Как българските учени могат да развият успешна кариера у нас, разказва Милена Петкова, изпълнителен директор на Фондация „Карол Знание“ и на програмата „Предприемачи в науката“
Защо учените трябва да имат предприемачески умения, как могат българските учени да се реализират успешно в България, на какво още трябва да се научат хората, които се занимават с наука, как „Предприемачи в науката“ помага за реализацията на нови проекти и компании? Отговор на всички тези въпроси дава Милена Петкова, изпълнителен директор на Фондация „Карол Знание“ и на програмата „Предприемачи в науката“, пред Economy.bg.
Съобщихте, че 3-тото издание на програмата ще започне с 3 стартъпа, разкажене ни малко повече за тях.
Две компании са регистрирали учени, участници в програмата „Предприемачи в науката“ на Фондация „Карол Знание“. Трета се подготвя и тя ще стартира с подкрепата на акселератор. За нас това са наистина добри новини, защото сега подготвяме едва третото издание. Форматът е насочен към докторанти и млади учени и се състои от обучение и конкурс за бизнес проект с награда от 30 000 лв. До този момент носителите на наградата „Предприемач в науката“ са трима и два от стартъпите са свързани с тях.
Във второто издание на конкурса наградата беше разделена между двама инженери – авиоконструктор и инженер-химик. Първият, докторантът по физика Недислав Веселинов, спечели с проект за създаване на Експериментално конструкторско бюро „Фотоника“ и в началото на юли регистрира своята компания с това име. В момента със средствата от наградата той произвежда частите за планетариум и амбицията му е това да стане не просто първият такъв в София, но по създадения проект да бъдат изградени планетариуми и в малки населени места. В портфолиото на конструкторското бюро има и други проекти, които се развиват паралелно, между които и действащият авиосимулатор в Руския културно-информационен център.
Веднага след новината за първия стартъп дойде следващата. Авиоинженерът Стефан Христозов, участник във второто издание на „Предприемачи в науката“, е регистрирал „Безпилотни системи България“. Докторантът от Института по роботика на БАН дойде с тази идея в програмата и в конкурса участва с нея. Той се занимава с дронове активно вече няколко години и през последната се е фокусирал върху интегрирана оценка на риска в системата за управление на безпилотния трафик. Вече е създал платформа за обучение и има ясен бизнес план за развитие през следващите години.
Третият стартъп очакваме да бъде на първия носител на наградата „Предприемач в науката“. Д-р Иван Лютаков спечели 30 000 лв. за разработването на иновативно електронно хапче и работи изключително сериозно. По време на конкурса идеята беше демонстрирана с обикновен буркан пред журито. Сега със средствата от наградата той вече е създал дизайна на капсулата и провежда редица тестове. За следващия етап е необходимо допълнително финансиране, което очаква да получи от Innovation Starter Accelerator. Той ще бъде участник във втората кохорта на акселераторската програма.
Третият носител на наградата „Предприемач в науката“, д-р Илиян Попов, разработва екологична батерия магнезий-въздух с индустриално приложение и също има сериозен напредък по проекта. Технологията позволява различни приложения и с контактите от общността на предприемачите в науката вече има колаборации, за които също ще чуем скоро добри новини.
Колко учени участваха в изданията на „Предприемачи в науката“ до момента? Очаквате ли повече тази година?
В първото издание селектирахме 15, а във второто – 17 участници. Кандидатстването за третото издание е отворено сега и кандидатури приемаме до края на август. Затова на този етап не бих могла да кажа колко ще бъдат одобрени. За първи път ще сме онлайн и това би позволило на докторанти и учени от университети извън столицата да станат част от програмата.
Защо учените трябва да са предприемачи?
Трябва да са предприемачи? Не, те трябва да са успешни, а за това са им необходими и предприемаческо мислене и такива умения. По-коректно е да се каже, че трябва да са мотивирани да се стремят към резултати и да искат да видят реализацията на своята работа. Това е свързано с компетенции, които академичната среда не изгражда у нас. Примерите от света са много и за тях се пише много по-често в медиите. Много по-лесно е да се намери информация за спин-офите на MIT, ETH и „Кеймбридж“, отколкото за български такива. Всяка година излизат класации според регистрираните компании на водещите университети и всеки от тях на сайта си има дълъг списък, с който се гордее. Вие пишете ли всяка година за новите български компании, създадени от институти и университети? Знаете ли колко са? В кои сфери са? Къде има най-много такива и къде няма никакви? Или защо няма такива? За каква икономика на знанието говорим, ако ги няма тях?
