За дейността на Черноморската банка за търговия и развитие, инфлацията, криптовалутите и бъдещето на банковия сектор разказва нейният президент Дмитрий Панкин
Дмитрий Панкин е назначен за президент на Черноморската банка за търговия и развитие (BSTDB) на 16 юли 2018 г. Той започва професионалната си кариера през 1990 г. като заместник-ръководител на финансовия комитет към кметството на Санкт Петербург. През 1995-2003 г. е председател на УС на Банката за възстановяване и развитие на Санкт Петербург. През 1999-2000 г. оглавява Министерството на финансите в Единната енергийна система на Русия, националната електроенергийна холдингова компания. През 2004 г. г-н Панкин се присъединява към отдела за международни финансови отношения, публичен дълг и публични финансови активи към Министерството на финансите на Руската федерация и заема все по-отговорни позиции, преди да стане заместник-министър на финансите през 2008 г. През 2011-2013 г. оглавява Федералната служба за финансови пазари на Руската федерация. Г-н Панкин е преназначен за заместник-министър на финансите през 2013 г. и също така става управител на Руската федерация в ЧБТР, докато заема позицията на председател на Управителния съвет на Евразийската банка за развитие през 2015 г., където работи до края на 2017 г. Завършил е Икономическия факултет на Санкт Петербургския държавен университет и има докторска степен по икономика. Той също така е завършил курсове за професионално развитие в университета Bocconi в Милано и в City University Business School в Лондон.
Economy.bg разговаря с президента на Черноморската банка за търговия и развитие (ЧБТР) за дейността на банката у нас, какви проекти подкрепя, кои са основните ѝ клиенти, за инфлацията, криптовалутите и как ще изглежда бъдещето на банковия сектор.
Как се отрази пандемията на дейността на ЧБТР?
Както направиха повечето компании, преминахме към дистанционна работа през март 2020 г. Поглеждайки назад, можем да кажем, че управлявахме процеса добре. Напредъкът в дигитализацията изигра ключова роля. В момента все още имаме някои разпоредби, свързани с пандемията, и работим в хибриден режим. Почти нямаше въздействие върху оперативните дейности на банката.
Оперативно 2021 г. се оказа солидна година за банката. Подписахме 20 нови проекта за 624 милиона евро през 2020 г., а през 2021 г. вече имаме подписани 24 нови проекта за 580 милиона евро и очакваме да надхвърлим 750 милиона евро в края на годината. Изплащанията за годината вече са достигнали близо 900 милиона евро, надхвърляйки 785 милиона евро от миналата година и се надяваме да бъдем близо до нивото от 1 милиард евро до края на годината. По отношение на активността се наблюдава възстановяване на инвестициите както в корпоративния, така и в публичния сектор през 2021 г., тъй като икономиките се възстановяват от блокирането, предизвикано от Covid. Въпреки това наблюдаваме голямо търсене на корпоративни заеми и заеми за МСП, последните от които обикновено финансираме чрез местни финансови посредници и което служи като ефективен начин за достигане до по-малки фирми, характерни за голяма част от нашия регион.
Една от ключовите промени през 2021 г. беше повишаването на кредитния рейтинг до A/A-1 от Standard and Poor’s, което се случи в края на ноември. Това е признание за успешното прилагане на нашата стратегия през последните 3 години и половина, както и гласуването за предприемане на увеличение на капитала, което нашите акционери одобриха в края на септември. В допълнение към подобряването на профила на банката това ще подобри допълнително нашия достъп до пазари, както и разходите ни по заеми, което, от своя страна, означава, че ще можем да прехвърлим тези предимства на нашите клиенти.
Кое беше най-голямото предизвикателство пред банката през последните 2 години?
