Уязвимите Балкани

Балканските икономики са най-потърпевши от глобалната рецесия през 2008 – 2009, показва изследване на Economist Intelligence Unit – анализаторска компания към авторитетното издание Economist. Икономиката на страните от региона (Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Македония, Черна гора, Румъния и Сърбия) се сви средно с 5,2% през 2009 и рецесията продължи до 2010, когато спадът на БВП беше 0,4%, заради срива на производството в най-голямата икономика сред тези страни – Румъния. В останалите през 2010 възстановяването беше слабо, а през 2011 регионът имаше умерен ръст от 1,9%, което е далече под предкризисните нива. Очакванията за тази година пък са за икономически растеж от едва 0,7 на сто.  Той обаче е под въпрос, при това дори ако предполагаемият колапс на еврозоната бъде избегнат.

Рисковете от еврокризата се увеличават от факта, че балканските страни имат сериозни икономически отношения с Атина. Особено България, Македония, Черна гора и Албания, при които между 10 и 12% от износа на стоки е за Гърция. Заедно с това пазарният дял на клоновете на гръцките банки в Югоизточна Европа е около 20%. 

Кризата донесе и социални последици, сред които намаляване на заетостта и увеличаване на бедността в региона. Държавите на Балканите имат най-високите нива на безработица и бедност в Европа – около една четвърт от икономически активното население е без работа. 

Въпреки това развитие, то не доведе до последици в политическия живот, а социалните вълнения са силно ограничени. Например Сърбия наскоро проведе мирни и безпроблемни парламентарни и президентски избори, а за разлика от други европейски страни неофашистката партия в страната не получи депутатски места. В повечето страни от време на време има ограничени протести, но като цяло социалният мир оцеля. И то при положение, че балканските страни традиционно са предразположени към размирици – етнически и териториални спорове, проблемна демокрация, високи нива на обществено недоволство, широко разпространена корупция и ниски нива на доверие в институциите. 

Този почти парадокс може да бъде обяснен с три фактора. На първо място регионът има някои предимства, които попречиха на населението да усети ефектите от кризата с цялата им сила – голяма част се прехранват от земеделие и е разпространено съжителството на големи фамилии в един дом. Второто е, че залезът на традиционното ляво и профсъюзите в повечето страни в региона означава, че много малко социални или политически сили могат да организират демонстрация, която да не е спонтанна и да е достатъчно голяма. И накрая – проучванията на общественото мнение показват широко разпространена апатия, заради която хората не са склонни да бъдат много активни. 

Големият въпрос обаче е дали този привиден социален и политически мир е устойчив. Дали това не е затишие пред буря, която може да избухне при задълбочаване на икономическата криза в региона? И то след като единственият фактор, който би могъл да стабилизира Балканите – Европейския съюз, също е в дълбока криза.

Заглавието е на Economist Intelligence Unit; със съкращения