Идеята за програмата „Предприемачи в науката“ дойде от срещите ни с талантливи учени, които кандидатстваха всяка година за докторантската стипендия на финансова група „Карол“. Повечето от тях работеха по значими и интересни проекти, в които задължително присъстваше онази част с потенциалното практическо приложение. И това приложение оставаше само на хартия, просто част от една отлична или дори блестяща докторантура. Какво може и трябва (ето тук може да използваме тази дума) да се случи, за да се стигне до това приложение? Задавахме този въпрос на самите учени. И така стигнахме до идеята, да подкрепяме учените именно в този важен за тях период, за да направят следващата стъпка. За един са необходими средства за консумативи, за друг – за да направи прототип, за трети - да осигури техника за конкретно изследване. Но за да бъде търсено финансиране от фондове или от бизнеса, ученият трябва да има конкретен продукт, който да представи. А това не е обект на дисертациите. Но е свързано именно с предприемаческо мислене и умения, които са ключови за успеха и развитието на самата научна работа. Успешните учени приличат на предприемачите по много неща – те са любопитни, търсят възможности, намират отговори и дават решения. Те са смели като предприемачите и не се страхуват от неуспеха. Фокусирани са върху своята важна цел и са креативни в подходите за постигането ѝ, учат се в хода на работата си.
Има ли чуждестранни участници сред лекторите?
Не. Има успешни българи, които работят в различни университети по света. Няма чужди лектори. Дизайнът на обучението „Предприемачи в науката“ е създаден за учени и ние каним не просто лектори, а вдъхновители. Това са именно предприемачи в науката или учени-предприемачи. Българи. Защото те могат да покажат успешните модели и добри практики. И да оборят предразсъдъците, че това у нас не може да стане или че ако си български учен, стартът и възможностите за теб са различни. Тази година в програмата ще имаме включвания от Бостън, Лондон, Милано, Лозана и Цюрих. Български учени от световна величина и научни постижения, с регистрирани патенти и стартъпи. Например доц. Здравка Медарова, която представя в програмата Харвардския модел на трансфер на технологии има сериозен пробив в работата си върху лекарство за метастази. Не просто лечение на рак, а метастази. За комерсиализацията на този препарат тя създава свой стартъп. Разказва, че в „Харвард“ почти всеки студент и докторант се стреми да има своя компания, за да продължи научната си работа. Най-младият лектор в програмата ще го включим от Лондон, има спин-оф с университета, където е защитил докторантурата си. Неговата кариера дава отговор на нашия въпрос какво ТРЯБВА да се случи, когато вземеш награда за най-добра дипломна работа. Той е поканен веднага след бакалавърската си степен да продължи изследванията си с докторантура. Д-р Димитър Димов е завършил „Строително инженерство“ в University of Exeter, оттам получава и докторска степен по нанотехнологии и няколко месеца по-късно вече има регистриран спин-оф. Последователната работа води до търсените резултати – откритие, нанотехнологична иновация в строителството, патент, компания. Трябва ли да е предприемач един учен, за да постигне това, преди да е навършил 30?
Впечатляващи са историите на успеха и на нашите лектори от Швейцария. От Лозана ще включим проф. Димитър Жечев, който като ученик е един от златните медалисти на България по математика. Отбелязвам това, защото много от учениците, които представят блестящо страната ни на различни олимпиади, продължават образованието си във водещи университети по света и създават свои стартъпи, за да комерсиализират научната си работа. Едва ли е случаен фактът, че най-добрите са и най-предприемчивите. Проф. Жечев е с бакалавърска степен от Harvard University, магистратура и докторантура в University of California, Berkeley. Сега работи в областта на криптографията в Политехническия федерален институт в Лозана и ръководи собствена изследователска група. Съавтор е на патенти и е основател на софтуерната компания Inpher, която вече има офиси в Лозана, Ню Йорк и Сан Франциско. Този стартъп привлича 4 млн. USD от рискови инвеститори от Швейцария и САЩ, а след това още 10 млн. USD, като голяма част от тях идват от JP Morgan. Това е предприемач в науката, който може наистина да мотивира своите колеги в България да се стремят към реализация на научната си работа и да им покаже през своя опит как може да се случи това. Не по-малко интересна ще е срещата с другия ни лектор от Швейцария. От Цюрих ще се включи проф. Мартин Вечев, който ръководи Лабораторията за сигурни, надеждни и интелигентни системи на Швейцарския федерален технологичен институт, ЕТН, с чийто екип е разработил първия интуитивен език за програмиране за квантови компютри на високо ниво – Silq. Той е с докторантура от University of Cambridge. Съосновател e на два спинофа с ЕТН в Цюрих. Платформата на DeepCode използва изкуствен интелект за преглед на код и се използва от над четири милиона разработчици в света. Другият - ChainSecurity - бързо става световен лидер в интелигентния одит на договори и в началото на 2020 г. е придобит от PwC Switzerland. Много предприемачи могат само да мечтаят за такъв бърз и успешен екзит. Всеки от цитираните имена има и редица международни награди за научната си работа.
