Доц. Васил Киров разказва пред Economy.bg за бъдещето на труда и какво да очакваме от конференцията Inclusive Futures for Europe BEYOND Industrie4.0 and Digital Disruption
Д-р Васил Киров е доцент в Института по философия и социология на Българската академия на науките (ИИОЗ-БАН). Изследователските му интереси са в областта на социологията на труда и организациите, трудовите отношения и дигиталната трансформация. Васил Киров е бил изследовател в големи изследователски проекти, финансирани от Европейската комисия (SMALL, WORKS, WALQING, ENLIVEN, BEYOND4.0), и е работил като външен експерт за Европейската комисия, Международната организация на труда, Европейската фондация за условията на труд и живот и CEDEFOP. Васил Киров е бил член на Експертната група на високо равнище към Европейската комисия относно въздействието на цифровата трансформация върху пазарите на труда в ЕС (2018 - 2019 г.). Понастоящем той е гостуващ професор в Sciences Po, Франция. Публикувал е няколко книги и статии в международни научни списания. Сред последните му публикации е книгата (2017): Policy Implications of Virtual Work. Basingstoke: Palgrave (в съавторство с Pamela Meil).
Economy.bg се свърза с доц. Киров, за да разкаже повече за предстоящата конференция Inclusive Futures for Europe BEYOND Industrie4.0 and Digital Disruption и вижданията си за работното място, начина на работа и бъдещето в тази сфера.
Как Ви дойде идеята да организирате тази конференция?
Конференцията беше планирана в рамките на проекта BEYOND4.0, за да можем да представим резултатите си пред академичните среди и пред хората, взимащи решения в тази област. По принцип, когато Европейската комисия финансира подобни проекти, например по програма „Хоризонт 2020“, тя иска те да постигнат въздействие и като ново знание, и като нови политики. И подобни конференции са начин да постигнем целите си.
Защо е важно да се говори по темата?
По темата е важно да се говори, защото, независимо дали става дума за революция или еволюция, наблюдаваме огромни промени, свързани с приложението на дигиталните технологии. Вижте какво става само от една година насам, като, разбира се, това развитие е ускорено от пандемията от Ковид-19. Работим от вкъщи, пазаруваме от дома си, в индустрията навлизат роботи, лекари оперират от дистанция, машини превеждат… Така че важно е да се говори и в глобален мащаб, но и в регионален какви са конкретните измерения на тези процеси, какви са опасностите, какви са възможностите, какво ще е бъдещето на труда.
Какви резултати очаквате?
Очакваме един смислен дебат, който няма да се ограничи само до европейското пространство. Тъй като сме убедени, че технологиите не са детерминистични, ние не вярваме в мантрата, че те ще доведат до масирано разрушаване на работни места. Това означава, че са необходими политики за това как да се развиват и адаптират регионите, предприемаческите екосистеми, как да се помогне да се преодолее липсата на определени умения, преквалификацията, какво може да направи Европа за това.
Как подбрахте лекторите, които да участват?
Основните лектори са световно признати учени, работещи в тази област, или от нашия консорциум, или от други места, в които са направени подобни пробиви. Не мога да изредя всички, но само да спомена проф. Мацукато, която е една от най-известните икономисти в света, с нейната идея за ролята на държавата в иновациите и за подходът, основан на мисии, напр. да изпратим човек на луната или да преборим рака. Професор Пол Остерман от MIT, който ще говори за еволюцията на трудовите пазари в САЩ, проф. Оли Кангас от Финландия за техния експеримент с прилагането на безусловен базов доход, д-р Гленда Куинтини от ОИСР за уменията на бъдещето и т.н.
Какви изследвания прави БАН във връзка с Индустрия 4.0 и работните места?
