понеделник, 10 май 2021   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    861 прочитания

    Кристалина Георгиева: Вижда се светлина в тунела

    Същестувава обаче риск от загуба на работни места, фалити, крайна бедност и глад, предупреди управляващият директор на Международния валутен фонд
    08 април 2021, 14:36 a+ a- a

    "В края на тунела се вижда светлина. След най-тежката световна рецесия от Втората световна война до днес възстановяването е в ход". Това заяви Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ), на пресконференцията за Пролетните срещи на Световната банка и МВФ.

    "Вчера повишихме прогнозата си за растеж на световната икономика до 6% за тази година и 4.4% през 2022. Перспективата е по-оптимистична, благодарение на ваксинирането на милиони хора и допълнителната подкрепа чрез политически мерки, особено в САЩ. Тези действия усилват допълнително ефекта от извънредните съгласувани действия, които бяха предприети през изминалата година. Без тези фискални и парични мерки, свиването на световната икономика миналата година щеше да бъде три пъти по-голямо и можеше да доведе до нова Голяма депресия", посочи Георгиева.

    По думите й въпреки светлината обаче кризата продължава да хвърля тъмна сянка. "Наблюдава се опасно разминаване в икономическите богатства. В рамките на това възстановяване на няколко скорости малък брой икономики, начело със САЩ и Китай, вървят уверено напред, а по-бедните държави продължават да изостават".

    Георгиева подчерта, че сме изправени пред изключително висока несигурност, особено по отношение на въздействието на новите щамове на вируса и потенциалните промени в условията за финансиране. "Съществува и риск от допълнителни негативни последици за икономиката от загубата на работни места, ненаучени уроци, фалити, крайна бедност и глад. Политически отговорните лица трябва да предприемат правилните действия сега, за да предоставят справедлива възможност на всички както чрез ваксиниране, така и чрез реална подкрепа за по-добър живот, особено в уязвимите икономики".

    Според нея се очертават три приоритета:

    Първо, справедлива възможност за ваксиниране. Това означава увеличаване на производството и разпространението и избягване на мерки като контрол върху износа на ваксини. Означава също така финансиране в пълен размер на инициативата COVAX и преразпределение на излишъците от ваксини в полза на по-бедните страни. Ваксинационната политика е икономическа политика! Ускореният напредък в излизането от здравната криза би могъл да добави почти 9 трилиона долара към световния БВП до 2025. Тази възможност обаче ни се изплъзва с бързи темпове. Учените ни предоставиха ваксини за рекордно кратко време — сега на ход са правителствата, които в режим на сътрудничество трябва да предприемат неотложни действия, за да гарантират, че ваксините ще достигнат до хората във всички части на света.

    Второ, справедлив шанс за възстановяване. До края на кризата подкрепата за уязвимите домакинства и жизнеспособните компании ще продължи да играе ключова роля. За тази цел са необходими целенасочени фискални мерки и поддържане на благоприятни финансови условия. Предвид разминаването в темповете на възстановяване, необходима е както внимателната комуникация от страна на централните банки, така и благоразумни политики на възникващите пазари и в развиващите се страни за свеждане до минимум на допълнителните вредни финансови последици. След края на здравната криза правителствата трябва постепенно да ограничат програмите за подкрепа, повишавайки целевите субсидии за заетост и преквалификация. Това е особено важно за младите хора и жените, които бяха засегнати най-тежко от кризата. Жизнеспособните малки фирми се нуждаят от подкрепа чрез капиталови инжекции и по-добри процедури за преструктуриране. А след като възстановяването се превърне в необратим процес, правителствата трябва да положат фискалните политики на основата на солидни средносрочни рамки.

    Трето, справедлива възможност за по-добро бъдеше. Това навярно е тазгодишното решение на правителствата с потенциал да породи най-значими последици. Акцентът трябва да бъде върху повишаването на публичните инвестиции в зелени проекти и цифрова инфраструктура, както и в здраве и образование на хората, за да дадем възможност на всички да се възползват от историческата трансформация и преход към по-зелена, по-интелигентна и по-приобщаваща икономика. За да отключат този потенциал, страните ще се нуждаят от достатъчно публични приходи и от по-ефективното им разходване. В много случаи това ще означава по-прогресивно данъчно облагане и постигането на международно споразумение по въпроси като въвеждането на минимална ставка за корпоративно данъчно облагане. Това трябва да бъде съчетано със засилена подкрепа за по-бедните държави в борбата им с кризата и търсене на възможности за инвестиции в бъдещето. През следващите 5 години страните с ниски доходи ще трябва да мобилизират приблизително 450 милиарда долара. Като част от цялостното усилие, това ще изисква мобилизиране на вътрешните публични ресурси, както и външно преференциално финансиране и повече подкрепа за преодоляване на задлъжнялостта. Току-що обявеното от Г-20 по-нататъшно разширяване на обхвата на Инициативата за обслужване на дълговете и новата Обща рамка за организирано преструктуриране на дълга ще подпомогнат тези усилия.

    Георгиева коментира и роляна на МВФ. "До момента сме подкрепили 86 държави с над 110 милиарда долара чрез редица инструменти. Заемните средства, които предоставихме на страните от Субсахарска Африка през последните три години, надвишават 13 пъти средния годишен размер на помощта през миналото десетилетие. Подкрепихме 160 държави чрез техническа помощ и обучение, а наскоро удължихме и периода, през който 29-те най-бедни държави сред нашите членове могат да ползват облекчения при изплащането на дългове. Ще предложим и разпределение на СПТ на стойност от 650 милиарда. Това ще помогне за задоволяване на нуждата от резервни активи в световен план и ще повиши значително ликвидността на всички наши държави членки, особено на най-уязвимите от тях. Кризата ни показа колко неизбежна е общата ни съдба. Сега е моментът за надграждане на това по-широко разбиране на отговорността, за да дадем тласък на едно справедливо възстановяване в постпандемичен свят, който облагодетелства всички хора".

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 25 минути
    преди 58 минути
    Русе и ТИЗ създават нов индустриален парк край Дунав
    Новата индустриална зона ще бъде наречена на река Дунав и ще разполага с административен център
    преди 1 час
    От 1 юни България се включва към "зелния сертификат" на ЕС
    На 14 май предстои приемателно тестване
    преди 1 час
    Проучване: Българите на възраст между 40 и 50 г. са по-склонни да се обучават за нова професия
    Почти 80 000 българи са преминали през курсове за квалификация и преквалификация през миналата година
    преди 2 часа
    241 са новите случаи на коронавирус у нас
    Положителни са малко над 4% от изследваните
    07 май 2021, 16:18
    Великобритания съветва хората под 40 години да не се ваксинират с AstraZeneca
    По-рано това се отнасяше само за хората под 30 години