На какво учите учените?
На това как да бъдат успешни. Преди всяко издание на програмата правим анкета „Накъде след научната титла“. Тя е адресирана към предприемчивите и въпреки това има притеснително много учени с външен локус на контрол. Някой друг е виновен, че не успяват. Някой друг трябва да търси финансиране. Някой друг трябва да създава контакти. Някой друг трябва да… С показаните добри примери се надяваме да променим това. Искаме да им представим многото възможности за финансиране и подкрепа, които могат да получат тук и сега. Да покажем как всеки може да търси и създава възможности. Затова сме предвидили срещи с бизнес ангел, експерт по краудфъндинг, стартъп акселератор, Фонд на фондовете, Европейския инвестиционен фонд, „София Тех Парк“. За някои от участниците много важни са знанията, които получават за структуриране на бизнес план. Тази година млад български предприемач от Милано ще показва в програмата как се прави това - Александър Маринов, който миналата година беше ментор в програмата. За всички едно от най-ценните преносими умения от програмата е презентирането – как да подготвят pitch deck, как да представят работата си. Тази година един от лекторите ни за иновации, д-р Зорница Йорданова ще въведе учените в модели и методи като Lean Startup, Agile, Scrum, Design Thinking, ще ги запознае с гъвкава методология за управление на иновационни проекти в научни организации и университети.
Голяма част от лекторите са българи, реализирани като учени и предприемачи в чужбина. Смятате ли, че подобна кариера е възможна и у нас?
Да. И не просто аз смятам. Ние успяваме да покажем това с нашите лектори. Тази година тримата носители на наградата „Предприемач в науката“ ще открият програмата. Именно за да покажат, че е възможно у нас да сбъдваш мечтите си. Всеки от тях има какво да разкаже за това как се е променила кариерата и работата му след участието в програмата. Както разбрахте, единият от стартъпите е на учен, който не спечели парична награда. Но той е спечелил знания как да продължи и толкова важните увереност и мотивация. Наскоро поздравихме един учен от първото издание, лекар-генетик, д-р Олга Антонова, която вече има свой сайт и се занимава с работата, която представи като идея в конкурса. Направихме поредица, в която разказваме историите на успеха на участниците, защото те наистина заслужават да бъдат комуникирани и подкрепяни.
Един отличен пример е д-р Светлин Пенков, който избра България. Той дойде в „Предприемачи в науката“ от Обединеното кралство след докторантурата си по изкуствен интелект и роботика от Edinburgh University и инженерна специалност от Reading University. В началото на програмата регистрира свой стартъп Sciro Research. Научните му интереси са върху пресечните точки между роботика и изкуствен интелект. Под негово ръководство и менторство тази година работата на един ученик от СМГ беше класирана сред 5-те най-добри писмени разработки и най-добрите 10 устни представяния в престижната международна лятна школа Research Science Institute на MIT. Темата е „Към абстрактно логическо мислене в невронни мрежи“. Това са чудесни примери за предприемачи в науката, които са били участници в програмата. Но сред лекторите ни от България има не по-малко интересни истории. Например съоснователят на биотехнологичния стартъп Printivo за 3D-биопринтиране на човешки тъкани. Той е с докторска степен по „Иновативни комуникационни технологии – IoT мрежи“. Завършил е магистратурата си в университета Aalborg, Дания, но също е избрал да бъде предприемач в науката у нас. Сред лекторите ни тази година е и създателят на „умните маски“ Петър Живков, чийто стартъп AirLief предлага мобилно приложение, с което се следи замърсяването на въздуха и ефекта върху здравето на хората. Използва се вече от над 3000 потребители дневно в повече от 60 държави. Всяка година в програмата има наистина достойни примери за кариера на учени-предприемачи.
