събота, 12 юни 2021   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    3117 прочитания

    Ваксините ще са в постоянно състезание с мутациите на вируса

    Доста вероятно е да има трети дози или ежегодни реваксинации - д-р Велислава Петрова, вирусолог в университета в Кеймбридж и консултант по здравни иновации към ООН, пред Economy.bg
    22 април 2021, 16:54 a+ a- a

     

    Има ли още неизвестни около Covid-19, колко опасен е новопоявилият се индийски вариант, доколко наличните ваксини предпазват срещу новите щамове, ще се наложат ли трети дози и реваксинации, трябва ли да се пазим и след ваксинация, добър вариант ли е смесването на ваксини за хората с първа доза на AstraZeneca, докога ще продължи да еволюира SARS-CoV-2, приложима ли е стратегията Covid нула у нас – тези и други въпроси коментирахме с Велислава Петрова, която е доктор по вирусология в университета в Кеймбридж и консултант по здравни иновации към ООН.

    През 2019 Велислава направи сензация с откритието си, че вирусът на морбили, причиняващ дребната шарка, изтрива имунната памет на човешкия организъм и води до имунна „амнезия“, като ограничава способността му да разпознава нови инфекции и така прави боледуващите по-уязвими. От октомври 2019 Велислава е консултант към екипа за иновации в агенцията на ООН за борба със СПИН (UNAIDS) в Женева.

    Велислава, повече от година от обявяването на пандемията има ли все още неизвестни около коронавируса?
    Има още доста елементи, с които не сме наясно, като напр. механизмите, свързани с патологията – защо при едни хора заболяването се развива много по-тежко, отколкото при други. Това може да са разлики както от страна на имунната система на хората, така и разлики на генетична основа. Също може да се дължи на други характеристики – как точно са се инфектирали, с какъв вирусен товар и т.н. Т.е. как точно протича инфекцията при различните хора все още не е напълно ясно - при кой ще протече по-зле и при кой – не толкова. Не е само въпрос на възраст. И това го виждаме все повече, особено с новите варианти, които засягат и по-млади и хора, които нямат допълнителни заболявания. Това е едната група неизвестни.
    От друга страна, от гледна точка на имунитета също не знаем колко дълго продължава той след инфекция и вследствие на ваксина. Има проучвания, които показват, че поне 6 месеца имаме имунитет от ваксина, но това не означава, че е само толкова просто защото трябва да мине повече време, за да се види доколко ще се прояви този имунитет.
    Също не знаем колко сме способни да контролираме тази пандемия с ваксинации и с ограничителните мерки, които познаваме. Тепърва ще видим доколко това ще работи в дългосрочен план.

    Кои са новите варианти, които са най-опасни към момента? Индийският вариант изглежда буди доста притеснения напоследък. Колко по-опасен е той в сравнение с другите? Прочетох, че при него става дума за тройна мутация.
    Винаги най-новият и най-непознатият вариант изглежда най-опасен. Реално в повечето случаи най-опасен е този, който се разпространява най-бързо, дори и не този, който е най-смъртоносен. Ако е по-смъртоносен, броят на заразените пада много бързо, защото жертвите са повече и те не могат да предадат вируса на други. Така че най-опасен в момента по отношение на контрола на епидемията е британският вариант. Виждаме, че той инфектира много повече, което води и до повече жертви.
    Относно индийския вариант – при него има две мутации в спайк протеина, които сме виждали и в два други варианта, като сега се говори и за трета. Това не е неестествено. Ако една мутация съществува в един щам, не означава, че не може да съществува и в друг. Вирусът има възможност да развива мутации, които му помагат по-добре да влиза в клетките ни или по-добре да инфектира други хора. Това е естествен подбор на вируса.
    За този вариант все още не е ясно дали е по-смъртоносен, или инфектира повече хора. Така че е рано да се каже дали е най-опасен. По-скоро виждаме естествен резултат от това, че като не контролираме разпространението на вируса сред хората, той продължава да натрупва мутации, което е абсолютно естествен еволюционен процес.