БАН прави множество проекти в тази област, нека само да спомена, че експерти от БАН бяха водещи при разработването на Национална стратегия за развитието на изкуствения интелект и други стратегически документи на Република България в тази област. Но в областта на социалните науки като че ли нашата работа в областта на BEYOND4.0 за момента е с най-голям мащаб. Занимаваме се с изследването на въздействието на дигитализацията в европейските региони, с анализа на данните от големите европейски изследвания, примерно на условията на труд, за да видим има ли разлики между обществата в Европа, с изготвянето на прогнози, доколкото това е възможно. Разбира се, успоредно с това с мои колеги работим и по други проблеми, например по изследването на труда в онлайн платформите, за приложението на изкуствения интелект в творческите професии, за дигитализацията в областта на индустрията и услугите. Най-често тези изследвания са сравнителни и са финансирани по европейски програми.
Защо според Вас дигитализацията е важна за работния процес?
Вече ви казах, няколко причини, поради които тя е важна. Дигитализацията променя фундаментално труда. И по това има съгласие. Въпросът е кога и как точно. Дали догодина в някой бар на Несебър ще ни сервира робот? Или чатбот ще задава въпросите от името на медията, за която работите.
Как се отразяват иновациите на социалните връзки вътре в една компания?
Технологичната промяна винаги е сложен процес, няма еднозначен отговор. Често наблюдаваме съпротива срещу промените. А е добре, когато промяната е приета от различните участници, а не едностранно наложена от мениджмънта. Точно затова с колегите ни от консорциума работим и по отношение на социалните иновации на работното място, на диалога между мениджмънта и персонала и неговите представители.
Когато телевизорът е бил измислен, много хора са смятали, че радиото ще умре. Но днес, в ерата на подкастове и музика при поискване и най-разнообразни стрийминг услуги, това все още не е така. В този контекст ще изместят ли технологиите хората? Ще се стигне ли до изцяло роботизирана работна сила, или хората ще останат незаменими в работната сила и защо?
Не, няма да изместят хората, но ще променят работата им. Например машините ще превеждат, но преводачите ще редактират машинния превод, защото той не е съвършен.
Как ще се отрази дигитализацията на работата в дългосрочен план?
Много е трудно да се прогнозира какво би станало в дългосрочен план. Но при всички случаи ще наблюдаваме няколко процеса, които може да протичат едновременно – от една страна, ще има работни места, които ще изчезнат. Но от друга, ще се появят нови професии и работни места, например напоследък много се говори за „обучителите на машини“. Това, което виждаме понастоящем, е свързано основно с третия процес, промяната на работните места – някои от задачите могат да бъдат автоматизирани, но това означава и че трудът става по-малко рутинен. Ще ви дам един пример от банковото дело – софтуер може да провери кредитната ви история и данните ви, но това означава, че банковият служител ще може да прекара повече време с вас, за да ви обясни за новите продукти. И най-вероятно ще го направи онлайн, а не на гишето. И накрая наблюдаваме промяната на заетостта, например повече работа през онлайн платформи, на парче или на проектна база, за сметка на постоянната заетост на пълен работен ден. Тази тенденция има определени преимущества, но и крие множество опасности. Например как да си гарантираме постоянен доход, ще имаме ли пенсия един ден и т.н.
Как ще изглежда според Вас работното място след 5-10 години?
Не можем да обобщаваме. Но видяхме, че в условията на пандемия, дори в страни със сравнително консервативни работодатели, при нужда може да се работи от вкъщи. Изследванията ни показват, че за много хора бъдещето ще е свързано с т.нар. хибриден модел, т.е. отчасти работа от къщи, отчасти физически срещи в офис или друго място. Това е предизвикателство и за служителите, и за мениджмънта. Казано с други думи, как ръководителите управляват техните екипи от дистанция. Разбира се, не всеки може да работи от вкъщи, има индекси, които ни показват доколко това е така за различните общества. На второ място, най-вероятно на много хора ще им се налага да работят съвместно с роботи, или да речем ботове в услугите. И най-накрая, ще останат много видове труд, които като че ли трудно подлежат на автоматизация, например грижата за деца или за възрастни, в които се очаква да се създава все повече заетост, в контекста на застаряващите западноевропейски или северноамерикански общества.