Освен финансова награда, победителите получават ли и друг вид помощ за осъществяване на своите идеи?
Всяка година се опитваме да даваме повече добавена стойност за нашите участници. С паричната награда ние не ставаме партньори в стартиращите бизнеси. Наградата е подкрепа за отличените, за да могат да развиват проекта си. Стартъпите, за които говорихме, са вдъхновени от програмата. Но знанията, преносимите умения, нетуъркинга, партньорствата – това е подкрепа за всички участници и ние затова разказваме как се променя кариерата им. Понякога дори само да бъде преодоляна липсата на увереност, е достатъчно, за да тръгне един проект. От всяка тема и лектор учените си взимат по нещо повече от знания – идея, препоръка, модел. Неведнъж съм чувала, че срещата с някого е била повече от 10 прочетени книги. Така че подборът на вдъхновителите е ключов за успеха на програмата. Всяка година добавяме и партньорства, и награди, и ментори. Всъщност менторската помощ е достъпна за всички и това е наистина безценна подкрепа за участниците. Първата година фокусът беше върху био- и нанотехнологии. Три от проектите получиха възможността да бъдат консултирани и подкрепени, за да могат да кандидатстват по американски програми за финансиране. Всяка година „София Тех Парк“ домакинства срещи и представя конкретни възможности за учените, свързани с техните инкубационни програми, лаборатории и работни пространства. Innovation Starter предоставя билети на всички участници за голямото иновационно събитие Innovation Explorer. Тази година има още една награда - за първи път един от участниците в конкурса „Предприемач в науката“ ще получи пълна стипендия за 12-месечната Сапфирена мастърмайнд програма „Бизнес растеж“ на Александър Николов, създател на формулата от 7 стъпки за бизнес растеж. Всички участници получават абонамент от сп. „Българска наука“ и покана да бъдат автори в изданието.
Как се отрази Covid кризата на конкурса?
През януари връчваме наградите „Предприемач в науката“ и докторантската ни стипендия, която е другият основен наш проект. Тогава събираме цялата общност от съзвездието учени за церемонията. Наричаме ги съзвездие, защото един от носителите на докторантската ни стипендия е астрономът Никола Каравасилев, който е ръководител на националния отбор по астрономия и астрофизика. С част от докторантската стипендия, 8000 лв., той закупи апаратура за изследвания и експерименти, за да обзаведе лаборатория във Физическия факултет, където подготвя ученици за състезания и олимпиади. Никола е друг интересен пример за предприемач, въпреки че се занимава с фундаментална наука. Той създава бъдещи учени, инвестира в тях и е част от успеха на всеки един.
Красивата атмосфера от емоцията на награждаването обикновено вдъхновява за общи проекти. Наградите вдъхновяват за успех, мотивират за действие. Решихме клуб „Предприемачи в науката“, който не беше формализиран, да има редовни срещи и домакин на всяка от тях да е различен учен от общността. За да развиваме тази общност и да търсим нови възможности за подкрепа. Извънредното положение отмени срещите. Бяхме поканили фасилитатор за първата ни Mastermind сесия, а първият домакин от участниците щеше да бъде авиоинженерът, който вече разказва за своята компания. Така че Covid кризата се отрази на живата връзка. Другите планове за наша радост се изпълняват. Това, което мога да кажа отсега е, че Covid темата ще присъства неизбежно в следващото издание на програмата. И като опит на лекторите, и като тема на някои от участниците, и като идеи за иновации и технологии.
Планирате ли разрастване на формата и в каква насока?
Развиваме програмата всяка година и с теми, и с лектори, и с партньорства. Както споменах, за първи път ще сме онлайн и ще се опитваме да създадем тази неповторима атмосфера на преживяването „Предприемачи в науката“ дигитално. Посоката на развитие на формата е свързана с основната ни цел – да изграждаме среда и общност на предприемачи в науката. Колаборациите, идеите и стартъпите показват, че сме на прав път. Но сме едва в началото. Със съзвездието от учени, застанали зад нашата кауза, в това число и нашия Консултативен съвет, ще търсим още възможности и за развитие на основния проект, и за нови проекти.