петък, 14 май 2021   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    362 прочитания

    ЕП обсъжда въвеждане на въглероден данък върху вноса на стоки

    До 2023 налогът би трябвало да обхване енергийния и енергоемките сектори като циментовата, стоманодобивната и химическата индустрии
    09 март 2021, 09:22 a+ a- a

    Европейската индустрия изисква подкрепа, за да се противопостави на конкурентния натиск от страни, в които компаниите не са длъжни да спазват стриктни правила относно емисиите на парникови газове. За да постави всички при равни условия и да съхрани работните места в ЕС, Европейският парламент иска справедливо облагане на вноса.

    С Европейския зелен пакт ЕС е поел ангажимент да намали емисиите си на парникови газове и да постигне климатична неутралност до 2050. Тези намерения могат да бъде подкопани от други страни с по-малки амбиции. Вносът на продукти от такива страни поставя в затруднение европейски производители, тъй като те имат по-големи разходи за съобразяване с политиката на ЕС за климата. За да се изравнят условията, ЕП подкрепя въвеждането на налог, който да повиши цените на вносните стоки до еквивалентните продукти в ЕС. Депутатите ще гласуват в началото на март препоръките си за налога, наричан механизъм за корекция за въглеродните емисии на границата.

    Налогът намалява стимулите за преместването на замърсяващи производства от Европа в други страни, които нямат толкова високи изисквания за емисиите на парникови газове. Такава практика, наричана „изместване на въглеродните емисии“, не допринася за опазването на планетата, тъй като прехвърля проблема някъде другаде, но пък лишава ЕС от работни места. 

    Корекцията на цените на вноса би била важно допълнение към съществуващата система за търговия с разрешителни за производството на емисии. Схемата налага задължение на електроцентрали и производствени предприятия да разполагат с разрешителни за всеки тон въглероден диоксид, който те емитират. Цената на разрешителните се определя на пазара и зависи от търсенето и предлагането. Икономическите кризи намаляват търсенето и водят до по-ниски цени, които не стимулират компаниите да инвестират в по-чисти технологии. За да потърси решение, ЕС планира да реформира схемата за търговия с емисии.

    Механизмът за корекция за въглеродните емисии ще бъде съобразен с правилата на Световната търговска организация и ще насърчава декарбонизацията на промишленото производство в ЕС и извън него. Той ще бъде един от елементите на промишлената стратегия на ЕС.

    Като отправна точка до 2023 механизмът би следвало да обхваща енергоемките сектори (като циментовата, стоманодобивната, химическата индустрии и торовата промишленост) в ЕС, които отговарят за 94% от емисиите на ЕС от промишлеността.

    Депутатите подчертават, че налогът трябва да бъде въведен, за да бъдат постигнати климатичните цели на ЕС и честни условия на конкуренция, а не за да се защитават губещи отрасли.

    Приходите от налога следва да бъдат заделени като нов източник на ресурси в бюджета на ЕС.

    Очаква се Европейската комисия да направи законодателно предложение за новия механизъм през второто тримесечие на 2021.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 7 часа
    Над 81 000 дози ваксини пристигнаха у нас
    В понеделник пристигат над 270 хил. дози от производителя Pfizer/BioNTech
    преди 7 часа
    В „Пирогов“ намаляват цената на PCR теста
    Ваксинационните зони в болницата ще работят без почивен ден, а в „Александровска“ и в събота
    преди 7 часа
    Отпада карантината при пътуване до щата Ню Йорк
    Остават в сила въведените на федерално ниво изисквания за пътуване до САЩ
    преди 8 часа
    Италия глоби Google
    €102 млн. за злоупотреба с господстващо положение
    преди 11 часа
    Ректорите искат отваряне на университетите
    В момента присъствено се провеждат само практически занятия, обучения и изпити по практика на студенти, специализанти и докторанти
    преди 12 часа
    НСИ: Средната заплата за първото 3-месечие у нас е 1454 лв.
    Тя бележи близо 2% ръст спрямо края на миналата година