Най-голямото предизвикателство през последните две години и вероятно не само за нашата банка беше несигурността. Преди 2 години хора започнаха да умират по неизвестни причини в Ухан, Китай. Като се има предвид, че това беше нещо ново и светът не се беше изправял пред пандемия от около 100 години, изведнъж настъпи безпорядък. Без ваксини и налично лечение властите по целия свят въведоха безпрецедентни блокирания. Това никога не се е случвало преди. Така че никой не знаеше как ще се развият нещата. В един момент имаше недостиг на тоалетна хартия в САЩ, в друг момент имаше въпроси относно финансирането/кредитните потоци. Самолетите бяха заземявани с кратки предизвестия и т.н. Така че прогнозирането на следващите няколко седмици се превърна в предизвикателство. Въпреки това се адаптирахме бързо, успяхме да работим от вкъщи дистанционно, преместихме всички взаимодействия онлайн. Хубавото е, че почти всички наши клиенти направиха същото. Все пак несигурността доминира в перспективата. Сега обаче сме по-уверени, че ще можем да се справим с предизвикателствата на несигурността.
Какви са дейностите на ЧБТР у нас и има ли разлика между проектите в България и тези в други страни членки?
С малко под 12% дял България е 5-та в нашето портфолио от 11 държави. По отношение на секторите комуналните услуги доминират в нашето портфолио в България. Наред с комуналните услуги ние участваме и в летище „София“. Като се има предвид, че и двете са части от инфраструктурата, ние се гордеем, че дейността ни в България е в съответствие с приоритетите, заложени в нашата Средносрочна стратегия и бизнес план 2019-2022, който подчертава важността на финансирането на проекти в инфраструктурата.
Съгласно националните стратегии: „Ролята и приоритетите на банката са определени в съответствие с приоритетите и целите, изложени в нейната Средносрочна стратегия и бизнес план 2019-2022 г. и нуждите и целите на страната, както и налични ресурси, стратегии и политики на ЧБТР.“
Като цяло промишлеността, финансовите институции (само кредитиране) и комуналните услуги доминират в общото ни портфолио.
Какви са инвестиционните приоритети на банката и как те се реализират в България?/ Компании от кои сектори на икономиката търсят най-често Вашата помощ?
В момента инфраструктурата и комуналните услуги доминират в нашето портфолио в България, докато цялостното ни портфолио в Черноморския регион е доминирано от промишлеността, финансовия сектор и комуналните услуги. Напоследък наблюдаваме силно търсене от страна на малките и средните предприятия, тъй като това бяха предприятията, най-засегнати от пандемията. Така ЧБТР ще продължи да предоставя средства за МСП и търговско финансиране и ще подкрепя всички предложения за насърчаване на търговията между нашите страни членки.
В същото време финансирането на инфраструктурни инвестиции, включително енергийна ефективност, ще бъде сред приоритетите на банката през следващия четиригодишен период. За тази цел банката ще търси възможности за съфинансиране с МФИ, институции от публичния сектор и частни партньори. Освен това чрез избрани посредници банката ще се опита да разшири своите програми за финансиране в полза на МСП и агробизнеса.
Въз основа на нашата стратегия за 2019-2022 г. банката очаква кумулативно да сключи нови операции, вариращи от 320 милиона евро до приблизително 360 милиона евро, което е около 80-90 милиона евро годишно.
Инфлацията се покачва не само в Европа, но и по целия свят. Федералният резерв е подготвен за повишаване на лихвите, Резервната банка на Нова Зеландия вече повиши лихвите си. Междувременно ЕЦБ казва, че е твърде рано и се очаква повишаване на лихвите през следващия декември – най-рано. Как според Вас трябва да се справим с нарастващата инфлация?
Като нещо, което подкопава доходите и спестяванията, инфлацията естествено предизвиква загриженост. Въпреки това дълго време действителната инфлация остава далеч под целта, въпреки всички различни варианти на акомодационна парична политика и/или количествено облекчаване. Дългият период на облекчени парични политики доведе до голяма ликвидност в световен мащаб, намаляване на разходите за финансиране и облекчаване на достъпа до финансиране.
Въпреки че инфлацията не е в червената зона, властите се стремят да я предвидят и да действат превантивно, за да избегнат ненужно високи и постоянни увеличения на цените. Някои нововъзникващи икономики вече са направили това (Бразилия, Русия, Индия). Опасенията са, че повишенията на лихвените проценти и усвояването на ликвидност могат да се използват за намаляване на инфлацията, но от своя страна, могат да увеличат цената и наличието на ново финансиране и следователно да доведат до забавяне на растежа. От друга страна, неспособността да се действа правилно или да се действа навреме, рискува да подкопае спестяванията.
