли е например работодателят да измени графика в рамките на един и същи ден или за следващия ден. Ако например работник или служител изпадне в състояние на временна неработоспособност и представи болничен лист, очевидно е налице промяна на обстоятелствата, при които е утвърден графикът и се налага неговата промяна. Не е ясно обаче колко време предварително трябва да бъдат запознати с тази промяна другите засегнати работници и служители.

    Друг конкретен проблем, който е възниквал и пред ЛИДЛ България, е не толкова на законово ниво, а в административната практика, която възприема като „седмица“ всеки произволен седмодневен период. Такова тълкуване обосновава установяването на някои „нарушения“ на режима на седмичната почивка и на максималната продължителност на работната седмица при сумирано изчисляване на работното време, които не биха били налице при буквалния прочит на законовите разпоредби. Ако например работник или служител е работил от четвъртък до сряда на следващата календарна седмица, и за двете календарни седмици са му осигурени по два почивни дни (вторник и сряда, съответно четвъртък и петък).  Периодът, в който е полаган труд, представлява седем последователни календарни дни, които не са „седмица“, поради което за него не следва да се прилага правилото за задължително прекъсване от минимална почивка. Възможно е в рамките на тези последователни седем дни да е положен и повече от 56 часа труд, но това ограничение отново се отнася за работната „седмица“ като период от понеделник до неделя. Разпоредбата на чл. 142, ал. 4 КТ изрично указва, че продължителността на работната седмица при сумирано изчисляване на работното време не може да превишава 56 часа, а не че това ограничение се прилага за дните от четвъртък до сряда на следващата календарна седмица, какъвто е даденият пример.  Има случаи, в които Инспекцията по труда е изразявала различно становище по темата и от нашия опит считаме, че цялата материя, свързана със сумираното отчитане на работното време, се нуждае от законодателно изясняване.

    „Форма 76“
    Евелина Великова, управител на dm България за economy.bg

    В момента се прилага така наречената „Форма 76“, която работодателите са задължени да ползват за планиране и отчитане на работното време. Затруднението идва от факта, че тя е доста остаряла като формат и концепция, но е единственият документ, който Инспекцията по труда приема. В същото време ние използваме ноу-хау от компанията майка и прилагаме в България международно доказани системи за планиране и отчетност на работното време. Например в dm България водим плана и реалното работно време електронно и се налага данните да се оформят според изискванията на „Форма 76“. 

    Според мен възможно решение е въвеждането на базови изисквания по отношение на планирането и отчитането на работното време. Така всяка компания ще може да използва собствени системи, което би било огромно улеснение за бизнеса.

     
    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 14 часа
    FT: България привлича рекордни инвестиции в технологичния сектор
    Facebook, Световната банка и самият „Файненшъл таймс“ разкриха свои технологични центрове в София през последната година
    преди 8 часа
    Над 2000 стартъпа са създали 15 хил. нови работни места у нас
    София е сред десетте най-добри градове за развиване на стартъп предприемачество, подчерта президентът Радев
    преди 11 часа
    Остават 10 дни за промени и плащане на авансовия корпоративен данък за 2019
    Това е и последният срок, в който фирмите имат възможност да направят корекция на декларираните от тях авансови вноски за тази година
    преди 12 часа
    Wizz Air поиска отпадане на бизнес класата за всички кратки полети
    Нискотарифният превозвач призова авиационната индустрия да спре да изпълнява полети с празни места в бизнес класа
    преди 16 часа
    General Motors ще строи фабрика за автомобилни батерии
    Тя ще е на стойност $2.3 млрд. и ще бъде съвместно дружество с южнокорейската LG Chem