    Доколко наличните ваксини предпазват срещу новите варианти? Шефът на Pfizer вече обяви, че вероятно ще се наложи поставянето на трета доза и след това ще има ежегодни реваксинации.
    Възможността на вируса да се превърне в ендемичен, т.е. вирус, който продължава да съществува сред населението и към който се реваксинираме, е много голяма. Главно защото много трудно можем да имаме ваксинационна кампания, която да постигне над 60% колективен имунитет във всяка държава и така да контролираме вируса. Заради това постоянно ще имаме едно състезание между мутациите на вируса и ваксините. Така е доста вероятно да има трети дози или просто ежегодни бустери.
    Относно това колко предпазват ваксините, интересно е да се види, че ваксините, които излязоха първи – Pfizer и Moderna, бяха тествани в държави, където все още ги нямаше тези нови варианти. Бяха тествани, преди да възникнат британският, южноафриканският и бразилският вариант. След това се проведоха проучвания, за да проверят каква е ефективността им. Видя се, че в повечето случаи, особено за британския вариант, който е най-разпространен в момента в Европа, ваксините продължават да поддържат високата си ефективност. По-малка ефективност имаше спрямо южноафриканския и бразилския варианти. Преди няколко дни излязоха проучвания, че една от китайските ваксини поддържа ниво на ефективност при бразилския вариант като при другите.
    Като обобщение бих казала, че повечето ваксини са ефективни, дори и на по-ниско ниво. Но ние в случая мерим ефективност само относно дали антителата, които изграждаме вследствие на ваксина, могат да неутрализират този вирус, т.е. това не доказва, че не сме предпазени. Просто показва, че антителата ни не го неутрализират по същия добър начин, както останалите щамове. Това не е доказателство, че клетъчният ни имунитет не ни предпазва или че други елементи от имунната система не биха могли да реагират. Във всички случаи ваксината е по-добрият избор за който и да е вирусен вариант, отколкото да не сме ваксинирани въобще.

    Напоследък все по-често чувам за хора, които споделят, че се заразяват и след 2 поставени дози ваксина. Това, което току-що каза, ли е обяснението?
    Не съм виждала подобна статистика. Както виждаме от държавите, в които ваксинираха голяма част от населението си като Израел и Великобритания, се вижда значително намаляване на броя хоспитализирани и на хора със сериозни усложнения. Това показва, че ваксините действат особено по отношение на намаляване на най-тежките случаи.
    Но дали човек, който има поставени две дози от ваксината, е 100% предпазен, нито една ваксина не го постига. Повечето ваксини са над 90% ефективни, а при AstraZeneca шансът да сме предпазени е около 72%. Освен това да бъдем инфектирани наново не означава, че ще го преболедуваме по същия начин. Имунната ни система би трябвало да може да ни помогне да се справим със заболяването по-добре.

    Какви мерки тогава трябва да спазваме след ваксинацията?
    При всички случаи да имаме две поставени дози ни прави по-спокойни за собственото ни здраве, защото имаме някакъв вид имунитет, особено ако сме проверили, че имаме антитела. За да предпазваме други хора, трябва да спазваме отново мерки като носене на маски на места, където не можем да спазваме дистанция, да поддържаме лична хигиена. Тези мерки не отпадат, защото вирусът циркулира на високи нива наоколо и това, че имаме поставена ваксина, не означава, че той не може да ни инфектира изобщо. Просто много по-бързо тялото може да контролира инфекцията.
    Така че мерките, които сме спазвали преди, макар и с не толкова голям страх за нас самите, трябва да продължат главно заради останалите, които не са могли да се ваксинират. Защото това, което научихме от тази пандемия, е, че ако не възприемем себе си като част от едно общество и нашите действия като такива, оказващи влияние на останалите, тогава никога няма да се справим с тази пандемия. Трябва да продължим да носим маска, да мием ръцете си, да избягваме места, където няма вентилация, затворени пространства, да избягваме контакт с хора, които може да са в рискова категория и ако знаем, че те не са предпазени.