Така че отговорът на въпроса как да се справим с нарастващата инфлация, зависи от това кой е замесен и как ще действат властите. Ако инфлацията остане неконтролирана, спестителите ще загубят, тъй като спестяванията им ще намалеят в реално изражение. Въпреки това задлъжнелите субекти независимо дали са държавни, или частни играчи, могат действително да се възползват, тъй като инфлацията ще „ерозира“ дълговете им в сравнение със стойността на техните активи. Ако обаче паричната политика се затегне, тогава спестителите ще се възползват и би било по-логично да спестяват повече. Това ще потисне икономическата активност и ще увеличи тежестта върху задлъжнелите лица. В този случай задлъжнелите лица ще трябва да овладеят дълга си, което ще означава по-ниски инвестиции и по-ниско потребление.
Много икономисти и епидемиолози казват, че всички сме се насочили към „тежка зима“. Какво очаквате от нея?
Едно от най-важните неща за последните две години е феноменът на несигурност и широкото използване на думата „ако“. Така че, ако последната версия на вируса се окаже по-опасна от Делта варианта, тогава вероятно ще видим по-слаба икономическа активност, отколкото през лятото, но все пак по-добро представяне в сравнение с второто тримесечие на 2020 г. Въпреки това, ако Омикрон се окаже по-малко опасен, тогава вероятно ще имаме леки белези и икономиката бързо ще се върне към тенденцията си. Така че има риск да има тежка зима, но не по-тежка от миналото лято. Ако по-късно се появи още една по-опасна версия, можем да имаме още едно предизвикателство напред. Така че не е сигурно, докато се вземат предпазни мерки.
Има ли ЧБТР стратегия за изменението на климата?
ЧТБР има стратегия за изменението на климата, одобрена през 2021 г., която се фокусира върху това как банката възнамерява да включи въпросите за адаптирането към климата и смекчаването на климата в своите операции по-забележимо – „да ги интегрира“. Банката се ангажира да увеличи дела на операциите за финансиране на климата в своя портфейл през следващото десетилетие по постепенен, но стабилен начин, без да прави компромис с качеството. В момента разработваме план за изпълнение на стратегията, който ще действа като пътна карта занапред.
В Черноморския регион има нарастващо търсене на финансиране за климата, а инвестициите в области като производството на енергия от възобновяеми източници нарастват бързо и се очаква да продължат в същия дух. Тъй като правните рамки са нови и тъй като подобни проекти изискват партньорства между публичния сектор и частните инвеститори, банките за развитие могат да играят особено полезна роля в подпомагането на такива проекти както с финансиране, така и с тяхната способност да смекчат политическите рискове и да преодоляват различните публични срещу частни гледни точки.
Какво мислите за глобалния корпоративен данък, подкрепен от над 130 държави?
Има плюсове и минуси по въпроса, като и двете имат валидност. Ако може да се измисли прозрачна рамка за прилагане на такъв данък, за намаляване на злоупотребите с данъчни убежища, които се държат паразитно спрямо други страни, тогава това ще бъде определена стъпка напред. Дяволът обаче е в детайлите на подобна инициатива и тя може също толкова лесно да се превърне в извинение за тормоз на определени държави или да послужи като още едно икономическо оръжие, което може да бъде произволно използвано по неравномерен начин в зависимост от геополитическите предпочитания на деня. Така че, макар да е добра идея, тя трябва да се прави прозрачно, правилно и последователно, в противен случай ще създаде повече проблеми, отколкото ще реши.
Криптовалутите все повече навлизат на световния пазар. Няколко централни банки вече обявиха, че могат да въведат собствените си криптовалути. Междувременно управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева каза, че това не са пари в смисъл на традиционно платежно средство. Смятате ли, че този вид финансов актив ще се превърне в нещо общоприето за банковия сектор? Какви са Вашите прогнози в това отношение?
