четвъртък, 18 април 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    4938 прочитания

    Как екранното време може да е полезно за децата?

    Таня и Недялко Козалиеви разказват как може да се случи това, на какво учи децата програмирането и защо методът проба-грешка е от изключителна важност за децата
    20 декември 2019, 15:03 a+ a- a

    Таня и Недялко Козалиеви са основателите на Kinder Coder. Целта им е да улеснят достъпа на децата до програмните технологии и да им вдъхнат увереност да боравят с тях. Те са убедени, че събуждането на интереса у децата от най-ранна възраст да бъдат изобретатели и създатели, а не просто консуматори, е от изключителна важност. Разговаряхме с тях по време на Global Tech Summit, най-големия технологичен форум в Източна Европа, който се проведе между 10 и 12 декември в НДК.

    Защо е важно децата да изучават дигитални умения?
    Таня Козалиева: Свикнали сме да казват всички, че днешният свят е много по-различен от света, в който ние сме били деца, защото около нас и нашите деца има дигитални устройства. Освен че сме заобиколени от тези дигитални устройства, децата често живеят в тях. Хубаво е, когато някой изцяло е свикнал да води такъв начин на живот, да разбира как работи той. Не само за да е наясно как функционират нещата, а защото е много по-лесно да разбираш къде си ти, когато виждаш цялата картинка или поне имаш идея как изглежда тя. 

    Каква е подходящата възраст за едно дете да се запознае със света на програмирането?
    Недялко Козалиев: Подходящата възраст зависи от самото дете, но за да започне в нашите курсове специално, е нужно да може да чете, понеже се ползват блокове програмиране. 

    Защо е важно децата да учат дигитални умения, и на какво ги учи програмирането и защо е важно да се греши?

    На какво учи децата програмирането?
    Т. К.: Много неща могат да се открият в програмирането. Според мен едно от най-важните е: учи ги да правят свободно грешки. Защото много голям етап и много голяма част от труда, който те полагат, е свързан с това да изпробват сами, да видят как работи функцията, как работи самото нещо, самият блок, какво прави. Докато в училище се гледа малко по-строго на грешката, при нас грешката е абсолютно задължителна. Проба-грешка е най-добрият учител, най-добрият метод, по който може да се случи нещо.

    Усвояването на логиката и способността за решаване на проблеми са важни умения, но как едно дете може да има интерес в даден програмен език?
    Т. К.:  Когато питате едно дете какво е програмист, с какво се занимава програмистът, той веднага ще ви каже, че прави игри по цял ден. Това е начинът, който поне работи при много голяма част от децата – да ги накарате сами да правят игри, да разберат, че да програмираш една игра не е никак лесно и зад нея седи много труд, много мисъл, много дисциплина и нищо не се случва от ден за втори. Така че това, което работи е да измислят игри, да измислят сценарии, да измислят как сами да контролират какво се случва в играта. Това е начинът според мен – чрез игра, чрез преживяване, чрез нещо, което не ги ангажира, не им даваме домашни, освен ако сами не искат, разбира се, нищо не се случва задължително. Случва се по желание.

    Как се случва улесняването на достъпа на децата до подобен тип занимания?
    Т. К.: Достъп до заниманията могат да организират или училищата, в които самите деца учат, или съответно голяма роля в това нещо има родителят. Понеже работим с деца, които не изявяват сами желание да бъдат записани на някакъв определен курс, трябва да имат активни родители. Ако родителят има намеса в това какво прави детето, съответно самото дете ще има достъп до технология, до курс, до дори едно еднократно занимание. Но съответно, ако родителят не изпитва нужда и счита технологията за нещо опасно, тогава вече става малко по-трудно, защото за родителя екранното време се свежда единствено до пасивно екранно време, когато детето няма полза, а напротив само вреди, било то здравословно за зрение, било то емоционално за ограничение на умствена дейност. Но всъщност екранното време може да бъде и активно и да бъде използвано за креативност за нещо „направи сам“ или „измисли сам“.Ние работим в малки градчета, където няма такива, това е нещо ново, нещо странно за хората, нещо, което сякаш не е част от ежедневието, сякаш е малко по-напред в бъдещето. Все по-масово се случва деца в ранна възраст да се занимават с програмиране, което е хубаво, защото много хора изпитват вече осъзната нужда да направят нещо за поколенията. Хубаво е, когато това, което прави човек, има някаква социална стойност, нещо да остави след себе си, нематериално разбира се, нещо за развитието на някой друг.

    Каква е ролята на родителите и как екранното време може да се превърне в полезно за детето занятие?

    Има ли интерес от страна на родителите към такъв тип занятия?
    Т. К.: Ами смея да кажа, че има, да. Хубаво е в началото, когато все още интересът е слаб, не трябва човек да се отказва, защото доверие много трудно се печели. Децата са най-трудният таргет, който можеш да привлечеш към себе си с интерес и с доверие, но веднъж, когато едно дете хареса заниманията при нас, много рядко то се отказва. Ако се откаже, търсим причините в това, че детето има други интереси, често се сменят настроенията му, в един момент децата харесват едно нещо, в друг момент вече друго. Това е хубаво, защото пък от друга страна детето трябва да опита възможно най-много неща. Всеки е различен по свой начин, съответно не може всички да бъдем програмисти, не можем всички да бъдем учители. Трябва просто, когато нещо ни хареса и се заловим за него да намираме в него удовлетворение.

    Какво умеят децата, когато завършват вашия курс?
    Т. К.: Най-ценното, което умеят, е да разберат как работят нещата. Сега е коледно време, има много подаръци, свързани с електронни играчки. Когато едно дете при нас види дрон, управляван от дистанционно, той се сеща, че всъщност дистанционното, вътре в него има един микрочип, който е програмиран, и съответно в дрона има друг микрочип, който носи своята програма и разбира връзката между едното и другото и вече тази играчка не е такава „уау магия“. Малко ни е по-познато какво има вътре и как е програмирано то.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 2 часа
    Китайската икономика с по-висок от очакваното ръст
    Подпомогната от промишленото производство
    преди 3 часа
    България и Италия имат потенциал за разширяване на икономическите връзки и увеличаване на стокообмена и инвестициите
    Президентът на Италианската република Серджо Матарела е на официално посещение в България по покана на българския държавен глава
    преди 3 часа
    преди 18 часа
    Петя Димитрова, АББ: Няма основания да се очаква, че лихвите ще се повишат с въвеждането на еврото
    Между 300 и 400 млн. лв. се очаква да изразходват банките у нас за въвеждането на еврото
    преди 19 часа
    В София ще се проведат първите в България конференция и хакатон, посветени на Ethereum
    ETHSofia ще се състои между 17 и 19 октомври в Иновационен форум „Джон Атанасов“
    преди 20 часа
    ОББ: Очакваме по-висок икономически растеж през тази година в сравнение с 2023
    Пазарът на труда се характеризира с ограничено предлагане на квалифициран персонал и относително високо търсене, което се отразява във висок ръст на средната работна заплата