    Какво е мнението ти за предлаганото смесване на векторни с иРНК ваксини? Кой е по-добрият вариант за хората с първа доза AstraZeneca – да си поставят втора доза от същата, или да си сложат иРНК ваксина?
    Теоретично, от имунологична гледна точка, не би било нелогично да използваме различна ваксина. Защото тялото може да получи бустер на имунитета си вследствие на една или друга ваксина. Но такова смесване на ваксините не е тествано досега в клинично проучване. Така че аз съм по-скоро скептична към това. Не че няма резон, но просто не е тествано. Смесването е вариант по-скоро при хора, ваксинирани с AstraZeneca, и които имат някакви заболявания, свързани с тромбози или сърденосъдови заболявания.
    По последни препоръки хора, ваксинирани с AstraZeneca, и които нямат някакви странични ефекти или история на тромбози, могат да получат и втората си доза от нея.
    Ако видим колко хора имат всъщност такъв вид тромбози при ваксината на AstraZeneca, за които хората се опасяват, то броят им е около 5 на милион. Сега излезе проучване от колеги в Оксфорд, които нямат нищо общо с тези, разработващи ваксината, и които разглеждат колко са случаите на такива тромбози при хора, получили Pfizer или Moderna, или при такива, които са се инфектирали с вирус. Те установяват, че броят на тромбозите при ваксинираните с Pfizer или Moderna са 4 на милион, т.е. малко по-малко. А получилите тромбоза вследствие на вируса са 39 на милион. Т.е. шансът за такъв тип тромбоза е много, много по-голям. В същото време всеки, който е прекарал Covid, знае, че започва да приема всякакви хапчета за разреждане на кръвта от рода на аспирин, антистенокардин и др. Знаем, че рискът е много голям.
    В случая относно смесването на ваксините и това дали да си направим втората доза, защото ни е страх от тромбоза, трябва да се знае, че тромбозата е изключително рядка. Хората, които имат подобни опасения, трябва да се консултират с личния си лекар. Но като цяло шансът за такъв тип тромбоза е много, много по-малък, отколкото ако се разболеем от ковид.

    Докога може да се очаква да продължи да еволюира SARS-CoV-2?
    Вирусът еволюира, защото е система, която не може да съществува извън нашия организъм и трябва да намери начин да се адаптира, така че да може да живее по-дълго. А за това трябва да инфектира повече хора. Така че, докато вирусът продължава да се разпространява, той ще продължи да еволюира.

    Въпросът е към какво ще еволюира? Има ли шанс да върви към не толкова заразен и опасен вирус?
    От еволюционна гледна точка за вируса е по-добре да може да се разпространява в населението, без да предизвиква толкова сериозни симптоми. И ако мислим в по-дългосрочен план, по-скоро той би еволюирал към по-малко патогенен, за да може лесно да инфектира хората. Ако имаме спадане на патогеността с течение на времето, то ще имаме по-малко хора със сериозни усложнения. Проблемът с тях е не че самият вирус ни инфектира, а от начина, по който нашата собствена имунна система реагира на него. Опасността идва често от това, че системата ни реагира прекалено силно. Затова, въпреки че в дългосрочен план можем да очакваме, че вирусът ще еволюира към това да се разпространява лесно, но да е по-малко смъртоносен, трябва да намерим начин, по който да контролираме как имунната ни система реагира на него, за да избегнем крайна патология.

    Как може да стане това? С помощта на ваксините ли?
    От една страна, ваксините, защото те са тези, които правят щит в населението. Ако вирусът се опита да влезе в група от 5 души и 3 от тях са ваксинирани, в момента, в който опита да се разпространи от единия на другия, ще срещне някакъв щит, предпазващ съответния човек. Докато изграждаме такъв тип щитове от предпазени хора, намаляваме нивото на разпространение. Това е важно както за появата на мутации, така и за смъртността, защото вирусът ще достига до по-малко хора в риск.
    От друга страна, има все повече терапии, които лекарите използват, за да намалят нивото на имунен отговор. Сега излязоха проучвания, че в началото на инфекцията може да се използват инхалатори като тези, които се ползват при хора с алергии. Те са имунопотискащи на локално ниво и могат да се използват за намаляване на имунната реакция на мястото на инфекция, за да понижат сериозността на първоначалните симптоми. С течение на времето от клинична гледна точка се вижда кои са най-добрите стратегии, за да се контролира процесът. Защото имунната ни система трябва да е достатъчно силна, за да изгради имунитет и да се бори с вируса, но от друга страна, не трябва да е чак толкова силна, че да предизвика патология. Протоколите за лекуване на ковид болните започват да са по-ясно организирани. Вече е по-ясно кое как работи. Така че освен с ваксинацията и с такъв тип контрол на имунната реакция и на инфекцията ще можем да видим по-малко крайно сериозни случаи.