Криптовалутите са тук, за да останат под една или друга форма. Те представляват завладяваща финансова иновация, а блокчейн технологията, с която работят, има огромен потенциал за ускоряване на процесите, намаляване на разходите за трансакции и подобряване на прозрачността и сигурността.
Когато оценяваме криптовалутите, вероятно трябва да разграничим широкодостъпните днес от тези, които биха могли да бъдат въведени от правителствата. Първите, както са в момента, са необезпечен актив, чиято стойност зависи преди всичко от капризите на инвеститорите. Те нямат присъща стойност сами по себе си, нито някаква дейност, генерираща богатство (или данъчна основа), стои в основата им. От гледна точка на трансакциите те имат много приложения и е очарователно да се наблюдава как са се развили – например как са помогнали на гражданите в страни със строг капиталов контрол да го избегнат. Основната им слабост е статутът им на средство за съхранение на стойност. Тъй като не са подкрепени от компания, генерираща богатство, или правителство, те се оказаха уязвими от спекулативни ветрове и откровени измами, показвайки огромна нестабилност в тяхната стойност.
Правителствата искат да ги контролират, това е ясно, поради причини, които могат да се считат за желани, но и нежелани в зависимост от мирогледа на човек. Предполагаме, че правителствата ще продължат да се стремят да регулират и да упражняват по-голям контрол върху съществуващите криптовалути. Освен това правителствата могат да започнат да пускат свои собствени криптовалути. Поддържаните от правителства криптовалути могат да се радват на достатъчно доверие, което дори може да доведе до изтласкване на други алтернативи. Въпреки това, докато коригират някои недостатъци на наличните в момента криптовалути, подкрепяните от правителството няма да имат едно важно нещо – „независимост от паричните власти и/или правителството“.
Така че в крайна сметка може да имаме подкрепяни от правителството криптовалути, които ще се възползват от всички технологични постижения в областта на блокчейн, като същевременно имат характеристики на стандартните пари, като например да бъдат подкрепени от правителството и позволени за използване за плащания. Въпреки това те няма да бъдат толкова „независими“ като доминиращите в момента криптовалути, които нямат определени характеристики, което ги отслабва, прави уязвими, нестабилни и подлежащи на използване за незаконни операции.
Бихте ли направили прогноза за 2022 г.?
Предвид свиването от предходната година, което доведе до ниска база за 2021 г. и по-добро от очакваното представяне през 2021 г., се очаква растежът да бъде в диапазона от 5,5-6,0% през 2021 г. Въпреки това, както обикновено, силен растеж в една година създава висока база за следващата година. Освен това предвид инфлационния натиск е много вероятно лихвените проценти да се повишат както в страните от Черноморския регион, така и в развитите страни. Така че, с високата база от 2021 г. и увеличената цена на капитала, темпът на растеж ще се оттегли през 2022 г. до някъде около 3,5%.
С все още относително ниски нива на БВП, образована работна сила, наличен капацитет и инфраструктура и близост до крайните пазари Черноморският регион има значителен потенциал за растеж. При липса на нов шок е много вероятно регионът да се възползва от тези фактори през следващите години.
Как изглежда бъдещето на банковия сектор?
Това е страхотен въпрос, на който всеки отговор със сигурност ще накара отговорилия да изглежда глупав. Най-вероятно ще претърпи значителни промени през следващите години, движен от технологични фактори като изкуствен интелект и блокчейн технология. Вероятно ролята на посредничество между вложители и инвеститори, кредитори и кредитополучатели ще намалее, тъй като те ще могат да се свързват и да извършват сделки по-ефективно и евтино. Това, което е невъзможно да се отговори, е дали такива промени ще се случат в рамките на съществуващата система, като банките радикално се реформират, или ще бъдат предизвикани от нови участници, които нахлуват на сцената и чрез процес на „творческо унищожаване“ създават нови пазари, като същевременно унищожават много или дори всички банки, каквито ги познаваме днес.
-ee6c4ddda5.png)