    Освен споменатите от теб подходи какви други мерки, могат да допринесат за ограничаването на вируса – пълен локдаун за известен период от време, както направиха в някои страни, и като част от стратегията Covid нула за пълно изличаване на пандемията, или половинчати мерки, каквито виждаме в голяма част от Европа?
    Сратегията Covid нула, която виждаме в държави като Австралия и Нова Зеландия работи само, ако ограничим влизането на хора от чужбина. Те затвориха напълно границите. На ниво Европа това може да се случи много по-трудно, защото хората са свикнали да пътуват между държавите. Има и много, които работят извън родината си. Така че такъв тип локдаун много трудно би могъл да се случи.
    Половинчатите мерки могат да работят, ако са съпътствани със силна ваксинационна кампания. И докато тя тече, е по-добре мерките да бъдат по-строги, за да се види ефектът й. Защото иначе ще получим колективен имунитет повече от хора, прекарали заболяването, отколкото от ваксинирани. В държави, където ваксинацията върви бавно, вкл. и в България, повечето хора с имунитет са след прекарано заболяване. Така че, ако нямаме пълен локдаун, то трябва да имаме поне някакъв вид ограничения и засилване на ваксинационна кампания. Очаквам, че когато страни като САЩ и Великобритания, които задържаха ваксините за себе си, когато ваксинират по-голямата част от населението си, ще има достатъчно ваксини и за останалата част от света. Досега наблюдавахме голямо различие относно достъпа до ваксини в тези две страни и Израел и в останалата част на света.
    Можем да се справим, когато засилим ваксинирането и ограничим огнищата на разпространение на вируса.

    Ти също май си се заразила. Как протече при теб заболяването?
    Много исках да се ваксинирам, а не да заболея. Ако човек не е ваксиниран в момента, е много трудно да се предпази, колкото и да спазва всички мерки. Заболяването протече не много зле, но доста по-сериозно от всяка друга респираторна болест, която съм имала. Основното е, че има голяма паника и несигурност как ще се развие заболяването. Това, че човек е здрав и не е в рискова група, не означава, че не може да развие сериозни симптоми. Това е болест, която макар и да изглежда много мимолетна в началото, може много бързо и рязко да се развие към нещо по-притеснително. При мен протече леко забавено, но въпреки това с доста сериозни симптоми и изискваше лекарско наблюдение. Не беше като всеки друг вирус, който преминава за 2-3 дни. Тук всеки ден се появява нов симптом и се чувстваш все по-отпаднал. Основното, което го описва, е несигурност, страх, очакване какво ще се случи и незнание какви ще са дългосрочните последици.

    Но не се наложи хоспитализация?
    Не, не се наложи. Бях на антибиотично лечение вкъщи. Има елементи като загуба на вкус и мирис, което означава, че вирусът наистина може да засегне част от когнитивните ни функции и това как мозъкът ни възприема света около нас. И макар да изглеждат като по-малки симптоми, отколкото температурата или дихателните проблеми, според мен те показват колко непредсказуем е вирусът.

    Ще се ваксинираш ли? Имаш ли предпочитания към конкретна ваксина?
    Да, ще го направя веднага щом имам възможност. Живея в Швейцария и съм записана в местния регистър на желаещи. Тук ваксините са само два вида – Pfizer и Moderna. За мен няма значение коя ще е ваксината. Не съм в категория с повишен риск от тромбози, така че бих се ваксинирала и с AstraZeneca. Родителите ми се ваксинираха с нея. Това, че прекарах заболяването, ми показа още веднъж колко много искам да се ваксинирам.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 1 ден
    В САЩ удължиха срока на годност на ваксината на Johnson & Johnson
    Ваксината, която в Европа се разпространява под марката Janssen, може да се съхранява в обикновен хладилник до 18 седмици
    преди 1 ден
    Нова доставка на ваксини у нас
    В понеделник пристигат над 186 хил. дози от ваксината на Pfizer
    преди 1 ден
    Великобритания с рекорден ръст на икономиката
    Ръстът през април е над 27% спрямо година по-рано
    преди 1 ден
    Откриха нов STEM център в Пазарджик
    Идеята е да се даде възможност за учене чрез правене
    преди 1 ден
    Китай прие закон, който да противодейства на чуждестранни санкции
    Чуждестранните компании се опасяват, че той може да свие инвестициите в страната
    преди 1 ден
    Г-7 ще дари 1 милиард ваксини на света
    Половината ще дойдат от САЩ и поне 100 млн. от Великобритания, съобщи премиерът Джонсън
    преди 1 ден
    СЗО: Европа трябва да засили процеса на имунизация
    Въпреки значителния прогрес в региона, вирусът все още се разпространява широко на Стария континент